ДА ТИ СТАВА ИЛИ ДА НЕ ТИ СТАВА

януари 31, 2011 at 6:23 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Напоследък самокритично забелязвам, че на нас, българите, нищо не ни става, граждани. Поне нищо не ни става като хората, докато се намираме в самата България. Навън когато сме, в чужбина, по-иначе стоят нещата – на някои им става.

Казвал съм го и преди – ако българинът Джон Атанасов се беше родил и живял по нашите земи, не компютър, ами цървули нямаше да измисли и сглоби, защото вероятно щяха да го пратят да се учи за овчарче. А ако пък Айнщайн се беше родил българин, какъвто е умен, сигурно пак щеше да си сътвори теорията на относителността, само че никой, никога и никъде нямаше да научи за това, та светът и досега щеше да си ходи безпросветен.

Ама да не отиваме толкова нагоре по върховете на общочовешкия разум, да вземем за пример нещо просто, да речем виното. Оказва се, че виното, което уж всички тук си правим от хилядолетия – и то не ни става. Поне не като хората. Онзи ден с приятели си купуваме бутилка италианско вино от най-нисък клас, доколкото може да се съди по цената – 8 лева или 4 евро. Само за уточнение – купуваме си италианско поради любознателност, да го опитаме, а от нисък клас – поради бедност. За сравнение, `щото от философията се знае, че при преценката на нещата база за сравнение винаги трябва да има, си купуваме и една бутилка българско вино от 8 лева, което, за сведение, далеч не е от най-ниския клас сред българските вина.

И установяваме, че италианското става за пиене, много добре даже става, а българското – не става. Накрая го изпиваме, разбира се, но с голям зор, едва, едва, колкото да не го хвърлим, щото пари се е давало. Междувременно сондираме мнения и стигаме до общото заключение, че ако с това си качество италианското беше българско, щеше да струва някъде от порядъка поне на 20 лева.

Възниква резонният въпрос – защо да си купувам скъпо българско вино, след като мога да си купя евтино италианско със същото качество. Още по-резонния – защо дори и виното не ни става като хората. И много други Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка 2 Коментари