2013 – БЕЗКРАЙНА НАГЛОСТ ИЛИ НАГЛОСТ БЕЗ КРАЙ

декември 20, 2013 at 8:59 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Има години, изпълнени с повече и по-значими политически събития от други. Каква беше за България 2013-та, с какво ще я запомним и с какво ще я цитираме след време – в традиционния ни обзор за най-важните развития от изтичащата година днес сме с Пламен Асенов.

– Пламен, ако трябва да определиш само с една дума характера на изтичащата година, коя ще бъде тя?

– Някои казват „оставка” или „протести”, но аз мисля, че думата „наглост” най-много ще отива на българската 2013-та, Фили. Да кажем така – беше година, пълна с наглост. Освен ако не предпочиташ да я заменим с „арогантност”. Може също и думата „простотия” да използваме, пак ще бъдем не само прави, а и достатъчно изчерпателни. Истината обаче е, че това са думи от тънкия ми речник, просто не искам да отварям дебелия, който е пълен с доста по-резки, а, разбира се – и доста по-нецензурни слова.

– Нещо си ядосан на тази година, защо така?

– О, не, в личен план за мен 2013-та беше добра, не казвам нищо лошо. Но в обществен план мисля, че, заедно с 2001-ва, това беше една от най-лошите години, които се случиха на България за целия посттоталитарен преход, тоест, от 89-та насам.

– Защо смяташ така?

– Всичко започна с две събития, които поставиха основата. Сами по себе си те частично се вписват в думата „наглост”, но имат отношение към развитието и в пълен блясък по-късно. Имам предвид референдума за АЕЦ „Белене”, предизвикан от социалистите и подкрепен от Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка 1 коментар

НАИСТИНА НЕПОНОСИМО

юли 12, 2013 at 8:58 am (Публицистика) (, , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Засилва се натискът за оставка на кабинета и нови избори в България. Уличните  протести се подкрепят от синдикатите и от организации на работодатели. Президентът Плевнелиев призова управляващите да чуят гласа на хората, а в безпрецедентно писмо посланиците на Франция и Германия намекнаха, че това е и обща европейска позиция. Ситуацията обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, много неща се случиха през последната седмица, но едно остава неизменно – правителството още управлява. Ще се промени ли това скоро?

– Правителството не управлява чак толкова много, Фили, повече дава вид, че го прави. В Парламента непризнатата, но реална нова тройна коалиция, с напускането на ГЕРБ бе оставена сама да се съгласява със себе си. Тя също уж взима решения, но те изглеждат като сенки на решения. Страната просто чака да се случи неизбежното – Орешарски да подаде оставка и да се върви към нови избори. Кога ще стане това обаче е въпрос не на политическа логика, времето на политическата логика отмина, а на политически морал и лична отговорност. Но, както обикновено, когато на власт е ляво  правителство, то чака да бъде прогонено с камъни, вместо само да си тръгне навреме.

– И колко дълго може да продължи тази агония?

– Зависи от много фактори, Фили, повечето от които – неизвестни. Най-важен в случая е отговорът на въпроса защо управляващите се държат така, каква е целта им, та така упорито не се съобразят с реалностите. Някои казват, че искат да откраднат колкото може повече, но това е твърде елементарно. Не само защото в сегашната ситуация няма много за крадене, пък и трудно се краде, но и защото със сигурност утре ще дойде  скоро и този път за крадците вече ще има санкции. Освен това те няма да имат и време да замажат следите си. Очевидно целта е друга, но каква? Най-лошите страхове, споделяни все още под сурдинка, са, че левицата съзнателно, в полза на руските интереси, работи за излизането на България от Европейския съюз, а оттам – вероятно и от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: TO BE OR TO BE

юни 17, 2013 at 6:36 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net 

Не искам да кажа нищо лошо за всичките си приятели, за познатите и непознатите политици, за политическите анализатори и медийните агитатори, за кварталните пияници и битовите алкохолици, както и за останалите велики мислители български, които до вчера разпалено и убедено ми твърдяха, че най-най-най-важното в този момент от този живот е бат` Бойко да си ходи. Да си ходи, пък ако ще на негово място да дойде не просто коалицията СДС /Станишев-Доган-Сидеров/, а самият Антихрист – скандираха пророците тези като един единствен пророк.

Ама лош се оказа пророкът! – ехидничат в Пловдив.

Е, те да си ехидничат, аз не искам да кажа нищо лошо за споменатите части от общия този пророк, защото сега те сами за себе си казват далеч по-лоши неща, отколкото аз мога да им измисля. Също вият нощем и се хапят по гъза.

А онези, които съумяват и да се ритнат сами отзад – ритат се с облекчена съвест и озарени от чувството за разкаяние.

Има обаче и инати, които продължават компетентно да разясняват политическата ситуация по нашите земи. Доколкото разбирам, за святата си разяснителна цел те са заели някаква много специална поза, чрез която съвсем обикновената, видима и всеобщо достъпна реалност им влиза отпред, а им излиза отзад, преработена под формата на мъдри мисли. Нищо, че вътрешно и една спрямо друга те са коренно противоположни. Например:

– Делян Пеевски всъщност продължава и досега да си е човек на бат`Бойко, но се извърна да го хапе публично само за заблуда на новата и много доверчива към доброто у човека национал-социалистическа власт. Целта е Пеевски подмолно да се внедри в нея, тайно и полека да порасте на няколко века, като заеме висок пост в ДАНС, а после чрез него бат` ви Бойко да продължи да ни налага гадната си, антидемократична Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

Говори Пловдив: КРИТИКА НА СТРАШНИЯ РАЗУМ

февруари 25, 2013 at 9:10 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Разумът е наистина страшно нещо, граждани. Особено когато липсва.

Хората в Пловдив много се радват на последствията от тази сентенция и затова се опитват да ги постигнат в живота си винаги, когато не им липсва разум.

Та с българските улични протести напоследък работата стана особена. Както се изрази един умен човек онзи ден – хората първо крещят, после мислят. Ще допълня и уточня тази изтънчена мисъл, с цел да бъде разбрана в цялата нейна прелест, а също – за да не остане и капчица съмнение, че говорим именно за типично българския характер, не за някакъв си общочовешки. И уточнението е, че хората първо крещят „искам”, а чак после се опитват да измислят какво точно искат.

Обзалагам се, че дори заклети неразумници ще признаят това за нетипично поведение, що се отнася до нормалните хора по света. От ранна бебешка възраст, та до дълбока старост, стандартният подход изисква човек да знае, ако не с разум, поне с инстинкт, какво точно иска. Чак после той започва да плаче, да вади пари, да се мазни или да проявява гордост, да пише гневни памфлети, да излиза по улицата на протести или да използва някакъв друг от многобройните познати методи, за да се докопа до желаното. Понякога даже именно според характера на желанието си избира и метода за неговото постигане.

Но не, ние, в България, не правим така. Не и ние.

За пример – онзи ден по телевизията едно анонимно лице настояваше, че улицата иска пълна смяна на системата. А когато колегите го запитаха с каква друга система ще бъде сменена тази, лицето, заяви, че не знае, но че това ще го решат „всички”. Добави обаче, че няма да бъде никоя от познатите политически системи. „Толкова ли пък не можем ние, българите, да измислим някаква напълно нова, непозната за света система, ако се съберем всички заедно и сме единни” – патриотично се тупна в гърди мъжки лицето. Само да добавя, че това за колективния гений на „всички заедно”, сме го чували още в новогодишните обръщения на Гоце – Първанов. И макар подобен вид тънка философия да ми звучи като измислена от задник, все пак от приличие продължавам да му Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив /извънредно издание/ ПЪЛЗЯЩИЯТ ПРЕВРАТ УСПЯ

февруари 20, 2013 at 1:46 pm (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Заглавието на този текст първоначално беше само „Пълзящ преврат”. Смених го с „Пълзящият преврат успя”, за да насоча по-категорично не към началото, а към края на историята, която бях започнал да пиша, преди секундата, когато стана ясно, че правителството на Бойко Борисов подава оставка. Затова всъщност към началото на този текст ще се върна чак  в неговия край.

В момента пред очите ни руските имперски, съчетани с българските ченгеджийско-комунистически интереси, извършват нещо като пълзящ преврат.

Това твърдение няма нищо общо с въпроса дали са прави или не са прави хората, които излязоха да протестират срещу произвола на енергийните монополи, срещу безобразията на енергийната мафия и срещу проявяваното досега пълно безхаберие по тези теми от страна на правителството на ГЕРБ.

Да, принципно хората са прави!

И щяха да бъдат още по-прави, ако бяха останали при тези протести и при исканията, които са разумни и изпълними – разсекретяване на договори и наказване на виновници, мерки за демонополизация, реална регулация и контрол от страна на държавата. Само че те отидоха твърде далеч, като започнаха да размахват безумната левичарска идея, че за да е всичко в българската енергийна система по мед и масло, трябва трите ЕРП-та, приватизирани преди десетина години, веднага да бъдат национализирани.

Просто и ясно. Направо да му завидиш и на простотията, и на яснотата – биха казали в Пловдив по този повод, но за съжаление в момента не могат да говорят. Увиснали са им ченетата от изумление колко лесно било всичко.

Всъщност безумна е тази идея още откак се появи за първи път публично, но това не стана вчера, разни националисти отдавна целенасочено я лансират. Тезата за мръсните чехи и гадните австрийци, които най-енергийно ядат душичката ни българска, плюс онази за лошите цигани, които крадат, а не си плащат тока, пък ние, добрите Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара

ХИПОТЕЗИ, ХИЕНИ, ХИМЕРИ

октомври 7, 2011 at 5:02 am (Публицистика) (, , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ С относителното утихване на етническото напрежение в България, породило се след един случай на нагло убийство в пловдивското село Катуница, все повече хора си задават въпроси, свързани с политическите измерения на събитията, при това не само във вътрешен, а и в международен план.

Изблиците на насилие и омраза по улиците на най-големите български градове, ксенофобските антиромски и антитурски лозунги, които, поне в първите дни на протестите, бяха водещи за вилнеещите по улици и площади тълпи, естествено бързо получиха широк международен отзвук.

Съветът на ООН по правата на човека призова политическите лидери в България да заемат “силна позиция” срещу антиромските демонстрации в страната, а самите роми да бъдат опазени от актове на насилие и отмъщение.

 Най-голямата международна правозащитна организация “Амнести интернешънъл” също излезе с декларация, в която призова българските власти “да спрат ескалацията на насилието, което се изразява в расово мотивирани нападения срещу ромската общност”.

Администрацията на социалната мрежа “Фейсбук” започна да цензурира антиромските лозунги и изказвания, разпространявани във връзка със събитията.

В самата България водещи политици и коментатори също осъдиха засилването на етническото напрежение, но в обществото продължава да има големи неясноти по въпроса за политическите интереси, които стоят зад събитията – а оттам и как те ще се отразят върху резултатите от предстоящите само след две седмици президентски и местни избори. 

– Пламен, мнозина казват, че последните масови ксенофобски протести в България не са спонтанни, а инспирирани от някого с чисто политическа цел. Сякаш обаче няма единодушие по това кой точно ги използва и какво ще спечели от това….. 

– Да, Фили, твърде голям е разнобоят в тази посока. Например лидери на опозицията от ляво и от дясно на пръв поглед единодушно твърдят, че в дъното на събитията са интереси на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

БЕДНОСТ ПО ВРЕМЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

януари 30, 2008 at 8:19 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

22.06.2007 

/Фили/ Преди шест месеца България влезе в Европейския съюз като най-бедната страна-член с брутен вътрешен продукт на глава от населението в размер на 33 процента от средния за съюза. За сравнение, Румъния имаше 34 на сто.

Тогава икономисти изчислиха, че ако България поддържа постоянен ръст на  брутния вътрешен продукт между шест и осем процента годишно, на страната ще са необходими около 25-30 години, за да достигне сегашното ниво на европейските си партньори. Тази прогноза обаче бе отчетена като твърде оптимистична, защото никой не си прави илюзии, че подобен икономически ръст може да се поддържа толкова години наред. Така че реалистите увеличиха необходимият брой години двойно. Друг е въпросът, че скептиците пък попитаха – какво от това, след като останалите европейски страни през това време също няма да стоят на едно място. Така или иначе, подобен спор изглежда твърде схоластичен от гледна точка на редовия български гражданин, който се интересува от доходите си сега. А те наистина не са за завиждане.

По данни на Евростат към януари тази година страната води и в една друга негативна европейска класация – фиксираната минимална работна заплата в България е най-ниска в целия Европейски съюз. Тя възлиза едва на 92 евро месечно. Средното ниво за европейските страни по този показател се отчита в Гърция и Испания, където минималната заплата е около 680 евро, а далеч напред в класацията е Люксембург с 1570 евро.

В същото време цените на ежедневната издръжка на човек в България са напълно съпоставими с тези в Гърция и Испания и са едва около петдесет процента по-ниски от тези в Германия например.

Затова никак не изглежда случайно, че през последните месеци въпросът за увеличение на доходите все по-често става част от дневния ред на българското общество. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар