ПОЛИТИЧЕСКАТА ПЛЕШИВОСТ

март 18, 2010 at 6:52 am (Публицистика) (, , , , , , , )

  • Основната разлика между житейската и политическата плешивост е, че в единия  случай тя се реализира от външната страна на главата, а в другия – от вътрешната 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Плешивостта, това необратимо явление у мъжете, е обратно пропорционално на месечния цикъл, “обикновеното у жените”, както го нарича Библията. Докато на жените обикновеното им идва в ранна възраст, явява се периодично и сравнително рано спира, то на мъжете необратимото най-често им идва по-късно, задълбочава се постоянно и никога повече не изчезва.

През вековете редица достойни мъже са били плешиви като кестен – от Омир, през Сократ и Платон, после Колумб и Леонардо, Шекспир и Дарвин, та чак до Чърчил и Пикасо почти в наши дни. Сред недостойните мъже, които обаче са променили съдбата на света, също има прочути кубета – достатъчно е да споменем Ленин.

Въпреки величието, което често съпровожда плешивостта, мнозина продължават да се срамуват и се борят срещу нея с подръчни средства – носят тупе, присаждат си коса, мажат се с конски витамини и кравешка тор. Нищо не помага, разбира се. Щом се видя, че отърване няма, тръгна модата на бръснатите глави – идеята е да се направи от дефекта ефект, като се представи природният недостатък за личен стил. Не знам дали това е успешно, но като нагласа е много разпространено. Факт е, че в Средновековна Европа бръснати глави са имали само крепостните селяни, свободните са се подстригвали в  зависимост от положението си, а благородниците са носили коси до раменете. През ХХ век бръснатата глава се прилага масово през Първата световна война като средство срещу въшките, носещи тиф и холера, после става символ на затворническия живот, а сега е модна тенденция, следвана дори от президенти и премиери.

Основна разлика между житейската и политическата плешивост обаче е, че в единия  случай тя се реализира Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НА МАЛКИТЕ ПОЛИТИКИ

март 12, 2010 at 4:32 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

  • Полезен наръчник за това как да прецакаме всички останали, докато всички останали ни прецакват 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Малките политики са онези, които не могат да си намерят краката вечер, когато решат да ги измият, толкова са им къси. Добра представа точно колко са къси  дава уточнението, че поне с един от многото си крака те винаги са бръкнали в джоба на целокупния българин. Големите майстори на малките политики пък са известни с това, че живеят на принципа на памперса – само се пълнят, без да се интересуват от повторната употреба. Впрочем, това е принцип и на презерватива също.

1. Такса мощност

Енергийните дружества отдавна са известни като големи майстори на малките политики. Сега от EVN искат да въведат “такса мощност”, а ДКЕВР, държавната комисия, призвана да защитава общите български интереси от попълзновенията на монополистите, с удоволствие им разрешава. Даже по телевизора се изигра сценка, при която журналистите викат на човека от ДКЕВР, че това си е такса електромер, а той отрича – не, отнюд, не е такса електромер, нещо съвсем различно е. И те пак – ама….., а той пак – не!

Разбира се, славните енергетици нищо не измислят сами, те следват примера на колегите си параджии, които отдавна се уредиха да получават пари, независимо дали парата им се потребява или не. Това се нарича “осребряване на монополно положение” и EVN търпят критика, че чак сега измислиха подходящата формула. Със забавянето си те всъщност ощетиха държавната хазна, с чиито постъпления трябва да се плаща на социално слабите, които не могат сами да си плащат тока.

Общата идея е, че всеки човек се бръква с близо два лева, защото EVN му доставят мощност до къщата, а той дали харчи въпросната мощност, няма значение. Все едно насила да ти тикнат холограма на голата Анджелина Джоли в леглото, а после да те таксуват като за истинската Джоли. И държавата да постанови, че дължиш като за истинската. Подобно е, макар не толкова приятно.

Тук има няколко въпроса, които може и да изглеждат леко безсмислени, но като общество сме длъжни Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара