НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТ И МАЙМУНА

септември 20, 2010 at 6:28 am (Публицистика) (, , , , , , )

  • Според премиера Борисов ромски проблем в България не съществува, само в Европа, но той не ни засяга по никакъв начин – те, европейците, да се оправят 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

Винаги съм се чудил къде минава тънката граница между това да се съобразяваш със закона, да спазваш моралните принципи, да проявяваш професионално отношение, да поемаш своите отговорности, да си добронамерен и толерантен към хората – и това същите тези хора или някои други наоколо, да не говорим пък за държавата като цяло, да започнат да те смятат за балама, ако не и за откровен идиот. Признавам си, рядко ми се удава в подобни ситуации да уцеля тънката червена линия.

В повечето случаи съм забавял реакцията си с оглед на това отсрещната страна с времето сама да си даде сметка как неправилно постъпва, с очакването в нея да заговори съвест ли, що ли, не знам вече…..Та затова в очите на мнозина бивши, а и някои настоящи свои познати, продължавам да изглеждам като малоумник. В други случаи пък – наистина, по-малко, но донякъде по-болезнени – съм реагирал в защита на своите интереси, но явно преди подходящият момент да настъпи. Та затова в очите на друга част от бившите си познати и досега изглеждам като морален изрод. Казвам само “бивши”, не добавям и “настоящи”, защото обикновено онези, от чиито посегателства съм защитил интереса си, на секундата престават да ме познават, обидени някак.

Имам чувството, че те имат чувството, че в мен не е останало нищо човешко, след като не съм се проявил като малоумник, какъвто очевидно са смятали, че съм. И с това по някакъв начин съм накърнил тяхното свидно човешко достойнство ли, що ли…..

Веднага давам пример от наше село, макар да съм сигурен, че всеки от вас знае Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка 3 коментара