46. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ОВИДИЙ

август 29, 2013 at 5:26 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

28. 08. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=49

Тегли духът ми да пея как в нови тела се превръщат

формите. О, богове – та нали ги превръщате вие –

почина мой вдъхновете, водете стиха ми неспирен

до настоящите дни от самото световно начало.

Няма как да се започне този разказ за Овидий, освен с началните думи от неговите знаменити „Метаморфози”. Всъщност – не, има и много други начини, но този е най-добрият. Всеизвестно е – животът на поетите не подлежи на преразказ със свои думи, защото животът на поетите е самата поезия.

Патриша Барбър, „Пигмалион”, от албума„Митология” /по Овидий/ – http://www.youtube.com/watch?v=9p-askfhyeo

Това е композицията на Патриша Барбър „Пигмалион” от албума „Митология”, изцяло изграден върху сюжети от „Метаморфози”. Пигмалион е скулптор от Кипър, който в един момент от живота си, казано деликатно, е спрял да се интересува от жени. Като творец обаче той извайва от парче слонова кост толкова красива жена, че се влюбва в нея. И започва да моли богинята на любовта Венера, всъщност – Афродита, наричана още Киприда, да я съживи. Разбира се, никоя богиня на любовта не може да устои на такава любов, тя изпълнява молбата, Пигмалион се жени за Галатея, двамата живеят щастливо, раждат им се и две деца – момче и момиче, а накрая историята им е обезсмъртена от Овидий.

Патриша Барбър, „Пигмалион”, от албума„Митология” /по Овидий/ 

Всъщност много подобни истории за това „как в нови тела се превръщат формите” разказва певецът в своите „Метаморфози”. Ако трябва да сме буквални – разказва ни цели 246 на брой, разделени в 15 книги. И всичко започва с картина на самото Сътворение, описано по изумителен начин от гледна точка дори на съвременната наука:

Преди морето, земята, небето, покриващо всичко,

само един бе ликът на природата в тази вселена,

хаос наречен — сурова и неразчленена грамада —

нищо, освен тежина неподвижна и заедно сбрани

кълнове срещуположни на свързани зле елементи.

Историята на Сътворението, разбира се, свършва с човека и на практика се превръща в кратък, но съвършен химн за него, изпят от слабия иначе човек, наречен Овидий. Бог, или „природната по-добра сила”, както го нарича поетът, прави човека по познатия ни от Библията начин – като истински скулптор, той смесва шепа земя с плюнка и омачква добре творението си, като му придава „образа на боговете всевластни”. И как творецът превръща творението от играчка на божията естетика в господар на реалния свят?

Докато другите твари наведени гледат земята,

стори човешкия лик възвисен, за да вижда небето,

и повели на човека да свръща очи към звездите.

Ето как става тази метаморфоза.

Патриша Барбър, „Часовете”, от албума„Митология” /по Овидий/ 

Заради този човешки поглед към небесата веднага се сещам за историята на Фаетон. Фаетон е син на Климена, дъщеря на бог Океан, и Аполон, Феб или Хелиос, богът, който вози слънцето с колесница по свода небесен. Фаетон казва на приятелите си чии син е, но те не вярват и той отива за доказателства в двореца на Хелиос. Той го посреща с радост и от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар