De Pfofundis: ЛЪЖАТА КАТО ИСТИНА, НАГЛОСТТА КАТО НОРМА, УПРАВЛЯВАНИТЕ КАТО УПРАВЛЯВАЩИ

септември 18, 2016 at 11:42 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/82006-de-profundis-lazhata-kato-istina-naglostta-kato-norma-upravlyavanite-kato-upravlyavasti.html

86 години след като великият испански философ Хосе Ортега-и-Гасет издаде своята знаменита книга „Бунтът на масите”, с прискърбие трябва да констатираме, че процесът на профанизация на света, чиито наченки той улови, е вече развит напълно, ние сме победени и превзети.

Онова, от което Ортега се страхуваше, за нас е естествена хранителна среда, защото сме родени в него. Онова, което той иронизираше, ние го дишаме като насъщен въздух. Онова, за което той с тревога предупреждаваше, че ще се превърне в зло, се превърна в зло и сега ни обгражда отвред. Прочетете още веднъж заглавието и си дайте сметка в какво живеем и защо – лъжата като истина, наглостта като норма, управляваните като управляващи. Масите вече не се бунтуват, те са победили. Те управляват всичко и възпроизвеждат победите си напълно и навред, във всички сфери.

Те имат телевизия, която им казва какво да мислят – значи са мислители и мнението им е важно, всички трябва не само да го чуят, но и да се съгласят. Имат телефони, на които пишат sms-и – а щом пишат, значи са писатели. Имат фотошоп, за да обработват снимките си до розово – значи са велики фотографи. Имат Интернет, оттам научават всичко – значи са учени. Имат кола – значи са автомобилни състезатели. Семейството им има пари – значи са всемогъщи. Семейството им няма пари – значи държавата и обществото са гадни и не се грижат за социално слабите…..

Мога да изброявам тези тъжни – не, а жалки характеристики и рефлекси на победилите маси оттук до Второто пришествие, но нека да погледнем живите Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

De Profundis: ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЛЕВСКИ, ДОБРИЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕМИЕР И ДОБРИТЕ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ

февруари 22, 2016 at 2:17 pm (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/67578-de-profundis-za-vrazkata-mezhdu-levski-dobriya-balgarski-premier-i-dobrite-grazhdani.html

Отиде си една много интересна седмица, граждани. Интересна с това, че най-важните събития в нея имат отношение не толкова към краткото настояще, колкото към дългото бъдеще. А някои – и към вечността в главите ни, която съществува, независимо дали осъзнаваме това или не.
Няма го вече Умберто Еко, човекът, който доказа, че великите истории си съществуват вън и независимо от нашето съзнание, дори ако никой никога не ги е разказвал. Но когато ги издириш, за да ги разкажеш пръв, неизбежно откриваш, че някой друг вече ги е разказал преди теб.
Да, Умберто Еко е същият човек, който обясни защо няма нищо лошо в това Кант да не знае нищо за птицечовката, но е добре птицечовката да поназнайва нещичко за Кант, ако иска да бъде себе си. И го обясни разбираемо дори за самата птицечовка.
Той беше един от последните, а може би и последният, голям писател от епохата преди компютъра, от епохата на прашните библиотеки и тракащите пишещи машини, от времето, когато знанието беше тежък труд, а думите имаха по-силна връзка със смисъла, отколкото имат сега.
Не знам за вас, но на мен Еко ще ми липсва. Много.
Като сме започнали днес с мъртвите, да припомня, че през седмицата отбелязахме 143-годишнината от обесването на Левски и за пореден път това събитие се превърна в повод за политическа фукня и дрънкане на глупости, вместо в честен поглед към себе си – което всъщност е смисълът на годишнините.
Иначе се получава онова, което виждаме да се получава – някакви папагали се скъсват публично да повтарят всички клишета, избръщолевени за Апостола от сто и кусур години насам, докато децата им самоотвержено пишат по стените със спрей „Долу Левски!”.
Най-гнусно и жалко насред цялата уж обичаща Левски гмеж, изглеждат тъй наречените „патриоти” от тъй наречената партия „Атака”. Те, които сами признават, че за тях по-висш патриотизъм от служенето на московските интереси няма, да правят шествия и да брътвят по българските площади за паметта на Левски, е истинско кощунство. Особено на фона на все по-ясните и публично известни исторически доказателства, че Левски е обесен точно заради необятните руски интереси – винаги да имат главната дума в управлението на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

De Profundis: МЕСТАН И СРАМНАТА ПОЛИТИЧЕСКА БОЛЕСТ НА НЕ-КАЗВАНЕТО

януари 13, 2016 at 9:35 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/64412-de-profundis-mestan-i-sramnata-politicheska-bolest-na-nekazvaneto.html

Не-казването е една от най-срамните политически болести.
Нямам предвид способността да се казва „не”. В политиката и в живота изобщо тя е всъщност ценно, но трудно постижимо качество. Особено щом става дума за казване на „не” пред пари. Или пред много пари. Пък аз колко беди щях да си спестя, ако можех да казвам „не” на по-напористите девойки – но не мога, страдам от милозливо сърце.
Политиците обаче не страдат от нищо такова. Често се чудя как в тесния промеждутък време, когато от Homo sapiens се превръщат в Zoon politikon, те успяват така добре да изучат тънкия занаят на не-казването. И съм стигнал до извода, че някой просто ги заразява.
Вижте например Лютви Местан и рекламната му пресконференция, която уж трябваше да изясни истината за острата криза в и покрай ДПС. Оказа се обаче, че целта е обратна, тя всъщност е да не се кажат много важни за обществото неща. Отдавна не бях чувал някой политик да не казва чак толкова много на едно място.
Лютви Местан например спомена за някакви свои принципи и идеи, заради които е изхвърлен от ДПС и в името на които смята да продължи да се прави на политик. Но тотално забрави да каже кои са те. Поне основните два принципа и три идеи да беше споделил, та да се ориентираме ние, електоратът. Тц, не би!
„Някъде преди Коледа стъпих на руска мина” – така цветисто описа конкретното си прегрешение витиеватият политик. Всички помислиха, че говори за декларацията на ДПС за сваления от Турция руски самолет. Само че тя не излезе преди Коледа, а доста по-рано. Няма никаква логика в това да настъпиш мина днес, а тя да избухне след месец, нали?
Което навежда на мисълта, че Местан май междувременно е стъпил и на друга руска мина. Самият много спешен порядък, в който, наистина по сталински, стана разправата с него, допълнително подкрепя логиката на подобно предположение. Дали е така обаче – на пресконференцията никой не го попита, а и той самоотвержено не уточни. Или предвидливо не уточни, кой знае.
Трето, на пресконференцията си, Лютви Местан няколко пъти опита да се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар