ДА УВАЖАВАМЕ САМООПРЕДЕЛЕНИЕТО И ДА ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО

август 11, 2017 at 9:22 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония е стимул за развитие на практически замразените отношения между двете страни и отваря вратичка към членството на Македония в НАТО и ЕС. Той обаче може да остане само лист хартия, ако не последват бързи действия за реализация на заложения в него потенциал. С коментар по темата слушаме Пламен Асенов.

След години на очакване и месеци обструкции, приятелският договор между България и Македония е факт. В началото на август той бе подписан в Скопие и веднага получи одобрение от Брюксел и Вашингтон. От Кремъл бе посрещнат с ледено мълчание, тъй като, смятат анализатори, политиката на мир и добросъседството на Балканите е против руските стратегически интереси.

Този договор предвижда стандартни, но важни неща. Първо, в него се заявява отказ от взаимни териториални претенции. Това наистина бе нужно да се каже официално и на темата да се сложи точка. Без значение, че преди 26 години България първа призна независимостта на Македония, под повърхността винаги стои съмнението, а често и заплахата, че София не се е отказала от „своята” Македония. И обратно – че Скопие винаги държи под око Пиринска Македония и един ден ще си я поиска.

Втората важна тема в договора е спиране на негативната пропаганда от двете страни на границата. Тя наистина трови отношенията не само на държавно, а и на чисто човешко ниво. Не съм сигурен как точно ще стане това спиране обаче, доколкото повечето медии и в двете страни са частни. Но може би ако тонът на толерантност наистина се подеме от държавните медии, това ще се отрази добре на обществените нагласи и останалите информационни средства ще започнат да се съобразяват.

Трето, съществено внимание се отделя в договора също на възможностите за развитие на икономическите връзки между двете страни. Тук най-голям интерес предизвиква опцията да се реализира брадясалият вече от чакане стратегически за Балканите проект, наречен Коридор №8. Той предвижда изграждане на жп-линия и съпътстващи други инфраструктурни обекти в посока Изток-Запад – от Черно Море до Адриатика, тоест, от България през Македония до Албания, а оттам към Италия, с връзки във всички балкански посоки. Този проект имаше европейско одобрение и обещание за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ДА СЕ НАПИЕМ КАТО СВОБОДЕН ЧОВЕК СЪС СВОБОДЕН ЧОВЕК

август 9, 2017 at 8:41 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-da-se-napiem-kato-svoboden-chovek-sas-svoboden-chovek

Прекрасна лятна новина – посред нощ варненско пиянде опита да нахлуе в руското консулство в града с цел да си допие.

Право при извора – възхитителен подход!

Аз не вярвах, но май казват истината нашите Червени Москвичи, че онзи българин, дето не обича братушките като самаго себя, не обича самаго себя.

Но не само от емоционална гледна точка в тази история нещата са правилно поставени, а и от философска. Винаги съм знаел, че ние, българите, дори много къркани, а може би – само и единствено когато сме много къркани, имаме голям потенциал в сферата на логическото мислене и действие. Дълбоко скрит, но голям.

И ето, случаят потвърждава това мнение. Защото, съгласете се, на кого друг, освен на кьор кютук пиян българин, тоест, някой, освободен изцяло от задръжките, свързани с гадното ни и много принудително членство в НАТО и ЕС, ще му хрумне да обгърне с лигава пиянска любов точно руското консулство. И да потърси там пиянството на евразийското си освобождение от тягостното европейско настояще.

Какво по-дълбоко логично от това, питам аз, един български ценител на дългото пиене да потърси съчувствие при някой руснак, пък бил той и консул. И къде другаде нашият човек да потърси взаимност, за да удави мъката по затворените без време по препоръка на Брюксел кръчми, освен в исторически обусловената и неделима като кварките руско-българска връзка?

Но не само да потърси, а и да намери. От личен опит го казвам. Една нощ преди много години, още приживе на великия СССР, в хотел „Белград” в Москва, трима бармани и две проститутки цяла нощ се грижиха за мен с любов и не ме оставиха недопил, само защото по една случайност в други барове преди това бях похарчил гадните си американски долари. Вярно, не ми даваха френски коняк, а най-патриотично ме наливаха само с руска водка. А може и да го правеха, защото тя не им струваше почти нищо. Така или иначе обаче, докато отначало малко се мръщеха на западните – но все пак неприятно социалистически – български левчета, накрая ги харесаха. Защото от рублите, дето с пълни шепи им предложих като разплащателно средство, буквално бяха погнусени и ме посъветваха да ги Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: Я МРЪДНИ МАЛКО, ЧЕ МИ ЗАКРИВАШ СЛЪНЦЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС

август 2, 2017 at 9:10 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-ya-mradni-malko-che-mi-zakrivash-slantseto-na-obshtestveniya-interes

Античните хроники разказват великолепна история, която – нали не се учудвате много – има пряко отношение към ред събития от днешния ден.

Когато след смъртта на баща си, Филип II, Александър III поема македонския престол, той на бърза ръка укротява избухналите вълнения сред варвари и елини. Те не вярват, че голобрадият 20-годишен младеж, с едно черно и едно синьо око, плюс вродена айлурофобия, страх от котки, е способен да ги управлява адекватно.

Обаче Александър, макар още да не е минал Хелеспонта, за да завладее Персийската империя чак до Индия, тоест, макар още да не се е превърнал от просто Македонски в наистина Велики, нагледно показва, че е способен.

Демонстрацията е така ярка и кървава, че дори прочутите със свободомислието си гръцки философи намират начин да се срещнат с новия владетел. Само Диоген си трае. И, след като Диоген не отива при Александър, Александър отива при Диоген.

Но не за да го накаже, пази, Боже, а за да го приветства. Намира Диоген да размишлява, проснат на припек, представя му се и го попита какво иска да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ДОХОДИТЕ РАСТАТ, НО НЕ ИЗРАСТВАТ

юли 30, 2017 at 5:26 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ През последните 15 години доходите на лице от домакинство в България се увеличават средно с 240 лева годишно и в края на 2016-та достигат 5 167 лева. Много или малко е това и защо по-високите доходи не носят на българите усещането за по-добър живот – с коментар по темата слушаме Пламен Асенов.

Проучване на меродавния български Институт за пазарна икономика и компания Малек показва трайна тенденция за увеличение на средните доходи в България на човек от домакинство. От 2001-ва насам те нарастват с около 20 лева на месец или 240 лева на година, като през 2016-та достигат 5 167 лева, грубо пресметнато – около 4 000 австралийски долара.

Това обаче е среден доход за страната – чисто статистически резултат, който няма практически никакво значение. Далеч по-съществена информация идва от вглеждането в детайлите.

Особено важна например е сериозната разлика между доходите в отделните региони, с други думи – да живееш в София не е същото, като да живееш в Силистра. В столицата средният доход на човек от домакинство през 2016 година е над 7 300, а във Видин, Кърджали, Сливен, Силистра и Търговище – под 4 000 лева. Тоест, ножицата е разтворена ако не точно, то почти два пъти.

Но животът в столицата и другите 3-4 големи града, твърди се, е по-скъп. Това, което може да се каже веднага, е, че не е по-скъп, когато става дума за нормални, стандартни неща. По-скъп е по отношение на екстрите. Разбира се, че в София има ресторанти с космически цени, каквито няма в Каспичан. В тях нормалният среден гражданин от Каспичан може да вечеря, само ако се примири с факта, че месечната му заплата няма да покрие сметката, а трябва да си заложи и часовника. Но никой не е длъжен да ходи по такива места, нали. И не е необходимо – без тях човек спокойно може да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: АКО НЯКОЙ НАПРАВИ НЕЩО С ПУТИН, А НЕ ОБРАТНО

юли 29, 2017 at 6:03 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-ako-nyakoy-napravi-neshto-s-putin-a-ne-obratnoto

За човешката физика и психика, граждани, някои лета могат да са опустошителни, поне колкото някои зими – Виденовата, Лукановата и други. Има изгледи обаче това лято да се превърне в Путиновото, особено ако до края му се случат още чудеса покрай Русия, нейната мирна политика и великите визии на государя-император. Тоест, очаквам или Путин скоро да направи с някого нещо или някой да направи нещо с Путин.

Като политически анализ – толкоз, не може да се каже по-ясно. Повече подробности – ако си платите като за врачка. Или като от „Ройтерс”.

И досегашните руски летни чудеса обаче са достойни за правилно тълкуване. Например идеята на руското здравно министерство да се мине на сух режим, като се забрани продажбата на алкохол в почивните дни, е гениална. Тя е от онези, малките стъпки на човека, които може да се окажат голяма крачка за човечеството. Този път руснаците със сигурност ще скочат в защита на своите граждански права. Което пък ще донесе отдих за нас, историята твърди, че при бунтове в Русия, Кремъл обръща Всевиждащото си око навътре и, поне за малко, не се взира нагло и лакомо в останалите хора и народи.

И как няма да се надигнат руснаците в защита на правото си да пият? Да не можеш ти точно през уикенда да се натряскаш подобаващо от сутринта, да побиеш превантивно жената, а после да я приласкаеш и поплачеш на рамото ѝ от мъка, задето си я разкрасил по начин най-художествен – какво по-руско от това. Какво по-цивилизовано. Каква по-вдъхновяваща цел за през скучната и трезва работна седмица. При това цел достижима, не като световното господство на Матушка Рус…..

И сега чрез някаква си измислена по западен модел „Стратегия за формиране на здравословен начин на живот на населението” искат да ти отнемат всичко смислено и родно, като заменят водката с Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ГОРКАТА БЪЛГАРИЯ ИЛИ ПРИНОС КЪМ ТЕОРИЯТА ЗА ПРЕСКАЧАНЕ НА ПРОПАСТИ

юли 20, 2017 at 11:02 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-gorkata-balgariya-ili-prinos-kam-teoriyata-za-preskachaneto-na-propasti

Британският политик Дейвид Лойд Джордж, известен с много велики и някои не чак дотам велики дела, е автор на знаменита фраза – никоя пропаст не може да се прескочи на два скока.

Ако приемем, че ние, българите, от 1989 насам, както твърдим, наистина опитваме да прескочим пропастта, на ръба на която ни изправи дългото руско-комунистическо управление, значи го правим погрешно. Малките стъпки не са начинът. Вероятно затова падаме постоянно на дъното. И после пак падаме.

Какво, прекалено горчиво е това обобщение ли? Ами тръгнете да пътувате като мен от Пловдив до Търново и обратно, пък тогава ще видим. Е, като добър човек, ще ви спестя опита, като ви опиша картинката.

Аз съм сред малцината щастливци, пардон, глупаци, без собствена кола и разчитам на обществен транспорт, макар той отдавна да е доказал, че на него не бива да се разчита. Помня едно знаменито пътуване от Пловдив до София през 1995, когато автобусът без видима причина се подпали на магистралата. Но нали идеята е, че нещата са други…..

Други – дръжки!

Първият сблъсък е със системата на автогарите. Добрата новина е, че има сайт и то с актуално разписание, поне в случая. От него научавам, че скромните 200 километра от Пловдив до Търново се пътуват четири часа и половина, понякога пет. И че няма начин първо да мина през Габрово, както ми се ще. Поне не през лятото. Виж, през зимата е затворено Беклемето и автобусът за Плевен пътува през Шипка. Но сега не е зима и за да видя страхотния писател Йордан Хаджиев, трябва да обиколя през София. Или да стигна до Търново, което е оттатък Габрово, и да се върна 50 километра назад.

Гениално е. Но все пак има сайт, от който може да го научиш. Обаче положението със сайта е като с красивата жена на приятел – гледаш, без да пипаш, тоест, по интернет не можеш да си купиш билет за никъде. Нито за някъде. Явно в средите на българските автогари тази опция се смята за магическо явление от следващия век, а ние още живеем в предишния.

Отивам на място. Две отворени гишета. На едното пише „Каса”, но не е каса, а нещо, което свива рамене и се усмихва смутено – чиновничка, която ме Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ШОУ В БАТАКА ИЛИ РАЗДВИЖВАНЕ В БЪЛГАРСКАТА ГИЛДИЯ НА МЪДРЕЦИТЕ

юли 13, 2017 at 12:12 pm (Публицистика) (, , )

 

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-shou-v-bataka-ili-razdvizhvane-v-balgarskata-gildiya-na-madretsite

Много обичам мъдреците. Особено онези, които са и духовни водачи на някакво стадо. Те вечно изненадват с умна приказка, блестяща като стъклена дрънкулка, дето конквистадорите разменят с туземците срещу злато.

„Историята ще каже какво е значела България за мен” – заяви онзи ден Гражданинът Симеон, известен член на любимата ми българска Гилдия на мъдреците.

Не, не говоря за онзи Симеон, който вдигна шум край Босфора. Той вече получи 6 от историята, защото беше по-учен, по-умен и по-успешен Симеон от този. Този вероятно е кръстен на онзи с идеята, заета от когнитивната магия – че подобното ражда подобно, тоест, с цел да стане като него. Но, ядец, в тази наша безумна Вселена, добрите планове не винаги се реализират по най-добрия начин.

Така че Симеон-ът, за когото говорим, въпреки почтената възраст, си остава недоучен, непоумнял и голям батакчия – дума, която заех от приятеля Николай Христов и която значи „човек, който вкарва в батака /в блатото – б. а./ всичко, до което се докосне”.

Но мъдростта Симеонова продължава да се лее от устата му като из ведро. Нека се лее, щом има кой да го слуша и да му вика „царю честити” или „ваше величество”.

Питам се обаче кой нормален човек се оставя доброволно в лапите на историята? И то с желание тя да оцени не какво той е за България, а какво тя е за него – забелязвате ли тънката, но мъдра разлика.

А като го слушам, не се притеснява, човекът, че историята току-виж казала истината – как България за него е само лапане на имоти, мътене на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: АКО ПОЛИЦАИТЕ В Б. БЯХА КОМИНОЧИСТАЧИ

юни 29, 2017 at 9:02 am (Публицистика) (, )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-ako-politsaite-v-b-byaha-kominochistachi

В нашата неназована страна Б. коминочистачите обявиха, че ще стачкуват.

Това стресна държавата, която много уважава тукашните коминочистачи. Уважава ги, защото те са специална порода държавни служители, които живеят само от уважението на държавата. Иначе досега да са умрели, защото никой друг не ги уважава. И не би им платил дори пет лева, за да му изчистят комина, защото кой ти е видял истински коминочистач комин да чисти…..

Всъщност, има обосновани съ-мнения, че дори държавата не ги уважава истински, а по-скоро се страхува от тях. Това е великият принос на прекрасната ни Б. в прекрасната наука психиатрия – болест, наречена Chimney sweep fear, „страх от коминочистач”, която не се среща никъде другаде по света.

Особено неразпространен е този страх в нормалните демократични държави – но, какво да ги правиш, никой не е съвършен.

Знае се също, че страхът от коминочистачи тук наистина засяга само държавата, тоест, хората във властта. Традицията повелява, че, щом станеш министър, веднага започваш да трепериш от страх, да си плюеш в пазвата и да се молиш цял мандат да не ти се мярка коминочистач пред очите. Никой мирен гражданин, дори всеизвестният бандит, не изпитва подобен страх. Чак като му дойде ред за държавното кресло, тогава започва да го изпитва. А после пак спира…..

Тази лоша слава на коминочистачите всъщност идва от едно погрешно тълкуване на закона. Според него ако властник, дори без да иска, бръкне в каца с мед и се пооближе, добрият коминочистач веднага идва, за да го смъмри – а тогава съвестта му заговаря и това много тормози горкия смъмрен.

Истинското тълкуване на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗА ЕВТИНАТА СКЪПОТИЯ И СКЪПАТА ЕВТИНИЯ

юни 23, 2017 at 1:19 pm (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ От всички държави в ЕС, в Дания се живее най-скъпо, в България – най-евтино – това показват последните данни на Европейската статистическа агенция Евростат. Дали и доколко обаче българите наистина се радват на евтиния живот – обсъждаме с Пламен Асенов. 

– Пламен, България пак се оказва страната с най-ниски цени в ЕС. Какви са фактите? 

– Те се съдържат в разпространена преди дни информация на Евростат за ценовите равнища през 2016 година, Фили. Според тях най-високи потребителски цени държи Дания – 139 процента от средното за ЕС. След това, с нива между 121 и 125 на сто от средните, са Ирландия, Люксембург, Швеция, Великобритания и Финландия. В дъното на тази класация, тоест, с най-ниски цени, са Полша – 53 на сто от средното, Румъния – 52 и България – 48. Заради безпристрастността си и единната методика, която ползва Евростат, това е доста добро доказателство, Фили, че ние, българите, не бива да сме нещастни, защото сме бедни – както показа друго европейско изследване миналата година, а трябва да се радваме, че живеем твърде евтино.  

– Това е общото средно ниво, а има ли разлика при цените на отделни групи стоки? 

– Има и тук сме отново на дъното – или на върха, ако предпочитаме да се радваме на евтинията. По ниски от българските цени за храни и безалкохолни напитки са само тези в Румъния и Полша, докато най-скъпата лимонада пият пак в Дания. Разликата е 62 към 150 процента. При алкохола и тютюна сме безспорни победители – поддържаме цените на 56 на сто от средните за ЕС, напук на Ирландия и Великобритания, които достигат рекордните нива от 175 и 162 на сто. По подобен начин са нещата и с групите хотели и ресторанти, облекла, електроника, автомобили – разликата на България със средното за ЕС е около два пъти, а с най-скъпите страни – до три пъти.  

– Пламен, защо имам чувството, че не си щастлив от това? 

– Е, евтинията си има предимства, Фили – особено ако работиш за средноевропейска заплата, а живееш в България. Но колко са тези хора? Освен това, тъй като тук най-евтина е и стоката „работна ръка”, теоретично погледнато, би трябвало да сме заринати от чужди инвестиции. Но чуждите инвестиции в България през последните години са мизерни, те са по-малко дори от парите, които българите зад граница изпращат, за да подпомагат родителите и близките си. За това, естествено, има причина. Да, евтината работна ръка е плюс, но минусите, които отблъскват инвеститорите, са далеч повече – липса на квалификация и дисциплина в същата тая работна ръка, лоша инфраструктура, тежки административни процедури, корупция, несигурност, невъзможност да получиш справедливост от съдебната система. Така че и в това отношение не си точим меда и маслото направо от чешмата, Фили.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ОГРОМНИЯТ ПУТИН, ГОЛЕМИЯТ СТОУН, МАЛКИЯТ РАДЕВ – И ЛЮБОВТА КЪМ НАКОЛЕНКИТЕ

юни 22, 2017 at 1:04 pm (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-ogromniyat-putin-golemiyat-stoun-malkiyat-radev-i-lyubovta-kam-nakolenkite

Харесвам музиката на Джон Ленън. Харесвам я, дори когато текстовете на някои от песните му са глупашко-героични – като онзи за жената, дето била „негърът на света”, или псевдо-философски – като в Imagine. Все пак този човек имаше дух и присъствие, които наистина завладяват.

Но, въпреки, че го харесвам, вече близо 40 години след смъртта му продължава да ме човърка въпросът защо той не използва гения си, за да протестира поне веднъж срещу истинската заплаха за света по онова време – комунизма?

Можеше да го направи например още през 1968-ма, с „Бийтълс”, когато българският комунистически режим не ги допусна да пеят на тъй наречения Световен младежки фестивал в София.

Нали се сещате какво цунами от възмущение щеше да настане, ако бяха отказали на Джон, Пол, Джордж и Ринго да ги пуснат в САЩ, където да протестират срещу войната във Виетнам? Но че не бяха допуснати в София – при това пак да пеят срещу войната във Виетнам – те самите премълчаха тотално…..

А можеха дори не в самата София да протестират срещу това крещящо извиване врата на свободата, трябваше само да се появят на тротоара пред българското посолство в Лондон и да изпеят една иронична песничка. Посланието щеше да бъде предадено. Аз и връстниците ми щяхме да го получим. Но не би.

Като казвам всичко това за Джон, когото харесвам, представете си какво бих искал да кажа за мистър Оливър Стоун, когото не харесвам още от сценария му за гнусния пропаганден филм на Алън Паркър „Среднощен експрес”. И когото заради „Взвод” и „Роден на 4 юли”, намирам за човек, залюшкан между същностите си на изпечен лъжец и обикновен глупак – кога както му е изгодно.

Така че изобщо не се изненадах от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПУТИН КАТО ВУДУ-МАРТЕНИЦА НА ШИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

юни 15, 2017 at 8:46 am (Публицистика) (, , , , )

 

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-putin-kato-vudu-martenitsa-na-shiyata-na-balgariya

През 1509 година в Париж мислителят Еразъм Ротердамски пуска първото издание на знаменитата си сатира „Възхвала на глупостта”. Интересът към нея в цяла Европа е фантастичен и само за следващите 27 години – до смъртта му през 1536 – книгата претърпява цели 40 издания.

Има две версии за този бум. Първо, малцинството в Зрелият Ренесанс, което подготвя почвата за Века на разума, се наслаждава на сарказма, с който Еразъм громи глупостта. И второ – самата Глупост „открива себе си” в главите на мнозинството и, нали е умна като банда пияни абитурентки в бални рокли, започва да се харесва неистово – как да схване, че всъщност се вижда в кривото огледало на сарказма…..

По онова време обаче ние, българите, просто сме пили вино и замезвали пастърма край празни мисловни ясли, така че не сме и на йота засегнати от европейските антиглупави веяния. Не успяхме да се надишаме с тях и после, след тъй нареченото Освобождение, както и през последните 27, уж свободни от комунизъм, години.

Затова мисля, че трябва поне през следващите 27 да направим тук 40 бързи издания на „Възхвала на глупостта” и да превърнем нейното четене в държавна политика – белким поумнеем.

Държавна политика ли? Грешка! Като се сетя как и какви решения се вземат тук и кой участва в процеса /справка – стенограмата за КТБ/, смятам, че единственото, което държавата ни ще измисли, за да накара всички да прочетат „Възхвала на глупостта”, ще е да назначи по един дежурен от ДАНС до главата на всеки. А това е самата Глупост в действие.

Пък и, както се сещате, тогава възниква сакралният въпрос – кой, по дяволите, ще стои до главата на агентите от ДАНС, докато те на свой ред четат? Но да не изпадаме в умности, тук говорим за глупости.

Една от най-големите глупости напоследък в тази държава дойде от устата на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЕВРОПА ТРЯБВА ДА ЯХНЕ СПИРАЛАТА, КОЯТО ВЪРВИ НАГОРЕ

юни 12, 2017 at 9:22 am (Публицистика) (, , , , , , , )

 

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-evropa-tryabva-da-yahne-spiralata-koyato-varvi-nagore

Не искам да говорим пак за атентати, но няма как да не споменем поредния епизод от войната на тероризма срещу демократичния свят. Защото точно по повод касапницата в Лондон президентът Доналд Тръмп туитна нещо изключително важно: „Ако не станем по-умни, ще става все по-зле”.

Този човек ме чете, граждани, казвам ви! И дори взима от дума, не като мнозина други, дето им повтаряш, потретяш, а те натискат тапите в ушите и зяпат тавана.

Но този път не се шегувам, а съм напълно сериозен. Нищо, че Тръмп не ми е платил подобаващо за съвета, радвам се, че поне е прочел и разбрал онова, което писах във factor.bg на 23 май, веднага след атентата в Манчестър: „Всички ние, обикновените граждани обаче, можем да направим едно изключително важно нещо в подкрепа на борбата с тероризма – да мислим.”

А може пък три дни по-късно да е видял Тръмп в блога ми един друг текст, който завършва така: „Трябва да мислим и да знаем, за да сме вътрешно готови за тази дълга война, която не свършва с последния атентат вчера, защото той не е нещо откъснато и различно от атентата, който следва утре.”

Е, кой да ти се сети – „утре”-то на Манчестър се оказа „вчера”-шния Лондон. Мразя да съм лош пророк! Или добър пророк…..все едно, разбирате ме.

Още нещо важно обаче написа Тръмп във въпросния туит: „Необходимо е да престанем да бъдем политически коректни и да се заемем с организирането на сигурността на нашите граждани”. Добре, де, темата за фалшивата политическа коректност, която изкривява човешките представи за света, а оттам и самия свят, също ми е любима.

Говоря за онези крайни прояви на политическа коректност, която настоява слепците да карат автомобил, за да не бъдат дискриминиран. Или онази, при която в САЩ има телевизия „само за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »