149. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – САФО

ноември 26, 2015 at 12:46 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов
26. 08.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100595093/velikite-evropeici-safo

Днес ще говорим за любовта. Давам си сметка, че поне от 149 седмици искам да кажа това като начало на някое от предаванията за великите европейци, но чак сега му дойде времето. И все пак, ще говорим за любовта не защото аз искам така, а защото отиваме около 28 века назад, при един от деветимата най-велики гръцки поети от античността – Сафо от остров Лесбос. Платон я нарича „десетата муза”, Сократ казва за нея – „тя е моят учител в любовта”. Страбон я определя като „чудо”. Два-три цели текста и няколко десетки фрагмента – това почти нищо от поезията на Сафо е стигнало до наши дни. Духът на нейната любов обаче е прескочил времето непокътнат.

Сафо, Поетичен фрагмент 2, старогръцки

Превод:
Благословен като безсмъртен бог е той,
младежът, който седи до тебе –
и непрекъснато те чува и те вижда,
говори нежно, сладко се усмихва.

Така започва номер 2, един от поетичните фрагменти на Сафо, достигнали до наши дни. Надали точно с тази мелодия, но на същия старогръцки език, е звучал той от нейните собствени уста. Разбира се, че по-нататък, както разказва текстът, душата на девойката не намира покой, в гърдите и настават безредици, дъхът и изчезва, гласът и се губи, тя цялата гори, над очите и пада мрак – и всичко това заради все по-сладката и все по-близка близост на младежа. А ето и точно как Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар