97. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ХЕЛМУТ КОЛ

септември 27, 2014 at 5:40 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов
27. 08. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100455864/velikite-evropeici-helmut-kol

Пинк Флойд, Стената

Да сте бутали някога стена? Това може да бъде лесно или трудно – в зависимост от различни фактори. Но въпросното занимание може да бъде много по-трудно, отколкото си мислите, когато става въпрос за самата Берлинска стена през 1989-та. Тогава тя се простира на стотици километри, състои се от 45 хиляди бетонни блока с размери 3.5 на 1.5 метра, върху и около нея са загинали стотици хора в опит да не се предадат, да надделеят над силите на мракобесието, като преминат отвъд. Всъщност истината е, че много хора за десетилетия наред трябваше да положат сериозни усилия, за да се разруши и прати в историята тази задушаваща свободния човешки дух комунистическа бетонна яка. Но в най-подходящия момент начело на агитката по събарянето се оказа един умен и популярен немски политик на име Хелмут Кол. За историята точно той ще остане човекът, срутил Берлинската стена, човекът, възстановил единството на Германия, човекът, направил възможна не само днешната, но и утрешната Обединена Европа.

Пинк Флойд, Стената

Спомням си добре юли 1990 година, когато брат ми, пресен емигрант в Германия, ми се обади по телефона посред нощ. Беше в луд възторг. Беше ходил в Берлин на концерта „Стената”, в който, освен Роджър Уотърс, се появиха „Скорпиънс”, Браян Адамс, Шиниъд О`Конър и други страхотни музиканти. Разбрах – викам му сънен. Нищо не си разбрал, вика ми – беше направо невероятно…..Знам, невероятно беше, но не всички успяхме тогава да чуем концерта на живо, въпреки че много искахме. Като казвам „ние”, имам предвид наистина ние, нормалните хора отсам Желязната завеса.
Не по-малко добре обаче си спомням и вечерта на самия 9 ноември 1989-та, когато телевизията показа как щастливи германски граждани режат теловете, рушат бетонните панели на Стената, прескачат я и хукват към един по-добър свят. А онези от по-добрия свят надничат и прескачат любопитно в нашия. Това беше само ден преди и България да види посърналото лице на диктатора Тодор Живков. Така или иначе, и досега, щом някой произнесе името Хелмут Кол, аз започвам да преливам от спомени. Но и досега винаги, когато се върна към онзи период, намирам по някоя изненада. Сега попаднах на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

60. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – МИКЕЛАНДЖЕЛО АНТОНИОНИ

декември 5, 2013 at 8:33 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

04. 12. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=63

Великият италиански режисьор Микеланджело Антониони ме изправя пред напълно неразрешим проблем. Не, не онзи, от който мнозина настръхват, когато гледат негови филми – дали разбират нещо и има ли изобщо нещо за разбиране в тях. Този въпрос аз отдавна съм го забравил, защото вярвам на маестрото, че във филмите му няма никакъв смисъл, освен онзи, който зрителят влага. В момента големият ми проблем е как по радиото да представя темата за великата тишина, която ни съпровожда, тема, централна за цялото творчество на магьосника от Ферара. Мисля разни варианти. Например  – да не кажа нито дума, просто да ви пусна саундтрака на „Забриски пойнт”, филм, който критиката и част от публиката определят като досаден и неразбираем, а останалата част смята за култов. Музиката е на „Пинк Флойд”, така че забавлението ви е гарантирано, а на мен ми е гарантиран експеримент, максимално близък до оригинала. Или мога да навържа поредица диалози между герои от различни филми, като оставя между тях паузи с многозначително мълчание. Така пак никой няма да разбере нищо и всички би трябвало да останат доволни. Имам и крайната възможност – просто да ви пусна десет минути мълчание, а вие да свършите останалото, като си представите, че сте насред Червената пустиня и в мисълта си преживеете всичко, което ви се случва там. Това би било изключително близко не просто до майсторския маниер, а до майсторската мечта на Микеланджело Антониони. В едно интервю той казва, че иска да направи филм, в който да снима как героите стоят насред нищото, а зрителите си въобразяват филмовото действие, което се развива около тях. Мога да направя всичко това и още много, но няма, защото радиото не е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар