De profundis: ПРЕДИЗБОРНИ ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ТРУДОВИ ДЕЛНИЦИ

септември 25, 2014 at 12:14 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/29164-de-profundis-predizborni-zapiski-po-balgarskite-trudovi-delnitzi.html

Тъй като имам заръка от докторите да се разхождам всеки ден, аз послушно го правя. Не се плашете, де, другите им заръки, свързани с доброто здраве, също стриктно спазвам, онези, нали се сещате – най-много бутилка вино на обед за сърцето, не повече от 4-5 бири привечер за душата и максимум едно двойно уиски с хубава пура преди лягане за спокоен сън.
Но забелязвам, че, въпреки стриктното придържане към съветите, напоследък нито сърцето, нито душата, нито сънят ми са особено спокойни. И това със сигурност идва от притеснението ми за начина, по който се вършат нещата в България, начин, който направо ми се набива на очи, докато се разхождам.
Гледам например едно просто действие като орязването на тополите край река Марица в Пловдив. То се извършва от съответната общинска фирма по отдавна познат маниер – налични са между 8 и 12 работници, тежко въоръжени със съвременна техника, трима-четирима работят, останалите ги гледат и коментират действията им.
В добрия случай.
В по-лошия – не им обръщат внимание, а, събрани на кръгче настрани от досадния шум на моторната резачка, обсъждат снощния мач, красивите дупета на минувачките или качествата на шуменската бира в сравнение с пловдивската.
Най-лошият вариант, на който станах свидетел, е групата на неработещите да спи под сенките на още неорязаните тополи, а групата на работещите да не работи – но това, признавам си, беше рядко явление, само в най-големите жеги. Повечето пъти някакво реално действие все пак кипеше на трудовия фронт край Марица.
И ето как тези изтъкнати представители на модерната българска работническа класа работиха съвестно от края на май до средата на септември.
И орязаха 50 тополи.
Сметнах на бърза ръка ефективността. С моторните резачки, подемната и транспортна техника, които групата има, една топола би трябвало да се орязва, обработва и изнася от 5-6 души, барабар с шофьорите, максимум за час. Може би и за половин час, но да речем час за по-лесно смятане. Така че за три месеца и половина нашата самоотвержена бригада свърши работа, която нормално би трябвало да отнеме на половината от тези хора 50, нека са 60, нека са 100 работни часа – десет дни до две седмици с голямо надуване.
Обаче съм сигурен, че хората получиха заплати точно за три месеца и половина, не за Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка 1 коментар