УЛИЦАТА УПРАВЛЯВА – НО КОЙ УПРАВЛЯВА УЛИЦАТА?

февруари 22, 2013 at 4:34 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Вчера българският парламент гласува оставката на правителството на ГЕРБ, начело с премиера Бойко Борисов. Тя бе подадена след демонстрации,започнали като икономически и социален протест срещу високите сметки за електроенергия, но бързо ескалирали до политически искания за оставка и сблъсъци с полицията. Какво стана и какво предстои – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, не падна ли прекалено лесно кабинетът Борисов, и то само часове, след като премиерът каза, че няма да подава оставка?

– Така е, Фили, дори в самия край на мандата Бойко Борисов прояви типичната си противоречива природа. Интересно е какво точно го накара да подаде оставка, но това може би никога няма да научим. Иначе той се аргументира, че не иска да гледа как полицията се бие с гражданите по същите улици, които неговият кабинет е асфалтирал. В такива фрази се усеща отглас от друга част на борисовата природа – позьорството му, желанието да героизира себе си и събитията. Казвам го не за да правя психологически портрет на премиера в оставка, а да припомня, че такива лични черти всъщност станаха част от обществения мит Бойко Борисов. А този мит е важен, за да разберем по-добре събитията, които се случват или предстои да се случат в страната.

Иначе, конкретно на въпроса – да, Фили, кабинетът сякаш падна твърде лесно. Но, вместо да спекулирам защо, предпочитам да илюстрирам с два парадокса. Първият е свързан с поведението на бившия премиер Иван Костов и тъй наречената „традиционна десница”. Те явно не успяха да разделят плявата от зърното и да изберат по-малката от двете злини, които се предлагат на политическия пазар. С други думи, не успяха да изберат между лошото управление на Борисов, изпъстрено все пак и с положителни елементи, и твърде лошото управление на БСП, която, най-вероятно в коалиция, ще дойде на власт след предсрочните избори през април или май. В Парламента, заедно с левицата, десните до последно искаха оставката на правителството. А щом Борисов я подаде, Костов каза от трибуната,  че това е акт на страхливост, че премиерът се е поддал на натиск, че е трябвало да стои на поста и да се бори. Вторият парадокс е съвсем същият, но се случи на още по-невероятно място – улицата. Хората, които във вторник там се биха с полицията за оставката на Борисов, в сряда поискаха той да се върне и да довърши разчистването на авгиевите обори в енергетиката.

– Пламен, говорим за протестиращите като за единно цяло, но така ли е наистина? Поне отстрани изглежда, че на тях им липсва и ясна организация, и единство в исканията.

– Липсва им, Фили, всичко е хаотично, затова и вкусът, който остава от демонстрациите този път е доста лош. Сравнявам, разбира се, със събитията през 97-ма, когато българите буквално изгониха от власт социалиста Жан Виденов. Но много са разликите между Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка Вашият коментар