De Profundis: ТЕРОР ЛИ? АМИ ХАЙДЕ ДА СЕ СЪБУДИМ, БЕ, ГРАЖДАНИ!

май 23, 2017 at 11:33 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-teror-li-ami-hayde-da-se-sabudim-be-grazhdani

Атентатът в Манчестър е голяма трагедия. Но той не е просто поредната голяма трагедия. Той е поредният, но със сигурност – не последен, епизод от войната на тероризма срещу нормалния свят, която се вихри като някакво кърваво хоро от много години насам.

Тази война има своите вдъхновители, ръководители, финансисти, има си изпълнители, а също и зрители, някои от които повръщат отвратени, а други ръкоплещят, доволни от зрелището, което се разиграва на арената на световния Колизеум.

Тази война има, разбира се, и своите жертви. Имената на конкретните хора, чиито съдби са пряко затрити от терористите, са десетки, може би вече и стотици хиляди. Но най-голямата жертва на терора всъщност е светлият ни човешки дух, постоянно дърпан назад от принудата да се бие с мрака, вместо да се разгръща някъде напред.

Добре е, че след ужасните атентати в САЩ през 2001-ва човечеството, или поне най-напредналата и демократична част от него – онази, която наричаме Запад в духовен, а не само в географски план – официално обяви война на тероризма. Добре е, че вече се взимат някакви мерки, за да се ограничи до минимум в глобален план както броя на жертвите, така и разпространението на заразата. Те явно не са достатъчни и трябват още.

Не е добре обаче, че всички ние, тъй наречените „обикновени хора”, седим отстрани и си бъркаме в носа просто като зрители, които гледат ставащото на арената. Не е добре това, че май не си даваме сметка колко пряко и лично тероризмът засяга всеки един от нас. Как подкопава или дори направо руши обществата ни. Как ни пречи да крачим, а ни кара да се тътрим. Ами хайде да се събудим, бе, граждани!

Но какво да направим ние, питат мнозина. Не е наша работа да ловим терористи и да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КАБИНЕТЪТ БОРИСОВ 3 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПЪТЕКА

май 20, 2017 at 7:13 am (Публицистика) (, , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Европейската посока на България е основната тема в дневния ред на кабинета Борисов 3. Вече има предложен нов български еврокомисар, активизира се и работата по започващото от 1 януари европейско председателство на България. Ще бъде ли наваксано отчетеното изоставане в това отношение – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, България ще има нов еврокомисар, отново жена и нейното име е Мария Габриел. Коя е Мария Габриел?

– Не познавам лично Мария Габриел, Фили, тя е политик, чиято кариера започва и се развива направо в Европа. Доколкото съм чел нейни статии и интервюта обаче, впечатлен съм от точните, ясни и, поне според мен, правилни позиции, които заема по важни въпроси на времето. Иначе според биографията си Мария Неделчева, по съпруг Габриел, е праволинейна и последователна млада дама. Неслучайно едва на 37 години тя е номинирана за важния пост на еврокомисар, което значи министър в европейското правителство. Мария Габриел е от Гоце Делчев, учи българска и френска филология в Пловдив и „Сравнителна политика и международни отношения” в Докторската академия по политически науки в Бордо. В периода 2004 – 2008 година е асистент в института в Бордо, занимава се специално с темата за процеса на взимане на решения в ЕС. През 2009 година става евродепутат от ГЕРБ и ЕНП, работи активно по въпроса за положението на жените и равенството на половете. През 2014 пак е евродепутат и вече заместник-председател на групата на ЕНП. Междувременно, през 2012 година сколасва да се омъжи за французина Франсоа Габриел от екипа на тогавашния председател на ЕНП Жозеф Дол. И сега, още на първото заседание, след като встъпи в длъжност, правителството номинира Мария Габриел за нов български еврокомисар, избор, който се забави значително заради политическата криза тук през последните месеци.

– Да напомним – какво стана с българския еврокомисар Кристалина Георгиева?

– Кристалина Георгиева бе оценявана като много успешен комисар, но през миналата есен напусна поста, за да стане главен изпълнителен директор на Световната банка. Междувременно предишното правителство на Борисов я номинира и като кандидат за Генерален секретар на ООН, но я включи твърде късно в надпреварата. Така че по принцип Кристалина Георгиева не е и няма да остане безработна, а ние с теб, Фили, няма да се притесняваме много за нея и нейния социален статус. По-важното е, че България от октомври миналата година няма еврокомисар, а времевата пролука ще се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НЯКОИ, КОИТО НЕ ЗНАЯТ КАКВО ДА КАЖАТ, ДОРИ КОГАТО ИСКАТ ДА КАЖАТ НЕЩО

май 17, 2017 at 10:15 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-za-nashite-gadove-vazhi-i-zakonat-na-omertata

Докъде води непремереното дрънкане…..

Класическият случай е с Йосиф и неговите братя. Младият Йосиф много се фука с пъстрата дреха, дето баща им, Иаков, ушива специално за него. Взел, моля ви, дъртият пергишин, та почел с дреха някой, дето е никой по отношение на първородството и бащиното наследство. Но Йосиф одрънква света заради дрехата. И в добавка тормози братята си с разкази за свои сънища, в които той непременно е застанал прав, а те му се кланят.

Така че братята дружно го хвърлят в един трап, а после го продават на пътуващи търговци.

От това произлизат много чудесни библейски истории, но не може да се каже, че Йосиф си взима поука и спира да дрънка. В Египет той попада у велможата Пентефрия, чиято лекомислена и зла жена иска да съблазни красивия младеж и да съгреши с него. Но глупакът отказва. И не просто отказва, а съпровожда отказа си с истинска проповед за честта и достойнството, съпружеската вярност и светостта на нравствения закон – все идиотщини, заради които страда двойно, след като жената на Пентефрия информира мъжа си, че младият Йосиф опитал да я насили в собствения му дом…..

И когато, граждани, някой си Красимир Янков, освободен от Изпълнителното бюро на БСП „по лични причини”, хване да твърди, че оттук нататък в червената и всенародно любима партия ще се чува само един глас – онзи на председателя, аз веднага се сещам точно за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 Коментари

КАБИНЕТЪТ „БОРИСОВ 3“ Е ЗАЛОЖНИК НА НЕПРЕДВИДИМИТЕ СИ ПАРТНЬОРИ

май 12, 2017 at 7:54 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ България вече има ново правителство, макар участието в него на тъй наречените Обединени патриоти да предизвиква известен смут. Как изглежда третият кабинет на Бойко Борисов, какво може и не може да свърши той – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, въпреки че два пъти пада предсрочно от власт, Бойко Борисов и партията му ГЕРБ пак спечелиха изборите и създадоха правителство за трети път. Защо стана така?

– Да, изглежда като феномен, Фили. Дори канцлерът Меркел нарече успеха на Борисов „феноменален”. Но да не се заблуждаваме, Меркел и политиците от ЕНП имат причини да говорят така. Просто за тях Бойко Борисов да е пак начело на правителството тук, е облекчение. Брюксел има достатъчно проблеми, за да се занимава и с нас. От тази гледна точка възможността Борисов, който козирува пред „европейските началници”, да управлява България, означава предвидимост и стабилност. Да, тази стабилност е повърхностна, за България тя е равна на политическа стагнация, но това отвисоко и отдалече не личи. Ето и причината в този случай уж принципните десни европейски политици да не обелват и дума срещу участието в новия кабинет на хора и партии, които в Европа се считат за крайно десни, расистки и националистически, тоест, такива, каквито никой не би искал да види начело на Холандия, Франция или Австрия.

– Имаш предвид тъй наречените Обединени патриоти?

– Да, макар нещата в това отношение да имат нужда от изясняване. На Запад мерят с техни мерки, но те често са твърде погрешни, когато става дума за хора и партии – поне в България. Затова и западните наблюдатели често се изненадват от развитията тук или, както сега, наричат „феноменален успех” нещо, което всъщност е обратното на какъвто и да било феномен – пълната липса на политическа алтернатива. Реална алтернатива тук липсва поне 2001-ва година, но на последния вот беше неприлично видимо. Хората трябваше да изберат между популистката, но уж дясна и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Produndis: ИСТОРИЯ С АГРЕСИВНО МАЛЦИНСТВО, БАНДА УМНИЦИ И ПИШМАН ПАТРИОТИ

май 10, 2017 at 9:46 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-istoriya-s-agresivno-maltsinstvo-banda-umnitsi-i-pishman-patrioti

Знаете, граждани, че обичам идиотите.

Те са солта и пиперът на човечеството. Без тях то щеше напълно да се обезкуражи, тъй като нямаше да вижда нищо по-ниско от самото себе си. Освен това идиотите често са неочаквано велики мислители. Идиотщините им понякога са като светкавица – удрят те по главата и отварят такива пролуки в самата тъкан на реалността, че нормалният човек вижда трансцедентното като твърде банално. И обратно.

Обаче на света има идиоти и идиоти. Не харесвам онези от тях, които се правят на умни – толкова умни, че се опитват да убедят нас, всички останали колко големи идиоти всъщност сме.

Светъл пример в това отношение за цялото прогресивно човечество е руският външен министър Сергей Лавров. Този тип винаги ме изумява с умението си да изглежда умен за моя сметка. Сигурно е заради специалните високо интелектуални очила, които носи, няма откъде иначе да му дойде…..

Наскоро той лансира знаменито откритие – в ЕС има „агресивно малцинство”, което държи санкциите срещу Русия за гушата, стиска ги и така пречи на горкото европейско мнозинство да усети сладостта от нормалните връзки с Кремъл.

Нещо гнило има обаче и в Кремъл, и в главата на Лавров. Идеята му за това агресивно европейско малцинство може да изглежда идиотски свежа, но не е. Тя е плагиат на един пасквил срещу България, публикуван от ТАСС. През 2014-та ТАСС се беше намерила упълномощена да заяви, че водата на прекрасните иначе българо-руски отношения се мъти само от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КОЙ НЕ КАФЕПИЕ, Е ТВЪРДЕ, ТВЪРДЕ ЗЕЛЕН

април 28, 2017 at 10:31 am (Публицистика) (, , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Една среща на кафе между висш политик, богат бизнесмен и главния прокурор на републиката разтресе скандално България, като отново постави остро на дневен ред въпроса кой, как и с какви методи управлява страната. Скандалът и ефектите от него коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, защо една обикновена среща за пиене на кафе предизвиква толкова много вълнения в България?

– Защото срещата не е обикновена, Фили. Тя не е обикновена нито по своя състав, нито по начина, по който се реализира, нито по съдържанието на мъдрите мисли, обменени по време на кафепиенето, доколкото те станаха известни на обществеността, нито по ефектите, които предизвика и продължава да предизвиква.

– Добре, да започнем с героите, които участват в срещата!

– На първо място е Георги Гергов, председател на Областната организация на БСП в Пловдив, член на Изпълнителното бюро на БСП, централния оперативен орган на партията, човек, за когото се знае, че има основна заслуга за това Корнелия Нинова да бъде избрана за партиен лидер на социалистите, тоест, влиятелен политик от левицата. В същото време Гергов минава и за едър бизнесмен. Той е известен с редица операции, за които се смята, че са най-малкото на ръба на закона, а при всички случаи – далеч отвъд ръба на морала. Имам предвид – дори отвъд онова твърде разтегливо нещо, което в България минава за бизнес морал. Започнал още по времето на комунизма от един свинарник, през годините Гергов премина през открита подкрепа първо за СДС, което го направи собственик на имоти в Стария Пловдив. През 2001-ва обаче се преориентира към БСП и изведнъж стана близък с тогавашния силен човек на левицата – президента Георги Първанов. Това пък му донесе собственост върху софийския ЦУМ, както и значителни дялове от Пловдивския панаир. Има и много други неща, но да не влизам в подробности. Мисля, че най-кратко и по марксистки точно, Фили, този човек може да се опише като някой, който използва бизнеса, за да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

De Profundis: ЗА СЕКСА МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛИ И ЛЮБИМИЯ ИМ НАРОД

април 26, 2017 at 8:45 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-za-seksa-mezhdu-balgarskite-politicheski-misliteli-i-lyubimiya-im-narod

Чета, че в Англия откриват публичен дом със секс-кукли, вместо с живи проститутки. И хората се хвалят с новата си придобивка, какво да правят.

Британска им работа – още не брекзитнали от ограничителния свят на брюкселските бюрократи и веднага предприемат поредната си напредничава стъпка в индустриалната революция.

Да плащаш доброволно на сводник за секс с гумена кукла – ето до какви висини стигна не само модерната техника, но и модерното гражданско съзнание, граждани. И затова този народ, помнете ми думата, скоро ще отиде още по-далеч напред, отколкото е отишъл досега.

За разлика от британските обаче, българските революции продължават да си бъдат само и единствено политически. С други думи – от най-лошия вид, такива, които ни набутват все по-дълбоко и по-дълбоко в батака.

Вървя си онзи ден из Пловдив и на голямо централно кръстовище гледам билборд, подписан от две борчески комунистически организации – Движение „Че Гевара” /щрак, портретче на аржентинеца-кубинец/ и Съюз на комунистите в България /съпроводено с, щрак, портретче на Димитър Благоев – Дядото/.

Да, същият онзи Дядо, дето, както свидетелства един пловдивски вестник от началото на миналия век, бил забелязан от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЕРДОГАН Е НА ВЪРХА НА ТУРЦИЯ, НО КЪДЕ Е ТУРЦИЯ?

април 21, 2017 at 6:07 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Проведеният в неделя референдум в Турция превърна страната в президентска република. Това предизвиква много коментари, но доколко реални са събудените стари и избуялите нови страхове – темата коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, референдумът завърши с по-малко от процент и половина разлика. В самата Турция опозицията вижда фалшификация и протестира както на улицата, така и в съда. Може ли да се очаква да има ефект от тези протести?

– По-скоро не, Фили. Турция е голяма страна, от 58 милиона избиратели гласуваха цели 86 процента. Да, мненията за предложените от Ердоган промени в конституцията са полярни, затова разликата е само процент и нещо. И – да, големите градове, Истанбул, Анкара, Измир, където е цветът на турската интелигенция, гласуваха против. И още едно „да” – има косвени улики, които пораждат съмнения за фалшификации. Но мисля, че няма да се стигне до ново броене на бюлетини или друго решение, което да промени изцяло постигнатия резултат, въпреки протестите на опозицията.

– Това не означава ли, че в Турция трайно се настанява полюсното разделение. Някои, включително в България, заговориха дори за предстояща гражданска война……

– Коментатори, които бързат да печелят от катастрофични прогнози, има навсякъде, но те обикновено или нещо не са разбрали, или изпълняват поръчки за подклаждане на напрежение, какъвто вероятно е българският случай. С развитието на ситуацията в Турция са свързани и без това доста сериозни реални опасности, за да има нужда да се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НЯКОЛКО БЪЛГАРСКИ ИЗВОДА ОТ РЕФЕРЕНДУМА В ТУРЦИЯ

април 18, 2017 at 1:31 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-nyakolko-balgarski-izvoda-ot-referenduma-v-turtsiya

Много са нещата, от които можем да се поучим покрай референдума в съседна Турция, но тук ще набележа само три теми, за които почти или изобщо не се говори.

Първо – забравете идеята за референдумите като едва ли не най-силното оръжие на демокрацията, защото то било давало възможност да се чуе „гласа народен”.

Да дадеш думата по най-важните въпроси от всеобщия живот на онзи последен тъпак, който не може да си върже учкурите на долните гащи без чужда помощ – но който все пак има право на глас и гордо отива до урната, за да го използва; да очакваш, не, а активно да организираш и насърчаваш масата подобни нещастници с цел точно те да определят бъдещето на цялата нация, след като прекрасно знаеш, че дори под заплахата от бой с тояги не могат да схванат нещастието на собственото си жалко настояще – това изглежда като проява на сериозна простотия.

Но всъщност не е простотия, обратно, най-често е съзнателен, целенасочен опит да се използва демократичното невежество като оръжие за постигане на лични или тясно-партийни цели, в ущърб на интересите на всички останали.

Да, референдумът наистина е оръжие, но от онзи вид, който по най-отвратителен начин се обръща против самата демокрация. Историческите примери, включително онези, свързани с „най-демократичните” традиции на нацизма и комунизма, изобилстват. Тук няма да ги изброявам, вижте си ги сами в учебниците – но в случая дори не те са важните, важен е принципът.

А принципът казва, че ако попиташ даден идиот каква е позицията му за развитието на квантовата физика, ще получиш идиотски отговор, независимо колко безкрайно умно си формулирал въпроса.

И тъй като намирам, че е добре човек да се учи не само от собствените си грешки, но и от грешките на съседа, искам да призова онези, които продължават да претоплят вече отдавна загорялата манджа с тъй наречения „референдум на Слави”, да спрат и да се осъзнаят. Защото да отидеш в крайния популизъм на задължителното гласуване, вместо да пристъпиш към умно ограничаване на тъй нареченото „всеобщо и равно” избирателно право, си е чисто самоубийство за демокрацията по принцип, особено в нейния български, още силно недоразвит вариант. И при народ, който се състои единствено от началници и умници, които не щат акъл, само пари. Не знам дали си давате сметка, граждани, обаче няма нито една модерна демокрация, която е създадена, развита и достигнала своите висини на базата на „всеобщото и равно” избирателно право. Нито английската е такава, нито Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

НЯКАКВО ПРАВИТЕЛСТВО СЛЕД НИКАКВО ПРАВИТЕЛСТВО?

април 15, 2017 at 5:36 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България – очаква се преговорите за съставяне на правителство да завършат до 19 април, когато е първата сесия на новия Парламент. Наличието на легитимна власт в страната изглежда все по-важно на фона на изострената международна обстановка, свързана с последните развития в Сирия. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, докъде стигнаха разговорите за съставяне на новото българско правителство?

– В Страстната седмица вече има разбирателство между ГЕРБ и тъй наречените Обединени патриоти по бъдещата управленска програма, Фили. Най-важната договореност от нея, която се постигна, бе твърде щекотливия въпрос за пенсиите. Казвам „щекотлив”, защото напоследък Обединени патриоти популистки твърдяха, че няма да подкрепят никое управление, което не вдигне минималната пенсия от малко над 150, направо на 300 лева. ГЕРБ изначално – и логично – са против това, защото подобна стъпка би натоварила много бюджета. Доколкото става ясно, компромисът предвижда до края на тази година минималната пенсия да се увеличи на два пъти – от 1 юли да стане 180 лева, а от 1 октомври – 200. Какво означава това? Ако се повиши само минималната пенсия, бюджетните разходи годишно ще нараснат с 400 милиона лева, но 40 на сто от пенсионерите ще получават еднакви пенсии и ще се наруши усещането за социална справедливост – твърди икономистът Лъчезар Богданов. Ако пък всички пенсии се повишат пропорционално на минималната, разходите ще скочат с 1.6 милиарда лева и чувствително се ще увеличи бюджетния дефицит. Друг по-важен резултат от преговорите е договорката за двойно увеличение на учителските заплати.

– А има ли някаква информация по персоналните въпроси или за това на какъв принцип ще се разпределят министерските постове?

– Засега нищо такова не се знае. И двете страни бягат като дявол от тамян от темата – изглежда с идеята да не се покажат пред обществото просто като хора, жадни за власт. „Докато не приключим обсъждането на програмата, няма да коментираме постове в Министерски съвет” – заяви след поредните разговори Валери Симеонов от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ТРЪМП СЕ ОРИЕНТИРА ПРАВИЛНО – РУСИЯ НИКОГА НЕ Е ЧАСТ ОТ РЕШЕНИЕТО, А ВИНАГИ ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМА

април 13, 2017 at 10:43 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-tramp-se-orientira-pravilno-rusiya-nikoga-ne-e-chast-ot-reshenieto-a-vinagi-chast-ot-problema

И каква стана тя сега?

Русия да впрегне последната капка от своя умствен и финансов ресурс, плюс целия си – макар вече никакъв – международен авторитет, за да избере Доналд Тръмп начело на САЩ, а като първа сериозна външно-политическа стъпка той, вместо коленопреклонно да дойде и да удари чело на кремълското килимче, да вземе, моля ви се, да удари най-безсрамно руското протеже Асад в Сирия. При това дори не с твърде високото си чело, а с ракети „Томахоук”.

Ма на какво прилича това, бе, дами и господа!

Ще ви кажа веднага – на нищо не прилича!

Ний, както и цялата прогресивна световна общественост, сме потресени и искрено кипим от възмущение. И не защото сме самовар. И не защото изпитата по този повод водка има нещо общо с кипежа на емоциите ни.

Не, такова грозно нарушение на международното право наистина не сме виждали от времето, когато Украйна нагло заяви, че Крим е неин. Такова безочливо погазване от американска страна на правото на всеки диктатор да унищожава собствения си народ, включително с нашата безценна братска помощ и чрез химически оръжия, не е имало от времената на Саддам и Кадафи насам. А най-вече – такова открито престъпление срещу изконните руски интереси в Средиземно море и твърде Близкия до широката руска душа Изток, не ни се е случвало от времето на третостепенния американски актьор Роналд Рейгън.

В края на краищата пък – не ви ли е жал, бе, хора? Само за няколко дни красавицата Мария Захарова погрозня от мъка, че не успява и не успява да пробута на света най-истинската версия за случилото се в Сирия, съчинена от шефа ѝ, Сергей Лавров.

А на кремълския говорител Дмитрий Песков пък зъбите му опадаха, докато от името на шефа си Владимир Путин старателно се зъби на невярващите, че заринът, използван от режима на Асад срещу цивилните сирийски граждани, всъщност е зарин, използван от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НА ИЗБОРИТЕ ВСИЧКИ ЗАГУБИХА, СПЕЧЕЛИ СТАТУКВОТО

март 29, 2017 at 1:28 pm (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-na-izborite-vsichki-zagubiha-specheli-zadkulisieto

Един от сакралните въпроси за отминалите избори, е кой спечели и кой загуби.

В генерален план отговорите са очевидни. Първият е – спечели статуквото. Или тъй нареченото задкулисие. Или мафията, която си има държава. Или прочутият модел КОЙ.

Както искате го наречете, но за всички е ясно – пак спечели онази система, която, вече близо 30 години след уж демократичните промени, играе ролята на задно колело за българското общество. Напук на всяка логика, желание за промяна, чувство за справедливост, принципи и морал, напук на всички вътрешни усилия и външна помощ, тази система продължава да ни стиска за гушите и да не пуска.

В персонален план тя включва бивши и настоящи ченгета, прокурори, съдии, политици, администратори, бизнесмени, обикновени бандити и целия техен обслужващ персонал, тоест, нещастниците, продали душите си на дявола за жълти стотинки.

В организационен план се състои от техните интереси, оплетени в змийско кълбо, от което никой, независимо дали отвътре или отвън, не може да разплете дори една цяла нишка. Независимо, че интересите им често са противоречиви, на дадено ниво на заплаха те умеят да се съюзяват и подпомагат.

Това туморно образувание винаги управлява България, независимо кой е на власт. А когато някой не му е удобен, сваля го и друг, по-удобен слага на негово място. То е динамично, гъвкаво и хамелеонски приспособимо. То имитира наличието на ред и институции в страната. То понякога къса парче от някоя непослушна опашка, щръкнала твърде предизвикателно извън кълбото. То дори често говори за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »