53. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ВАЦЛАВ ХАВЕЛ

октомври 16, 2013 at 9:32 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов

16. 10. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=56

Пражкото летище се казва „Вацлав Хавел”. Ако Чехия имаше космодрум – и той щеше да се казва така. А ако някъде по света имаше мярка за морален авторитет в политиката, то тя също можеше да бъде назована Хавел. Дайте ми десет Хавела честност, че моята внезапно свърши – би казал някой политик, нахлул задъхан в политическия магазин. Нямаш и един Хавел срам от Бога – би упреквал той опонентите си в Парламента. А самият Вацлав, загледан към Земята от прозореца на  небесното си Храдчани, щеше да се усмихва деликатно. И цялата тази трудна и вдъхновяваща история на един живот започва с нещо просто – започва с удоволствието, моля ви се.

Rolling Stones, Satisfaction

Не, нямам предвид удоволствието, което Ролинг Стоунс цял живот се жалват, че не могат да постигнат, включително през 90-та година в Прага, когато отидоха на гости на своя голям фен Вацлав Хавел, драматург, дисидент, затворник на комунистическия режим, демократ по чувство и разум, президент на Чехия по историческа съдба и нормален човек с много любов в сърцето. Не, имам предвид природното човешко удоволствие, което господин Вацлав Мария Хавел и госпожа Божена Вавречкова – или Хавлова – споделят един с друг някъде през февруари 1936 година, за да се роди девет месеца по-късно техният любим син, малкият Веноушек.

Той се ражда, както се казва, в копринени пелени и към него от бебе се обръщат с „Ваше благородие”. Семейството му е твърде имотно, има земи и сгради в Прага, притежава включително филмовото студио „Барандов”, дълбоко свързано е с артистичния и политическия живот на Чехия, така че за раждането на Вацлав е информиран лично столичният кмет, а пресата шуми. Детските години на Хавел са изпълнени с толкова любов, че по-късно тя се превръща Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

28. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – УЙЛЯМ ШЕКСПИР /част ІІ/

април 24, 2013 at 12:41 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

24. 04. 13, радио Пловдив

Целия текст чети и слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=30

През 1585 година, когато е само на 21, Уйлям Шекспир вече от три години е женен за доста по-възрастната от него Ан Хатауей, има впечатляващ креват и три деца, но очевидно нещо му липсва. Не е ясно какво, но от нашата гледна точка – напълно липсва информация за следващите седем години от живота му. Няма никакви свидетелства къде е бил през това време, какво е правил и защо. Във всеки случай – не си е бил в къщи, със сигурност. Може би е излязъл до магазина да купи нещо и е забравил да се върне. Така или иначе, през 1592 поне една негова пиеса със сигурност вече се играе в Лондон.

И започва чудото на творчеството.

Прокофиев, „Ромео и Жулиета”

През следващите 20 години Уйлям Шекспир написва и поставя, предимно в театъра Globe, „Глобус”, на който е съсобственик, цели 38 пиеси. Не знам колцина от нас си дават сметка що за психическо изтощение е да напишеш дори две пиеси за една година. Казвам го, защото веднъж ми се случи и после пет години не можех дори да си помисля за писане на литературен текст. Вярно, аз не съм Шекспир, той сигурно затова е велик, защото го може. Но все пак се изумявам само като се опитам да си представя какво значи да пишеш по две пиеси на година всяка година. А понякога по три, че и четири, както става например през 1598. Тогава изпод перото на Шекспир излизат комедиите „Веселите уиндзорки” и „Много шум за нищо”, историческата драма „Хенри V”, както и втората част на драмата „Хенри ІV”. Да не забравяме, че има и още поне десетина текста, които не са датирани. И че в годините 92-98 той пише своите знаменити сонети, 154 на брой. А огромната част от всичко това са блестящи, гениални текстове, не постни графомански напъни. Потресаваща е също статистиката, която казва, че в произведенията си Шекспир използва общо около 29 хиляди думи, докато първото английско издание на Библията има едва пет хиляди, а кой да е нормален човек от Стратфорд по онова време е можел да изкара цял живот и с петстотин думи.

Белини, „Монтеки и Капулети”, увертюра

За всички нас е много трудно да си представим как един човек с няколко отделения в местното селско училище, внезапно успява да се превърне в истинска енциклопедична личност, в онзи блестящ поет и мислител, в дълбокия философ, учен и алхимик, в тънкия познавач на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

27. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – УЙЛЯМ ШЕКСПИР /част І/

април 17, 2013 at 10:12 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

17. 04. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=29

Менделсон, Сън в лятна нощ, Сватбеният марш

Какво е общото между световно известния английски драматург и поет Уилям Шекспир и световно известния „Сватбен марш” на покръстения немски евреин, композитора Якоб Лудвиг Феликс Менделсон Бартолди?

Почти нищо, освен, че маршът е част от концертната увертюра „Сън в лятна нощ”, вдъхновена от едноименната пиеса на Шекспир. Хенрик Ибсен, Тери Пратчет, Хенри Пърсел, Бенджамин Бритън, Джон Нюмайер, Елвис Костело, Макс Райнхард, Питър Хол, Уди Алън, британската телевизия ВВС, американското студио Дисни, великата група „Бийтълс”…..Това са само част от другите най-известни имена на хора и екипи, творчески стимулирани от пиесата на Шекспир. Но нито може, нито има смисъл да се изброяват всички, които черпят идеи от странните и чудни събития, някога някъде съпроводили сватбата между Тезей, Херцог на Атина и Иполита, царица на амазонките. Разбира се, това някога-някъде, освен че черпи идеи от мита за Пирам и Тизба, разказан от римския поет Овидий в неговите прочути „Метаморфози”, се намира най-вече във въображението на великия английски бард.

Но, така или иначе, в случая си позволих специално да отбележа връзката с Менделсон, защото тя, поне за мен, дава друг, перспективен поглед към старата тема за съдбата на твореца изобщо. И ще го кажа така – всеки път, когато слушам сватбения марш, нямам чувството, че аз или някой близък мой приятел се жени отново и отново, както често се оказва, щом отворя очи в реалността. По-скоро имам чувството, че светът отново и отново се жени за своя невероятен гений Шекспир.

Нино Рота, Ромео и Жулиета, 1968

Помните ли тази музика – композицията на Нино Рота от филма „Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели? През онази трагична и вдъхновяваща, буйна и бурна, мътна и кървава за Европа и света 1968 година, Дзефирели направи лентата си за любовта между двамата тийнейджъри, които Шекспир ни остави завинаги мъртви. И завинаги млади. Оттогава до сега има поне 30 филмови адаптации на тази велика трагедия. Както твърдят  специалистите, повечето от тях всъщност се опитват да направят нещо не особено умно от творческа гледна точка – опитват чрез вечните теми за любовта и смъртта да погледнат към текущи въпроси на своето съвремие. Вместо да правят обратното. Истината е, че ако двамата Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар