ЗАЩО НИ ИНТЕРЕСУВА БЪЛГАРИЯ, ДОРИ КОГАТО НЕ НИ ИНТЕРЕСУВА?

август 23, 2013 at 6:39 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Дияна Копринкова – актуалните събития през погледа на Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Дияна/ В България днес е 70-ия ден на протести срещу лявото правителство на Пламен Орешарски и за нови избори. Отслабва ли с времето силата на протеста и засилват ли се позициите на управляващите – слушаме коментара на Пламен Асенов.

Поредният ден на протести в България все повече става новина, за която медиите са абонирани, но я отразяват, само защото е лято и няма друго. Така е не само защото властта, а и самият протест, са в лятна ваканция. Така е заради динамичните баланси по отношение заложената в основите на протеста двойственост „надежда-безнадеждност”. Да, и такъв тип обяснения ни трябват, за да видим ставащото пред очите ни. То изглежда сложно, но не е. Част от протеста казва – не 70, а 700 дни ще сме на улицата, но ще постигнем целта си. Това е надеждата. Тя идва и от презумпцията, че най-после в страната се развива онова гражданско общество, което толкова и липсва. А ето и безнадеждността. Друга част от протеста, както и мълчаливото мнозинство отстрани, казват обратно – щом при уникалните за България 70 дни демонстрации управляващите не паднаха, значи те се закрепват във властта все повече.

Това много прилича на дилемата за чашата, но не е същото, защото чашата си остава полупълна и полупразна едновременно, независимо от количеството гласове за едното или другото. Докато при ефектите от протеста всяко мнение се брои, тоест, променя обществените баланси. Все пак трябва да се отбележи факта, че  напоследък везните сякаш наистина се накланят леко в полза на управляващите. Те постигнаха няколко свои цели. Първо, успяха да се справят с кадровите си проблеми, вече има действащо правителство и комплектована висша администрация. Второ, издържаха първоначалния натиск и доживяха до лятната ваканция, с което постигнаха известно снижаване на общественото напрежение. Вярно, то е механично, предполага се, че ефектът му ще е само до края на ваканцията, а после протестите ще избухнат с нова сила – но все пак е време, през което властта да се подготви за предстоящото. Трето, безплодността на протестите, плюс редица фактори от международния политически и икономически живот, отклониха вниманието на Европейския съюз от събитията в България. Този ефект е изключително важен за управляващите тук. От една страна, за да държат властта, те разчитат на ултралявата, ксенофобска и расистка партия Атака, а от друга – знаят, че Европа гледа с твърде лошо око на това сътрудничество и ако то продължи, ще има Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка Вашият коментар

ДА НАРИЧАШ НОРМАЛНОТО „ОСОБЕНО“ Е НОРМАЛНО В БЪЛГАРИЯ

януари 30, 2009 at 5:34 am (Публицистика) (, , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

30.01.2009

 

/Фили/ Шест месеца преди края на мандата си правителството на Сергей Станишев печели одобрението едва на петнадесет процента от българските граждани и откритото неодобрение на цели 76 на сто. Това сочат данни от социологическо проучване на агенция “ББСС Галъп”, проведено в първите десет дни на януари.

Резултатите от проучването представят обаче и други резултати, които показват, че българското общество като цяло е объркано и дезориентирано. Например, въпреки споменатия голям процент неодобрение към дейността и поведението на сегашното управление, едва 25 на сто от хората подкрепят идеята за предсрочни избори, а цели 55 процента не я одобряват. Макар не толкова отчетливо като резултат, друго доказателство за наличието на парадоксални рефлекси сред българските избиратели е фактът, че най-голямата от трите партии в управляващата коалиция – БСП, събира с 0.3 на сто повече подкрепа, отколкото през декември и с цял процент повече, отколкото е имала през януари миналата година.

Според изследването на “ББСС Галъп” ако изборите в България бяха сега, ГЕРБ, партията на столичния кмет Бойко Борисов, би спечелила малко над 24 процента от гласовете, БСП малко над 20 на сто, ДПС – 8, националистическата партия “Атака” – 6.2 процента, СДС – 2.8, а ДСБ – 1.9. Тъй като посочените данни са при сто процента избирателна активност, а реално се очаква тя да бъде около, дори по-скоро под 50 процента, смята се, че тези шест партии имат реален шанс да бъдат представени в следващия Парламент.

Социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, които представиха резултатите от своето проучване, твърдят, че хората в България в условията на икономическа криза вече не се вълнуват толкова от въпроса кой ще ги управлява, а започват да следят внимателно какви констурктивни мерки за справяне с кризата се предлагат. Според тях българите тръгват към предстоящите избори с променени нагласи и резултатите от изборите ще бъдат “особени”. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар