106. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПИЙЦИ – ОСКАР УАЙЛД

ноември 23, 2014 at 8:01 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов
29. 10. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100478498/velikite-evropeici-oskar-uaild

„Името му означава Див, но поезията му е питомна” – това е една от най-гадните литературни критики, на която някога съм попадал. Публикувана е през 1881 година в британското хумористично списание „Пънч” като отзив за „Стихотворения”, първата поетична книга на Оскар Уайлд – великият ирландски парадоксалист, който наистина разбуни естетическите и сериозно опита да разчупи моралните норми във викторианска Англия, заради което умря във Франция низвергнат и самотен.

Хор, по текст 1 на Оскар Уайлд

Превод: В танцуващата сянка на розовия храст стои момиченце, изваяно от слонска кост и с лъскавите си зелени нокти от нефрит то перлените розови листа подръпва.

В този текст на Оскар Уайлд картината може да се възприеме като почти идилична, ако не обърнем много внимание на детайлите, но до края, макар да остава цветна и красива, тя се изпълва с все по-зловещи визии. Така или иначе, не точно стихотворенията на Уайлд са онова, заради което светът го помни. Пиесите му, например шеговитата „Колко е важно да бъдеш сериозен”, и досега са на всички сцени. Благородните девици още помнят онази приказка – „Славеят и розата”, в която любовта побеждава, но това се плаща със смърт. Романът му е един единствен, обаче се казва „Портретът на Дориан Грей” и е носеща колони на модерната литературна епоха. Афоризмите му пък отиват толкова напред, че бележат друга важна за човечеството граница – те загърбват стария свят на парадокса и смело поглеждат в лицето на новия свят на абсурда, който вече се ражда, но ще се осъзнае напълно 50 години по-късно. „Всеки в края на краищата се оказва някой друг” – твърди Оскар Уайлд. Сигурен съм, че и досега, независимо дали е в рая или в ада, той се усмихва, щом се сети за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

THE DARK SIDE OF THE КНИГАТА

януари 15, 2008 at 8:25 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

01.06.2007 

/Фили/ С присъединяването си към Европейския съюз от началото на 2007 година, България се превърна в страна, която се стреми да се впише не само в политическата и икономическата общност на Стария континент, но и в европейската духовна и културна традиция.

Както по отношение на много други сфери, и тук съществуват твърде сериозни  разлики между българските и европейските измерения. Мнозина смятат дори, че е много вероятно икономическата пропаст, дистанцията в политическите традиции и неравностите по отношение на правенето и спазването на законите да бъдат доста по-бързо преодолени, отколкото културните различия, отколкото промяната в обществените и индивидуалните рефлекси по отношение на изкуството и духовността.

Разбира се, темата е твърде обширна, за да се изчерпи с един бърз анализ, но днес с Пламен Асенов, нашия политически коментатор в София, ще се опитаме да я погледнем от специфичен ъгъл – литературния живот, книгоиздаването и книгоразпространението в България. Както на всеки 1 юни, така и днес в България се празнува Денят на детето. Именно от детската литература тръгва разговора ни с Пламен, който, освен журналист, е и писател и – случайно или не, но точно днес представя за първи път публично своята нова детска книга в Пловдив.   Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

4.ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА

ноември 30, 2007 at 11:42 am (Проза,Светът на Цвета,част 1) (, , , , , , )

korica23.jpg

ПА ДЬО ТРИСТА И ПЕТНАДЕСЕТ  

Един ден Цвета и Търла-Мърла отидоха на балет. По-точно – отидоха в школа по балет с цел да станат балерини. Някак си обаче преди да отидат идеята им допадаше изключително много, а малко по-късно, когато вече бяха там, идеята остана да допада само на половината от тях.  

Според Цвета ходенето на балет беше твърде интересно занимание. Там, преди всичко, можеха да се видят  б а л е р и н и. Истински балерини, които току правеха шпагати, когато им хрумне. Или други някакви  е к з е р с и с и, което значи – упражнения специални. 

И повечето бяха с  п а ч к и. Пачка е особена балеринска рокля, дето всяко момиченце си мечтае да облече – хем рокля, хем разперена една такава около талията, кръгло разперена. Най-често беше бяла на цвят, но можеше да бъде и бледорозова. Или пък даже бледосиня…..И когато се движиш с нея, другите  п о л у ч а в а т  чувството, че ще литнеш. Или че си лебед.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

3. ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА

ноември 30, 2007 at 11:34 am (Проза,Светът на Цвета,част 1) (, , , , , , , , )

korica22.jpg

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ТЕАТРАЛНАТА ПИЕСА 

Цвета и Търла-Мърла си играеха в задния двор. 

Първо Цвета падна от люлката. После от люлката падна Търла-Мърла. Накрая двете  е д н о в р е м е н н о  паднаха от люлката. Беше много смешно и те се смееха.  

– Хайде да играем на прескочи-кобила – предложи Цвета. Компютърните игри им бяха омръзнали напоследък. Освен това и компютърът се беше  с к а п а л  от много цветета и търли-мърли, често накачулени отгоре му. Сега едната от тях твърдеше, че той е отишъл на ремонт, а другата – че е на поправка.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

2. ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА

ноември 30, 2007 at 11:25 am (Проза,Светът на Цвета,част 1) (, , , , , , , , )

korica21.jpg

ОТКЪДЕ СЕ ПОЯВЯВАТ БЕБЕТАТА? 

– Чушлясах! – каза Цвета, като потриваше доволно коремчето си, но все още без да става от стола. На нейния език това означаваше, че се е натъпкала с чушки. Я к а т а. 

Всъщност в това нямаше нищо чудно, тъй като през последните дни Цвета ядеше с а м о  чушки. В различни варианти – пълнени чушки и пърлени чушки, празнени чушки и дразнени чушки, пържени и стържени, сладки-гладки, люти-плюти. Не можеше да им устои. И не можеше да им се насити. 

– Да не ти се надуе сега коремчето? – с внезапен интерес попита Търла-Мърла, която до момента само гледаше храната пред себе си и замислено си играеше с трохите, като ги правеше на топчета.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

1. ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА

ноември 30, 2007 at 11:06 am (Проза,Светът на Цвета,част 1) (, , , , , , , , )

korica2.jpg

ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА ИГРАЯТ НА УЧИЛИЩЕ 

– Хайде днес да си играем на училище – каза една сутрин Цвета, докато, стегнала  правата си тъмна коса на стегната плитка, се мъчеше да стегне и една голяма бяла панделка отгоре. 

– Аз ли ще бъда учителката или ти ще бъдеш ученичката – отзова се веднага Търла-Мърла, като погледна хитро с големите си сини очи. 

– Нито едното. Аз  с ъ м  си учителка и затова ще продължа да си  б ъ д а  учителка – погледна я Цвета с  н е й н и т е  големи сини очи. 

Цвета и Търла-Мърла бяха сестри, но единственото нещо, по което си приличаха, всъщност бяха точно прекрасните им сини погледи. Може би имаше нещо общо и в  н а ч и н а, по който се оплескваха, докато ядат пасти. Само че едната наричаше този начин на ядене “пастоплеск”, а другата – “плескопаст”. И оттук, та до всичко останало, двете бяха абсолютно различни. И абсолютно доволни от различието си. Защото така по-лесно познаваха коя коя е.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар