ГОЛЯМО БЕЗЦИЦИЕ В ЛЕБЕДОВОТО ЕЗЕРО

март 14, 2011 at 5:55 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Нещо ми става, граждани, очевидно нещо ми става. Но то не е онова, за което веднага се сетихте. И няма как да бъде, защото отправната точка в разговора ни днес е Сергей Станишев. А от него – поне на мен – онова няма как, нали….. 

Всъщност имам предвид, че за първи път в живота си ще призная едни думи на Станишев за правилни. Което ме накара на първосигнално ниво веднага да си помисля, че може би нещо ми става. Но пак чета и пак виждам – прав е човекът да твърди, че правителството на ГЕРБ няма стратегическа линия в политиката, която да следва. И че действа на пожар, като запълва дупки, а не гради концептуално. Така де, почти с тези думи се е изразил гражданинът Станишев пред гражданите на село Ново село, община Стамболийски, където в игри и закачки е прекарал Тодоровден или тъй наречения Конски Великден.

Какво общо има Станишев с конете, да не би това да е другата му житейска слабост, освен моторите, не е ясно. Пък и не ни интересува. Ясно е обаче друго – че не точно Станишев е човекът, който има право да говори такива неща. Или има?

Може би има, `щото по време на неговото управление всичко течеше по мед и масло, красивите стратегически политики се виеха една след друга по софийските и провинциалните улици и ни зареждаха с гражданска енергия и обществен възход. А може би има, `щото той не хранеше излишната и огромна администрация, яхнала данъкоплатеца, за сметка на същия този данъкоплатец – каквато е другата му основна критика към сегашния кабинет. Или има, `щото по негово време цените не растяха, а адекватните действия точно на неговото правителство ни предпазиха от големите удари на световната икономическа криза…..

Все си мисля, че дори политик от левицата няма как да е толкова нагъл, та да критикува гневно другите за това, което сам е свършил или не е свършил, но все оставам приятно изненадан, граждани, когато действителността ме опровергае. А наричам този вид изненада приятна, защото Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка Вашият коментар

КАТО ГОВОРИМ ЗА ИМПИЙЧМЪНТ…..

март 29, 2010 at 4:43 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

  • Стари съображения по новия парламентарен дебат в сряда 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. „Марица“, Пловдив

Без да знам, че сега депутати ще го вземат присърце, миналата година по това време пуснах в блога си поредица от 40 текста с идеята, че  Първанов трябва да си ходи. Не се хваля с това – в България не е трудно да познаеш нещо, а и ти става гадно като познаеш нещо гадно. Но припомням със съкращения част от тези текстове заради политическите и моралните съображения, които съдържат и които имат пряко отношение към дебата за импийчмънт в сряда.

1. Първанов да си ходи, защото еднозначно ратува за разширяване на многостранните българо-руски връзки. И това преминава като магистрална идея във всичките му изказвания и, разбира се, действия.

Цитатът е от предговора към издадена на руски книга на българския президент, предговор, написан от тъй наречения “академик” Евгений Примаков, едър съветски функционер и бивш шеф на съветското и руското външно разузнаване. Текстът е поучително четиво като цяло, но това директно признание, че българският президент работи за руските имперски интереси надхвърля всякакви граници.

4. Първанов да си ходи, защото по време на среща с новоизбрания руски патриарх Кирил в Москва поиска той да се намеси в отношенията между Българската православна църква и Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Така самият Първанов се намеси пряко в църковните дела и грубо наруши базисния конституционен принцип за независимост на църквата от държавата.

Като оставим  настрани основателните критики за състоянието и поведението на БПЦ, сценката на тема “Първанов моли Кирил да се намеси” е все едно да покажеш на съседското куче къде твоето куче крие кокалите си. Има обаче и редица въпроси. Например: Какъв “авторитет” има Кирил, коронясан за руски патриарх само преди дни? Как според Първанов той може да повлияе на съда в Страсбург – с  анатема, с пищов? Кога точно Първанов се прекръсти за първи път в живота си и кой е той в църковните дела? Кой му е дал право да говори от името на БПЦ? И как се нарича актът, при който първо се опитваш да поставиш  държавата си в услуга на чужда държава, а после се опитваш да поставиш и църквата си в подчиненост на чужда църква? Въпросите всъщност са отправени към чешкия художник Давид Черни.

7. Първанов да си ходи, защото, освен като международен бракониер, личи, че ще стане известен и като слаб играч на карти. Правителството, което той състави по формулата 3:5:8,  заета от арсенала на играта “Блато”, е най-слабото от всички досега, като в края на мандата си има 76 процента неодобрение. А “големият шлем” на Първанов срещу Путин преди година в София по отношение енергийните споразумения с Русия хлопна самия него по главата преди и по време на посещението му в Москва.

Създадено на блатен принцип, правителството само за последните две години успя да превърне България в мръсна европейска локва. И сега се кани да се изтръска. А по всичко личи, че “големият шлем” беше обявен от Първанов по погрешка – гледал е картите на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

БЪЛГАРСКИЯТ СПИН ИЛИ ЗАЩО ПРОИЗВЕЖДАМЕ САМО ЛОШИ НОВИНИ

декември 1, 2008 at 9:11 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

 

01.12.08 г.

 

Усещането за постоянен разпад, с което живеят повечето хора в България, се дължи на липсата на базисни принципи.

Обществото боледува от нещо като СПИН – синдром на придобита принципна недостатъчност, който така е разял обществената имунна система, че болестите се трупат една върху друга и ефектите от тях взаимно се усилват.

Признаците за това се виждат с просто око и диагнозата може да постави дори пълен лаик.

Например партийна система в класическия смисъл в България на практика вече не съществува. Има само привидност на партийна система. В нея управляващата левица спокойно смесва някои десни стъпки, които предприема, с леви брътвежи. Нагло се зъби срещу европейските партньори на България и зъб не обелва срещу путинова Русия, която е истинската заплаха за мира, сигурността и нормалното развитие на страната. БСП е изградена като шизофреничен кошмар от учебник по психиатрия. Държи под шапката си финансови “олигарси”, настоящи, бивши и още по-бивши ченгета, повече или по-малко откровени бандити, заедно с многобройни представители на селската и градската финансова, интелектуална и емоционална пустош и се опитва на всички да обясни, че те съставят едно политическо цяло. Което, на всичкото отгоре, ще победи.

Разбира се, вътрешната структура се отразява и външно в политическото поведение на левицата. Тя не се свени от съюз с бившия цар, когото преди 60 години прогони от страната и когото плюеше обилно, докато беше на власт, както и с ДПС – политически представител на турците, чиито имена смени насила преди повече от две десетилетия и с които същата тази левица водеше епични сталинградски битки доскоро.

В светлината на казаното дотук въпросът защо пък този бивш цар и тези турци са съгласни на такъв съюз звучи напълно риторично.

Десницата също Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар