56. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ШЕЛИНГ

ноември 6, 2013 at 8:33 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

06. 11. 13, радио Пловдив

Целия текст чети тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=59

Искате ли сред вашите най-близки приятели да са Гьоте, Хегел, Хьолдерлин, Новалис, Шилер, Фихте, братята Шлегел? Или сред студентите, които слушат лекциите ви в Берлинския университет, да са още никому неизвестните Сьорен Киркегор, Якоб Буркхарт, Фридрих Енгелс, Фердинанд Ласал, Михаил Бакунин? Не отговаряйте бързо, сигурно е трудно, защото никога не сте мислили по темата. Дори не отговаряйте изобщо, защото съм още по-сигурен, че никой разумен човек няма да каже – не. Ще има колебания само дали е възможно това. Но то дори не е никак трудно – стига само да сте всепризнато най-умният сред плеядата прочути немски класически философи от ХVІІІ век и да се казвате Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг. Но и само Шелинг върши работа.

Йохан Непомук Хумел, Фантазия за виола и оркестър 

Всичко започва от Кант, който буквално пронизва с мисълта си ХVІІІ век и поставя началото на немската класическа философия, чиито възход мнозина поставят върху нещо като времева линия – от Кант, през Фихте и Шелинг, до Хегел. А смятат така, защото го твърди самият Хегел, не за друго. Истината обаче е, че тези четири момчета, заедно с още неколцина – Волф, Фойербах, Лесинг, Гьоте, Шилер, Хердер, братята Хумболт, носят големите светилници на мисълта в Германия през епохата на Просвещението и макар основните им трудове наистина да се появяват един след друг във времето, изложените в тях идеи са така преплетени, че колкото повече се опитваш да ги раздалечиш, толкова повече ги виждаш да се сближават. И все пак – всичко наистина започва с Кант. Той поставя идеалистическата философия с главата нагоре, като казва, че „предметите трябва да се съобразяват с познанието, не обратно”. Разбира се, откъснато от контекста, това звучи като пълна идиотщина, макар че всъщност добре описва принципния подход на кантианската трансцендентална философия. На всичкото отгоре, оказа се, че валидността на този принцип бе категорично доказана  в наше време от гениите на квантовата механика, при която дори Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

38.ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ТЕОДОР ЖЕРИКО

юли 4, 2013 at 8:03 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

03. 07. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=41

Ахав, Yet Another Raft of the Medusa

През 1816 г. Великата френска революция вече е изяла децата си – след краткия, но кървав живот на Първата Република, страната 10 години е империя, а после идва периодът на реставрацията. Луи ХVІІІ поема властта след стоте дни на Бонапарт през 1815-та и управлява до 24-та. В това бурно време на промени, флот от четири кораба тръгва към Сенегал да закара новия губернатор. Начело е фрегатата „Медуза” с капитан Юго де Шаморе. Корабите обаче не са добре екипирани, капитанът също не блести с особени качества, така че край островите Зелени нос, на около 120 километра от континента, флотата попада в буря и се пръска. Корабът „Медуза” е разбит. Противно на правилата, капитанът и другите висши морски вълци, заедно с губернатора и неговата свита, се качват в спасителните лодки, а останалата част от екипажа сковава дървен сал с размери 29 на 7 метра. Идеята е лодките да го влачат на буксир и така да стигнат до сравнително близкия островен бряг. Височайшите особи в лодките обаче се паникьосват, прерязват въжетата и оставят сала на капризите на морето. 149 души изпадат в ужасно положение – намират се насред бурно море, без храна и вода, но за сметка на това носят човешката си природа. И така – първо мнозина падат зад борда, после се води бой за по-безопасните места в средата на сала, при което оцеляват тридесетина души, а накрая идва и периодът на канибализъм, така че когато бригът „Аргус” пристига на помощ, оцелелите върху сала на „Медуза” са едва 15.

Ахав, Yet Another Raft of the Medusa

„Изберете открито море, вместо какъвто и да е друг край!” – иронично ни съветва през 21 век група Ахав в композицията си „Още един сал на Медуза”. Сюжетът става популярен във Франция почти 200 години по-рано, през самата 1816-та, първо заради силния обществен скандал, който случката предизвиква. Три години по-късно пък, когато младият и талантлив художник Теодор Жерико излага едноименното си платно в Салона на изкуствата, сюжетът става Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар