ЧУДОВИЩА, КОИТО ПРЕДСТОЯТ

октомври 26, 2008 at 11:25 am (1) (, , , , , )

    На 30 октомври от 18 часа в културен център “Тракарт” – Пловдив ще се представи първата книга на Красимира Стоева “Снежните пясъци на Хира”.

 

ЧУДОВИЩА, КОИТО ПРЕДСТОЯТ

 

Пламен Асенов

 

Когато преди няколко години прочетох първите разкази на Краси, си казах – това момиче може да пише. Има още какво да учи, но може да пише. Умее да държи разказа, както се казва. Сюжетите и са фантастични, но не измислени,  в смисъл – не нагласени. Героите се срещат, но не защото тя иска да се срещнат, а защото така трябва. И други разни неща си помислих, а, доколкото си спомням, повечето от тях казах и на нея.

Сега чета първата книга на Краси – “Снежните пясъци на Хира” и си давам сметка, че съм бил прав. Но не това е важното.

Важното е, че Краси вече е поела по пътя, по който няма връщане, път, който е труден не защото е само с една посока – нагоре, а защото гъмжи от зрими и незрими чудовища. Литературни, имам предвид. Понякога те са под формата на съблазни, понякога са под формата на изчадия, понякога дори са под формата на нещо несъществуващо, но това не променя целта им – да те отвлекат в храстите, да те разсеят с красива пеперуда по странична пътека или да те накарат да кривнеш по нов, обещаващ път, докато накрая разбереш, че си изпуснал главния. Надявам се, че Краси ще успее не само да срещне всичките чудовища, но и напълно ще намери себе си в борбата с тях. В тази борба тя е сама. Ние можем само да се радваме на резултата.

 

 

За Краси

 

Красимира Стоева е родена на 24 май 1984 година в Пловдив.

Завършила е eзикова гимназия “Иван Вазов” с френски и руски език. Бакалавър е по Социология. Учи журналистика и магистратура “Бизнес комуникации и връзки с обществеността” в ПУ “Паисий Хилендарски”. 

През 2005 година печели литературна стипендия на издателство “Пигмалион”. През 2006 и 2007 година печели награди за проза в конкурса на вестник “Пловдивски Университет”. Ръкописът и “Магия за начинаещи” получава номинация в Националния конкурс на ИК “Хермес” – 2007 година за първа книга на автор до 25 години. През 2008 година печели наградата “Младо пловдивско дарование” в националния конкурс “Огънят на Орфей”, както и награда в националния конкурс “Фантастично изкуство – Бургас, 2008”.

Разказът й “Отвъд портата” е отличен с трета награда в конкурса “Аргус – фантастика през 100 очи” и е включен в антологията “Знойни хоризонти”. Разказът й “Камък с цвят на мечти” е включен в Годишник за фантастично изкуство “Ваяния 2007”.

Член е на поетическа академия “Добромир Тонев” в гр. Пловдив. Участва с три разказа в сборника “Бялата градина”, издаден през 2007 година.

През 2008 година излиза първата й книга – сборникът с фантастични разкази и новели “Снежните пясъци на Хира”.

 

 

 

 Раказ

 

ОТВЪД ПОРТАТА

 

Не съм сигурен дали светлината е прекалено ярка или мракът твърде непрогледен. Не мога да определя разликата. Нямам сетива. Всичко е в съзнанието ми. Усещам единствено мислите си. И спомените…

 

Портата бе невзрачна. На пръв поглед приличаше на обикновена врата – със същите размери и форма, чисто бяла, почти сливаща се със светлите тапети. Особеното й беше, че от другата страна нямаше помещение. Беше монтирана във външна стена и всъщност уж би трябвало да свързва стаята с празното пространство на нивото на третия етаж, право в короните на няколко вечнозелени дървета. Никой не знаеше накъде води Портата. Поне никой от нас – обикновените жители на Острова – тези, които все още не бяха преминали или никога нямаше да преминат.

Толкова бях съсредоточен в съзерцание на стената, че не чух първия въпрос. Наложи се стоящият срещу мен Отговорник да го повтори.

– Ти си Сам, по-малкия син на Архитекта Джордж, нали?

– Да.

– На колко години си?

– След три месеца ще стана на седемнайсет.

– С какво смяташ да се занимаваш, ако не успееш да се справиш тук?

– Вероятно със строителство, като баща ми – предположих аз.

– Обичаш ли живота на Острова? Харесва ли ти тук?

– Е, не се оплаквам… Обичам да гледам океана, да се разхождам в парка…

– А какво е най-голямото ти желание? – продължи той с равен глас.

Задаваше въпросите спокойно и с леко отегчение, но в тона му нямаше раздразнение или нетърпение. Вероятно това бяха обичайните фрази, с които се обръщаше към всеки посетител, който се опитваше да успее още от първия път. Замислих се за миг и плъзнах поглед по останалите мъже. Всички бяха преминали четиридесетте, но никой от тях не можеше да се нарече наистина стар. Изглеждаха в разцвета на силите си, интелигентни хора със сериозни лица, проницателни погледи и трезва преценка. Въпреки това се бяха провалили, а аз самият все още имах шанс да успея.

– Най-голямото ми желание е да премина през Портата – отвърнах спокойно.

Щеше ми се да мога да кажа нещо по-оригинално, но именно за това се намирах там.

– Защо искаш да преминеш? – зададе следващия си въпрос мъжът. Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка Вашият коментар