De Profundis: ПО СПИСЪК КЪМ МЪРТВИТЕ СИБИРСКИ ПОЛЕТА

юни 7, 2015 at 7:05 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/47096-de-profundis-po-spisak-kam-martvite-sibirski-poleta.html

Много харесвам списъци и обичам да попадам в тях.
Изглежда това ми е навик, останал от комунистическо време, когато за всяко нещо си имаше списък и човек се оказваше набутан в един или друг, независимо по желание или по нареждане. Бил съм в какви ли не списъци, но, слава Богу, винаги съм се измъквал сух. Е, почти сух, ако не се броят психическите отклонения, които гледам, че всички носим като дамга от онова време…..
Най-разпространени тогава бяха списъците за пазаруване. Времето на комунизма не беше обикновено време. Имам предвид, то беше славно време, в което не можеш просто да отидеш в месарницата и да кажеш – завийте ми, моля, кило салам. Щяха да ти се изсмеят, не само магазинерите, а и дългата опашка чакащи зад теб. Първо, салам няма. Второ, дори да има, той е „кучешка радост” – с много чесън, за да се прикрие силната миризма на чесън в него. Трето, такъв-онакъв, но ще ти резнат най-много 250 грама да се облажиш, защото и други чакат. Четвърто, ако физиономията ти не се хареса на месаря, няма да ти резнат изобщо, а ще те арестува родната милиция, задето създаваш безредици.
Тогава не клиентът, а месарят винаги имаше право…..
Още по-малко пък по ония времена можеше да отидеш до магазина на ъгъла и да кажеш – дайте ми един хладилник, че бързам. Или телевизор. Такива буржоазни глезотии в търговията от онази епоха нямаше. Всичко ставаше по списък и чрез спазване реда на чакащите. Разбира се, след като се задоволи редът на онези, които никога не спазват реда на чакащите, защото, по някаква причина, имат право да не го спазват.
Никога не разбрах това тяхно право как, откъде и защо се получава, но явно не бях само аз недоразбрал, имаше и други нещастници. За идиотите като нас лекарството беше да се записваш в колкото може повече списъци за всеки случай – и ако пуснат нещо, да вземеш, к`вото пуснат.
Помня например, че в някакъв момент се оказах в списък на чакащите да си купят прочутия руски автомобил „Москвич”. Нито пари имах, нито шофьорска книжка, но това не ме спря. Разбира се, когато ми дойде редът, никакъв „Москвич” не си купих, заради което мнозина и досега ме смятат за будала.
Включвал съм се – и съм бил включван, разбира се – в далеч по-смущаващи листи.
Сега например със сигурност знам, че съм бил в разширения списък на някои девойки, за които тогава наивно смятах, че имат само кратък. Бях също в списъците на смелите родни разузнавачи от ДС, които и досега твърдят, че са служили достойно на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

115. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КАРЛ ВЕЛИКИ /част втора/

февруари 1, 2015 at 11:03 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов
31. 12. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100508371/velikite-evropeici-karl-veliki-vtora-chast

Кармина Каролингиана

„Карл имаше широко и здраво телосложение, висок ръст…..Главата му беше кръгла, очите – твърде големи и живи, носът му малко по-голям от среден, красива брада, лице привлекателно, приятно и весело. Всичко това съдействаше за увеличаване на неговото обаяние и достойнството на фигурата му…..” Така летописецът Айнхард описва Карл Велики, средновековния владетел на почти цяла Западна Европа. От него знаем също, че Карл има дълга руса или светла коса и дори когато става император, продължава да носи обичайните всекидневни дрехи на франките, само на големи празници слага короната си и облекло, везано със злато и скъпоценни камъни. Въпреки многобройните военни походи, които води, кралят всъщност не обича войната. Безпощаден в битката, той винаги пощадява живота на противниците си, ако успеят да оцелеят. За сметка на това обаче страстно обича лова и ловува до края на живота си. Яде месо, но почти не пие и във всичко показва умереност. Може би с изключение на жените. Карл Велики има четири официални съпруги, но освен тях живее и с различни любовници, от които са известни имената поне на пет. Колко са неизвестните – историята не може или не иска да каже. Официално известният брой на неговите деца е 19. Голяма част от тях са дъщери, към които той цял живот има особено отношение – просто държи всички около себе си и не им дава да се омъжат. Няма нищо против те да имат къде тайни, къде по-явни любовни истории, няма против дори да забременяват и да му раждат незаконни внуци – но не им дава да се женят. От синовете му пък най-прочут е Лудвик І или Луи Благочестивия, който година преди смъртта на баща си е коронясан в Аахен за съ-император, а после поема империята сам. Всъщност само по случайност Карл Велики не проваля лично делото на целия си живот. Макар да е император на Западната християнска империя, той още приживе разделя владенията сред своите наследници по типичния за езическите обичаи на франките маниер. Но по-големите му синове умират и остава Лудвиг І като едноличен владетел. Той обаче, колкото и да е благочестив, все пак прави грешката, която баща му не успява – и разделя империята сред синовете си, а след смъртта му те бързо се сбиват. В 843-та между тях се подписва Вердюнския договор, чрез който Западната християнска империя, създадена от Карл Велики, се разделя на три части с владетели Лотар І, Карл І Плешиви и Лудвиг ІІ Немски.

Шарлеман

Преди да стигне до създаването и разделянето си обаче, Западната християнска империя, чиято основа е кралство на франките, изминава още много Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар