ТРИМА ДУШИ УМРЯХА, А СТО И ПЕТДЕСЕТ БЯХА УБИТИ…..

март 1, 2010 at 6:10 am (Публицистика) (, , , , , , , )

  • За някои хора, които трябваше да бъдат в новините, а не са 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Някой ще каже, че в заглавието има грешка. Не, няма. То казва точно това, което иска. То не е заглавие за жертвите на поредното земетресение или терористичен акт по света. Не е и за онези, както се смята, сто и петдесет жертви на неразкрити поръчкови убийства в България. Не е за хора с прякори като пъпеши, маймуняци, жирафи и друга екзотична фауна, населяваща полицейските сводки, а чрез медиите пренесена и в развинтеното въображение на публиката.

Да, по някакъв начин тези, екзотичните, са били част от Октопода, който ни стиска за гушите и е интересна тема напоследък. Да, животът им сигурно е като трилър, с напрежение, стражари и апаши, тайни и загадки, редуване на мрак и светлина, всичко, което обикновеният човек обикновено не преживява през живота си. Поне не така интензивно, че да се превърне в персонаж от вулгарен роман.

Само че бандитите, дори съдбите им да са странни понякога, са интересни само като социален феномен. Като персонажи от роман, дори написан от брилянтен автор, те са плоски и предвидими. Като персонажи от живота пък, разгледани отделно от системата, част от която са, изглеждат жалки.

Затова искам да разкажа сега три кратки истории за хора, които не бяха убити, а просто умряха. За хора, които бяха едни от нас, а не едни от тях. За хора, които, всеки по свой начин и в своята сфера, се опитаха да направят нещата около себе си по-истински и си отидоха, преди да са си довършили работата. Повече или по-малко, съдбите и на тримата са свързани с Пловдив.

ОТЕЦ ИВАН БОНЕВ. Беше в Кърджали, Пловдивска епархия, вероятно някъде през 82-ра, 83-та година, към 2-3 часа през нощта. С колегата и приятеля Стойко Стоянов се бяхме напили до синьо и той настоя да ме запознае с новия Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка 4 коментара

10 ноември 1989: БЕШЕ НИ ПИСНАЛО ОТ ТЪПОТИИ

ноември 11, 2009 at 12:37 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

След падането на Желязната завеса, част от което беше и срутването на комунизма в България, споровете около това какво всъщност се случи на датата 10 ноември 1989 г. продължават. Но вместо дебела книга по въпроса, в момента предпочитам да представя някои лични спомени и документи от преди 20 години. Тогава живеех и работех като журналист в Кърджали, но въпреки местната специфика, спомените носят духа и аромата на атмосферата в цялата страна по онова време.   

ИЗ ЕДИН СТАР ДНЕВНИК /1988 – 1989 г./ 

13 април 1988 г: Всеки ден на човек му се струва, че – край, демагогията е достигнала предела си, няма накъде по-нататък и всичко ще се разпадне, за да намери после точното си място. Но нищо такова не става. Всеки ден се сервират нови и нови изненади. Последният хит е, че нашето “преустройство” не е като съветската “перестройка”, поради специфичните условия в България. Че има специфики съм съгласен, но че може да се прави преустройство без гласност…..

Дълъг и сложен е въпросът за гласността. Някои казват – гласност за истината. Но кой има монопол над истината?…..Малко нелепо е човек в края на ХХ век да се вълнува при осъзнаването на елементарните принципи на демокрацията, но изглежда на нашето общество отново му предстои “да открива Америка”. Стига някой междувременно отново да не я закрие.

………………………………………………………………………………………………

Простимо ли е сега за един журналист, който се смята за честен човек, да мълчи? Утеха ли е мисълта, че някои и толкова не правят? Липсата /и невъзможността да се получи/ на пълна и точна информация по наистина важните въпроси, глупавите и тесногръди ръководители на редакцията, наличието на цензура без официална цензура и още куп други неща са някакво обяснение. Но съвестта, моята лична съвест приема ли ги Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар