Говори Пловдив: ОЩЕ ПО БИРА ЗА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИКА

ноември 24, 2014 at 7:40 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Четохте ли онова строго научно американско изследване, което доказа, че 90 на сто от хората, които пием редовно и изобилно, всъщност не сме алкохолици, както мнозина от вас смятат, а обикновени добри пиячи.
У-пс, изтървах се. На този свят не съществува думата алкохолици, а само описателен израз – хора, които са изпаднали под въздействието на алкохола и сами не могат да се справят с този проблем, колкото и да искат.
Сякаш те пък искат…..
Най-после едно честно научно откритие. За мен то, освен всичко друго, доказва и нивото на обществено лицемерие, директно казано – нивото на идиотщина, натрупано в тъмните ъгли на нашите нормални иначе общества. Да, демокрацията има и определени недостатъци.
Например френската забрана словесно да се обозначава разликата между госпожица и госпожа е толкова тъпа, че може да се използва вместо чук. Как нормален човек ще се обърне с Мадам към нещо, което още се чуди какво да прави с онази ципа, дето толкова му пречи да ходи нормално, а го кара само да се фръцка?
Или как да се съгласиш да правиш разликата, която някои по-политически коректни от мен люде държат да се прави, между изтънчената дума гей и просташкото „обикновен педераст”, между циганин и очевидно по-цивилизованото явление „ром”, между традиционния дискриминиран негър и модерния афро-американец, свободен не само в обикновения живот, но дори когато пее, да си бъде гангстер.
В това отношение напоследък обаче най-смешно ми звучи как някои срамежливо изтикват в ъгъла на подсъзнанието си приликата между Путин и Хитлер.
Тъй като живеят в свободна страна, самите руснаци могат да си ги сравняват колкото искат и да се гордеят с това, че Путин е по-велик от Хитлер – както се видя от носените плакати на едно руско националистическо сборище в Москва. Но ние, нормалните, не можем. И защо? За да не предизвикваме и дразним Императора допълнително? За да му оставим отворена вратичка да ни лъже и заплашва още и още? Или защото като умни и демократи просто трябва да се изразяваме прилично?
Нали иначе всички сме убедени, че с премълчаване на очевидната истина чрез преиначаване на традиционните думи за нея, няма да я направим повече истина, а по-малко. Че няма да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: DEAR HENRY ALFRED KISSINGER

септември 29, 2014 at 8:20 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Този път уважаемият Хенри Алфред Кисинджър много сгреши.
Не знам как се случи.
Предполагам, че не е заради старческа деменция – наскоро гледах негово интервю по някаква американска телевизия и човекът си беше съвсем в ред. Там не каза нищо дори и наполовина толкова тъпо в сравнение с онова, което изръси броени дни по-късно пред британския вестник „Индепендънт” – че Путин не е Хитлер.
Дали Кисинджър дълго-дълго мисли и чак накрая направи това си не-знам-с-какви-аргументи-обосновано-предположение или един ден просто се събуди, наплюнчи пръста и, като усети някакъв вятър да му минава през главата, си каза – абе според мен т`ва майна не е съвсем като он`ва майна.
И реши – я аз да информирам света за откритието си, докато е време. Защото иначе т`ва майна може да се разлюти и да ни сътвори на нас, на Запада, още по-големи бели, отколкото досега.
Няма да уча уважаемия Кисинджър нито на европейска история, нито на международна политика – пази, Боже. Мисля, че той сам може да си направи справките за нещата, които очевидно е забравил и веднага да си даде сметка защо греши откъм тези две страни на въпроса. Със сигурност обаче мога да го науча на нещичко за онази човешка логика, съчетана с дълбока психология и плод на изстрадан личен опит, която доказва, че който е повярвал на руснаците, още повече – който се е сдушил с тях политически, не е прокопсал.
А ако на нашите жалки източно-европейски доказателства великият Кисинджър не вярва, то да се обърне към най-голямата политическа победа в собствения си живот – насъскването на Пекин срещу Москва през 70-те. Нека бившият американски държавен секретар да сложи ръка на сърцето си и да каже честно – дали успя да го стори, защото е чак толкова добър дипломат или то се случи, защото в онези години Пекин вече беше ясно разбрал, че ако подадеш на Москва пръст, тя задължително ти отхапва ръката.
Поне до лакътя, а често и цялата.
„Големият въпрос е как техният лидер /Путин – бел. авт./ си представя дългосрочните отношения на Русия към Запада в период, в който Азия се трансформира, а ислямският свят е в постоянен катаклизъм” – твърди Хенри Кисинджър в интервюто си за „Индепендънт”.
От моя гледна точка пък големият въпрос в тези негови думи е дали Хенри Кисинджър си дава сметка доколко сегашният, така да се каже, „постсъветският Запад”, е различен от онзи по време на Студената война, е Запад, който включва и доста Изток – например Полша, Прибалтика, че дори и България. Дали си дава той Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар