ПРЕМИЕРИ, ПРЕЗИДЕНТИ И ДРУГИ НЮАНСИ…..

ноември 4, 2011 at 11:29 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Диана Копринкова с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Диана/ Росен Плевнелиев от управляващата в България центристка партия ГЕРБ е новият президент на страната. С преднина от 160 хиляди гласа той победи на балотажа миналата неделя основния си съперник от левицата и през януари ще смени социалиста Георги Първанов на президентското кресло, заемано от него вече цели десет години. За изборните резултати и очакваните след това развития разговаряме днес с нашия политически анализатор Пламен Асенов.

– Пламен, еврокомисарят Кристалина Георгиева каза неотдавна, че България трябва да има президент, с който хората да се гордеят, който да представя страната достойно и да лобира за нея пред Европа. Такъв човек ли е Росен Плевнелиев?

– Има шанс и дава надежди да бъде такъв, Диана. Но в същото време има редица фактори, които могат да помогнат или да попречат този словесен портрет на Плевнелиев като президент да се реализира не само на думи, но и на дела.

– Защо си толкова предпазлив в преценката си?

– Нормално е да бъда предпазлив. Имаме си работа с човек, който предстои да заеме централен политически пост в държавата, а в същото време няма ясно изградено политическо лице, човек, който сам твърди,  че е повече експерт, отколкото политик и нещо повече – че предпочита да бъде такъв.

– Все пак, Пламен, обществото има изградена някаква представа за Плевнелиев, поне доколкото през последните две години, като министър на регионалното развитие и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ПАРИ СРЕЩУ РЕФОРМИ – МАЙ УЦЕЛИХМЕ ВАКСАТА

юни 10, 2010 at 4:28 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/ 

  • Не мога да разбера защо Дянков прилага този подход спрямо ограничен брой министерства и само във връзка с актуализацията на бюджета, защо не го приложи към всички, като го приеме за философия на бюджета през следващата година?  

Пламен Асенов 

“Искам срещу парите, които даваме, да има реформи” – каза онзи ден финансовият министър Симеон Дянков. Това е едно от най-правилните изречения в българското публично пространство за цялото време на тъй наречения български преход.

Наистина, то идва до ушите ни с около 20 години закъснение. По отношение на структурата и действията на цялата държавна машина някой трябваше да го каже още през 90-та и всички след него да го устояват досега. Нямаше кой, разбира се. В България винаги е така – или няма кой, или ако има кой, той не знае какво и с какво, а най-често, от негова лична гледна точка, няма и защо.

Не съм сигурен дали е по-добре късно, отколкото никога, защото е известно, че много често “късно” означава на практика “никога”, но предвид схемата, по която се гради българският опитимизъм, може би все пак е по-добре късно. Имам на ум схемата, че колкото сме по-зле, толкова по-добре очакваме да станем. Тя намери отражение и в последното проучване на НЦИОМ, според което цели 44 процента от българите очакват жизненият им стандарт да се подобри, при положение, че за 63 на сто през последната година въпросният стандарт реално се е влошил.

Нейсе, важното е, че Дянков най-после произнесе сакралната реплика за парите срещу реформи. Ако наистина може да устиска казаното и да го реализира на практика, това ще има добър ефект.

Като стана дума за ефект, сещам се за вещицата баба Вихронрав от “Светът на Диска” на Тери Пратчет. Нейните магеснически отвари винаги действат безотказно, защото във всички тя задължително слага нещо много просто, но много ефикасно – aqua. Не дестилирана aqua, aqua на хапчета или някаква друга сложна и научна aqua, а най-обикновена aqua от кладенеца. Самата дума обаче Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара

БЪЛГАРСКИЯТ СПИН ИЛИ ЗАЩО ПРОИЗВЕЖДАМЕ САМО ЛОШИ НОВИНИ

декември 1, 2008 at 9:11 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

 

01.12.08 г.

 

Усещането за постоянен разпад, с което живеят повечето хора в България, се дължи на липсата на базисни принципи.

Обществото боледува от нещо като СПИН – синдром на придобита принципна недостатъчност, който така е разял обществената имунна система, че болестите се трупат една върху друга и ефектите от тях взаимно се усилват.

Признаците за това се виждат с просто око и диагнозата може да постави дори пълен лаик.

Например партийна система в класическия смисъл в България на практика вече не съществува. Има само привидност на партийна система. В нея управляващата левица спокойно смесва някои десни стъпки, които предприема, с леви брътвежи. Нагло се зъби срещу европейските партньори на България и зъб не обелва срещу путинова Русия, която е истинската заплаха за мира, сигурността и нормалното развитие на страната. БСП е изградена като шизофреничен кошмар от учебник по психиатрия. Държи под шапката си финансови “олигарси”, настоящи, бивши и още по-бивши ченгета, повече или по-малко откровени бандити, заедно с многобройни представители на селската и градската финансова, интелектуална и емоционална пустош и се опитва на всички да обясни, че те съставят едно политическо цяло. Което, на всичкото отгоре, ще победи.

Разбира се, вътрешната структура се отразява и външно в политическото поведение на левицата. Тя не се свени от съюз с бившия цар, когото преди 60 години прогони от страната и когото плюеше обилно, докато беше на власт, както и с ДПС – политически представител на турците, чиито имена смени насила преди повече от две десетилетия и с които същата тази левица водеше епични сталинградски битки доскоро.

В светлината на казаното дотук въпросът защо пък този бивш цар и тези турци са съгласни на такъв съюз звучи напълно риторично.

Десницата също Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ТРОЯНСКОТО МАГАРЕ 2 ИЛИ КОЙ БЕШЕ БЪЛГАРСКИЯТ ИЗБОР – ОНД-то ИЛИ ЕС-то

септември 18, 2008 at 1:59 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

18.09.2008

 

Руснаците вече прекалиха с наглостта си и ако официалните български власти не отговорят категорично на техните предизвикателства, рискуват хроничната, донякъде търпима според мнозина болка, която България изпитва като страна, въвлечена в небалансирани двустранни отношения с Русия, да се превърне в непредвидимо остра, кризисна болка, от която ще страдат и следващите поколения.

Макар може би да звучи прекалено категорично като елемент от безпристрастен анализ, този извод се налага еднозначно от информацията за последната изява на руския посланик в Европейския съюз Владимир Чижов. В сряда пред кореспондент на Българското национално радио той заяви, че очаква България да блокира евентуално решение на ЕС за налагане на санкции срещу Русия.

Чижов бе цитиран да казва, че “за да бъде взето подобно решение, то трябва да се опира на пълен консенсус и България, като всяка страна-членка, ще има възможност да не допусне такъв консенсус”. На фона на това изявление като слабо утешение звучи направената от него уговорка, че до такова гласуване едва ли изобщо ще се стигне, защото “в ЕС има здравомислещи лидери, които си дават сметка, че каквито и да е мерки срещу Русия ще бъдат безсмислени”.

На всички е известно кои, според Русия, са най-здравомислещите лидери в света в този момент – Ким Чен Ир, Фидел Кастро, Уго Чавес, Махмуд Ахмадинеджад, а от месец насам – Кокойти и компания. В тайфата доскоро беше и Саддам Хюсеин, но вече не е. Само че никой от тях пък не е в Европейския съюз.

Затова първият, макар не най-важен въпрос в случая е – кои точно европейски лидери визира Владимир Чижов и дали президентът Георги Първанов и премиерът  Сергей Станишев са сред тях. Ако се внимава в думите на Чижов, става ясно, че двамата май не са поставени дори сред тълпата здравомислещи европейци. Защото иначе руският дипломат нямаше да разглежда управляваната от тях България като маша, достойни за ползване само в краен случай, когато се стигне до гласуване, а щеше да я размаха още при предварителните обсъждания на въпроса за санкциите, когато именно политиците трябва да проявят “здравомислие”.

Ако Първанов и Станишев бяха частни лица, в този момент щях да използвам по отношение на тях един цитат от Библията – “оставете мъртвите да погребат своите мъртви”. Но тъй като са изпратени в София, а оттам и в Брюксел, за да представят и бранят интересите на цялото българско общество, позицията им в случая предизвиква тревожни въпроси.

Например – на какво се базира Владимир Чижов, когато толкова категорично предопределя българската поведение при едно хипотетично европейско гласуване? Дали е водил някакви официални разговори с български представители, които са му разкрили стратегическите виждания на страната за най-вероятната реакция в  такава ситуация? Или може би разговорите са били неофициални, но източникът на Чижов заслужава такова  доверие, че дипломатът си позволява публично да показва дипломатически  козове, които обикновено се държат в тайна – например в ръкава? Ако случаят е такъв, не трябва ли президентът и премиерът да разпоредят веднага на българските специални служби да издирят човека с голямата уста и той да си понесе съответното наказание. Или пък ако някой измежду тях самите е обещавал пред руснаците подобна подкрепа с цената на европейските позиции на България, то нека да излезе открито пред българското общество и националноотговорно да обоснове виждането си, да убеди българите, че за тях е по-полезно да влязат в ОНД, а не в ЕС. 

От друга страна, може би Чижов разчита, че българската позиция в Европейския съюз ще бъде именно такава – бранеща със зъби и нокти руските, дори в противоречие с българските национални интереси – защото има предвид големите възможности на Русия за оказване на натиск чрез използване на почти пълната зависимост на България от руските енергийни доставки? Тогава президентът и премиерът трябва да бият веднага тревога и да впрегнат всички възможности на държавата да предотврати тази заплаха, като се денонсират поне някои от най-задушаващите енергийните договори с Русия и спешно се потърсят алтернативни възможности за достъп до други енергоизточници.

Най-безобидният вариант е, че можем в случая да приемем Владимир Чижов просто за добродушен наивник, останка от времето на Брежнев, който живее с представата, че всички българи продължават да обичат Русия заради онзи никому неизвестен, но представян като изключително добър и грижовен старец под името дядо Иван. Че не е така е ясно и за първолаците. Или поне ще им стане ясно, ако им се припомни, че Владимир Чижов е същият човек, пророчески определи преди време България като “руски троянски кон в Европейския съюз”.

Както и да се разглеждат обаче основанията на Чижов да направи сегашното си  изявление, съществува остра необходимост някой от българска страна, официално и твърдо, да каже на негово превъзходителство и началниците му в Москва, че такова поведение и думи, може би допустими на руския политически пазар, са абсолютно недопустимо на европейския. Само че от сряда досега не само че нищо такова не е направено, а, както и в други подобни ситуации, България “дипломатично” запазва пълно мълчание. Мълчат управляващи и опозиционни политици, до голяма степен мълчат медии, мълчат дори политически анализатори. Сигурно се страхуват, че това може да повлияе зле на Сергей Станишев при срещата му с Владимир Путин в Сочи и той да не бъде почерпен даже с чай, какво остава за водка.

Все пак си мисля, че добре би било и самият Европейски съюз да реагира по-адекватно на чижовото изявление, което засяга принципите на самата европейска политика. Съюзът може например да прекрати пълномощията на Владимир Чижов като руски посланик в Европейския съюз и да го прати обратно в Сибир, за да се учи на дипломация. С други думи – може да го изгони дипломатически.

За целта обаче очевидно ЕС ще трябва да “се самосезира”, защото ако чака да го сезира някой от България, ще има да чака до следващата сряда. Или до друг път.

Та кой беше българският избор – ОНД-то или ЕС-то?

 

   

 

 

Постоянна връзка Вашият коментар

БУРЯ ВЪВ ВТОРАТА ПРЕЗИДЕНТСКА ЧАША ВОДА

ноември 27, 2007 at 12:22 pm (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

26.01.2007 

/Фили/ След като на изборите през есента президентът Георги Първанов спечели втори мандат, през изминалата седмица бяха проведени и официалните церемонии по  встъпването му в длъжност. В петък Първанов положи клетва пред Народното събрание, а в понеделник церемонията продължи с двадесет и един топовни салюта пред паметника на незнайния воин. И в двата случая президентът направи изявления, които очертаха неговата визия за развитието на страната през следващия петгодишен период. Те обаче предизвикаха и нееднозначни реакции – при това не само от страна на опозицията, а също в редиците на собствената му партия БСП, както и в доминираната от социалистите тройна управляваща коалиция. 

– Пламен, кои бяха темите от изявленията на президента Първанов, които привлякоха най-силно общественото внимание? 

– Като най-изненадващ за публиката в България изглежда се очертава онзи съвсем кратък пасаж в петъчното изявление на Георги Първанов пред Парламента, в който той отправи известна критика към непубличния начин, по който се взимат решенията в управляващата тройна коалиция. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар