De Profundis: ПО СПИСЪК КЪМ МЪРТВИТЕ СИБИРСКИ ПОЛЕТА

юни 7, 2015 at 7:05 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/47096-de-profundis-po-spisak-kam-martvite-sibirski-poleta.html

Много харесвам списъци и обичам да попадам в тях.
Изглежда това ми е навик, останал от комунистическо време, когато за всяко нещо си имаше списък и човек се оказваше набутан в един или друг, независимо по желание или по нареждане. Бил съм в какви ли не списъци, но, слава Богу, винаги съм се измъквал сух. Е, почти сух, ако не се броят психическите отклонения, които гледам, че всички носим като дамга от онова време…..
Най-разпространени тогава бяха списъците за пазаруване. Времето на комунизма не беше обикновено време. Имам предвид, то беше славно време, в което не можеш просто да отидеш в месарницата и да кажеш – завийте ми, моля, кило салам. Щяха да ти се изсмеят, не само магазинерите, а и дългата опашка чакащи зад теб. Първо, салам няма. Второ, дори да има, той е „кучешка радост” – с много чесън, за да се прикрие силната миризма на чесън в него. Трето, такъв-онакъв, но ще ти резнат най-много 250 грама да се облажиш, защото и други чакат. Четвърто, ако физиономията ти не се хареса на месаря, няма да ти резнат изобщо, а ще те арестува родната милиция, задето създаваш безредици.
Тогава не клиентът, а месарят винаги имаше право…..
Още по-малко пък по ония времена можеше да отидеш до магазина на ъгъла и да кажеш – дайте ми един хладилник, че бързам. Или телевизор. Такива буржоазни глезотии в търговията от онази епоха нямаше. Всичко ставаше по списък и чрез спазване реда на чакащите. Разбира се, след като се задоволи редът на онези, които никога не спазват реда на чакащите, защото, по някаква причина, имат право да не го спазват.
Никога не разбрах това тяхно право как, откъде и защо се получава, но явно не бях само аз недоразбрал, имаше и други нещастници. За идиотите като нас лекарството беше да се записваш в колкото може повече списъци за всеки случай – и ако пуснат нещо, да вземеш, к`вото пуснат.
Помня например, че в някакъв момент се оказах в списък на чакащите да си купят прочутия руски автомобил „Москвич”. Нито пари имах, нито шофьорска книжка, но това не ме спря. Разбира се, когато ми дойде редът, никакъв „Москвич” не си купих, заради което мнозина и досега ме смятат за будала.
Включвал съм се – и съм бил включван, разбира се – в далеч по-смущаващи листи.
Сега например със сигурност знам, че съм бил в разширения списък на някои девойки, за които тогава наивно смятах, че имат само кратък. Бях също в списъците на смелите родни разузнавачи от ДС, които и досега твърдят, че са служили достойно на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар