ОКСИМОРОННИЯТ СВЯТ ПАК НА ЖИВО /трето представяне в Пловдив/

октомври 8, 2011 at 8:58 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

 

Омръзна ми, граждани, да казвам истината и да излиза, че съм прав.

Не стига, че почти винаги съм прав в журналистическите си материали, но сега се оказа, че съм прав, дори когато съм написал една съвсем налудничава книга, наречена  “Оксиморонният свят”.

Как познах, че съм прав ли? Ами тези, които са чели въпросният наръчник по умерен идиотизъм знаят, а за другите сега ще кажа, че името на героя от четвъртата част на книгата е Джон Смит. В процеса на писане стана ясно, че и името на неговия личен Бог, на когото той гради храм, също е Джон Смит. Само че до скоро аз съвсем наивно смятах, че въпросният Джон Смит /да не се бърка с другия Джон Смит, както и с всички останали хора по света, които носят това име/ е напълно измислен герой, а се оказа, че не е така, оказа се, че той си съществува съвсем реално и дори живее в България.

Нали се сещате за случая, при който в петък някакъв човечец хвърли две димки пред Парламента? Първоначално си помислих, че най-вероятно той иска по свой начин да поздрави народните избраници, като им спретне малко светлинно-пушечно шоу, да им благодари за всички законови добрини, които са му сторили.

После размислих обаче задълбочено и стигнах до извода, че е по-вероятно, ама много по-вероятно, човекът просто да е напълно изтерзан отвътре и отвън поради прекрасния живот в родната ни България, та с този отчаян ход се е опитал да каже на тях и на всички нас: – А, стига, бе!

Както и да е. Важното в случая е друго. След като бдителните органи на реда задържаха злосторника, почти терорист и любезно го накараха да проговори, разбра се, че, според собствените му признания, той е гражданин на Нова Зеландия и името му е…..познахте, разбира се – Джон Смит.

Не, не, не вярвам, граждани, да му е дошло вдъхновение на човека точно от моята книга. Само остава и полицията да си помисли така и да ме изкара подбудител. Не вярвам, защото книгата е издадена в толкова малък тираж, че на практика познавам всички хора, които я притежават. Сред тях не е нито въпросният Джон Смит, нито, слава Богу, полицията.

Може пък Джон Смит да е попаднал на някои от историите за Джон Смит в блога ти – ще кажат досетливите. Може, но там са публикувани толкова малко от тези истории, че звучи невероятно някой да получи толкова значимо вдъхновение само поради тяхното четене. Все ми се струва, че за целта би трябвало човек да е прочел цялата книга и да е вникнал твърде дълбоко в нейните дебри.

Логиката в тази история от всекидневието, доколкото съществува логика в нея, идва да покаже само едно – че не книгата “Оксиморонният свят” е повлияла по някакъв начин на околния живот след своето появяване, а по-скоро околният живот наистина се е вселил като дух и плът в книгата “Оксиморонният свят”. С други думи, както обичам да казвам понякога в по-интимна среда – аз мислех, че съм писател на абсурда, а то се оказа, че съм чист реалист.

Малко е подтискаща тази мисъл, граждани, та затова подхвърлих в началото, че ми омръзна да съм прав, с истината когато съгреша дори.

Така или иначе обаче, фактите сочат, че книгата “Оксиморонният свят”, не стига че не се продава по книжарниците, а само на представяния тук-там, но и вече съвсем свършва – останаха в наличност едва около петдесет бройки. Ето защо хората, които държат да научат как да се представят пред полицията, след като са хвърлили димка пред Пралманта или са направили нещо още по-фантастично, могат да дойдат във вторник, 11 октомври 2011 година, от 20 часа, в кръчмата “Петното на Роршах” в Пловдив /ул. “Йоаким Груев” 36, отстрани на Дирекцията на полицията/ и да разберат от първа ръка някои истини за правилното поведение в живота и защо той си струва да бъде живян.

Особено ако в душата си човек непреклонно носи името Джон Смит.

Постоянна връзка Вашият коментар

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА „ОКСИМОРОННИЯТ СВЯТ“

май 25, 2011 at 6:28 am (Публицистика) (, , , , , )

УВОД

“Оксиморонният свят” е от онези книги, които човек цял живот иска да прочете, но не може, защото никой не пише такива. Затова сяда и си я написва сам. 

ДВЕ ПРЕДСТАВЯНИЯ В ПЛОВДИВ

 

Автор – Пламен Асенов

Илюстрации – Цвета Марова

Художествено оформление – Иван Тотев

Издател – Продуцентска къща “Еклипс” – Пловдив

Това е корицата на книгата “Оксиморонният свят”.

Съдържанието е не по-малко интересно от корицата, но първата възможност човек да се докосне до всичко заедно, е на 25 май, сряда, от 18.30 часа в двора на Етнографския музей в Пловдив, където ще има градинско парти на книга и чаша вино за специално поканени приятели и ценители. Приятели и ценители, които не познавам лично, но които видят тази информация в нет-а или в някой случаен пророчески сън, също са поканени.

За този, който не успее да дойде сега, има и резервен вариант. След седмица, на 1 юни, от 17.30 часа, в Стария Пловдив – къща “Златю Бояджиев”, ще бъде официалната премиера на “Оксиморонният свят” като част от програмата на дните “Пловдив чете”. Книгата ще представи Юлиан Жилиев, критик и преводач.

Заповядайте! 

ЗА КНИГАТА

“Оксиморонният свят” е книга смешна по форма и трагична по съдържание – но все пак от нея научаваме защо сме верни привърженици на живота в този свят, който ни убива постоянно. За да видим Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ЧУДОВИЩА, КОИТО ПРЕДСТОЯТ

октомври 26, 2008 at 11:25 am (1) (, , , , , )

    На 30 октомври от 18 часа в културен център “Тракарт” – Пловдив ще се представи първата книга на Красимира Стоева “Снежните пясъци на Хира”.

 

ЧУДОВИЩА, КОИТО ПРЕДСТОЯТ

 

Пламен Асенов

 

Когато преди няколко години прочетох първите разкази на Краси, си казах – това момиче може да пише. Има още какво да учи, но може да пише. Умее да държи разказа, както се казва. Сюжетите и са фантастични, но не измислени,  в смисъл – не нагласени. Героите се срещат, но не защото тя иска да се срещнат, а защото така трябва. И други разни неща си помислих, а, доколкото си спомням, повечето от тях казах и на нея.

Сега чета първата книга на Краси – “Снежните пясъци на Хира” и си давам сметка, че съм бил прав. Но не това е важното.

Важното е, че Краси вече е поела по пътя, по който няма връщане, път, който е труден не защото е само с една посока – нагоре, а защото гъмжи от зрими и незрими чудовища. Литературни, имам предвид. Понякога те са под формата на съблазни, понякога са под формата на изчадия, понякога дори са под формата на нещо несъществуващо, но това не променя целта им – да те отвлекат в храстите, да те разсеят с красива пеперуда по странична пътека или да те накарат да кривнеш по нов, обещаващ път, докато накрая разбереш, че си изпуснал главния. Надявам се, че Краси ще успее не само да срещне всичките чудовища, но и напълно ще намери себе си в борбата с тях. В тази борба тя е сама. Ние можем само да се радваме на резултата.

 

 

За Краси

 

Красимира Стоева е родена на 24 май 1984 година в Пловдив.

Завършила е eзикова гимназия “Иван Вазов” с френски и руски език. Бакалавър е по Социология. Учи журналистика и магистратура “Бизнес комуникации и връзки с обществеността” в ПУ “Паисий Хилендарски”. 

През 2005 година печели литературна стипендия на издателство “Пигмалион”. През 2006 и 2007 година печели награди за проза в конкурса на вестник “Пловдивски Университет”. Ръкописът и “Магия за начинаещи” получава номинация в Националния конкурс на ИК “Хермес” – 2007 година за първа книга на автор до 25 години. През 2008 година печели наградата “Младо пловдивско дарование” в националния конкурс “Огънят на Орфей”, както и награда в националния конкурс “Фантастично изкуство – Бургас, 2008”.

Разказът й “Отвъд портата” е отличен с трета награда в конкурса “Аргус – фантастика през 100 очи” и е включен в антологията “Знойни хоризонти”. Разказът й “Камък с цвят на мечти” е включен в Годишник за фантастично изкуство “Ваяния 2007”.

Член е на поетическа академия “Добромир Тонев” в гр. Пловдив. Участва с три разказа в сборника “Бялата градина”, издаден през 2007 година.

През 2008 година излиза първата й книга – сборникът с фантастични разкази и новели “Снежните пясъци на Хира”.

 

 

 

 Раказ

 

ОТВЪД ПОРТАТА

 

Не съм сигурен дали светлината е прекалено ярка или мракът твърде непрогледен. Не мога да определя разликата. Нямам сетива. Всичко е в съзнанието ми. Усещам единствено мислите си. И спомените…

 

Портата бе невзрачна. На пръв поглед приличаше на обикновена врата – със същите размери и форма, чисто бяла, почти сливаща се със светлите тапети. Особеното й беше, че от другата страна нямаше помещение. Беше монтирана във външна стена и всъщност уж би трябвало да свързва стаята с празното пространство на нивото на третия етаж, право в короните на няколко вечнозелени дървета. Никой не знаеше накъде води Портата. Поне никой от нас – обикновените жители на Острова – тези, които все още не бяха преминали или никога нямаше да преминат.

Толкова бях съсредоточен в съзерцание на стената, че не чух първия въпрос. Наложи се стоящият срещу мен Отговорник да го повтори.

– Ти си Сам, по-малкия син на Архитекта Джордж, нали?

– Да.

– На колко години си?

– След три месеца ще стана на седемнайсет.

– С какво смяташ да се занимаваш, ако не успееш да се справиш тук?

– Вероятно със строителство, като баща ми – предположих аз.

– Обичаш ли живота на Острова? Харесва ли ти тук?

– Е, не се оплаквам… Обичам да гледам океана, да се разхождам в парка…

– А какво е най-голямото ти желание? – продължи той с равен глас.

Задаваше въпросите спокойно и с леко отегчение, но в тона му нямаше раздразнение или нетърпение. Вероятно това бяха обичайните фрази, с които се обръщаше към всеки посетител, който се опитваше да успее още от първия път. Замислих се за миг и плъзнах поглед по останалите мъже. Всички бяха преминали четиридесетте, но никой от тях не можеше да се нарече наистина стар. Изглеждаха в разцвета на силите си, интелигентни хора със сериозни лица, проницателни погледи и трезва преценка. Въпреки това се бяха провалили, а аз самият все още имах шанс да успея.

– Най-голямото ми желание е да премина през Портата – отвърнах спокойно.

Щеше ми се да мога да кажа нещо по-оригинално, но именно за това се намирах там.

– Защо искаш да преминеш? – зададе следващия си въпрос мъжът. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар