179. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДИЕГО ВЕЛАСКЕС

август 11, 2016 at 9:46 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

23. 03. 16, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100672541/velikite-evropeici-diego-velaskes

Ла Романеска, Музика от времето на Веласкес 

„От време на време за него все още говорят като за велик художник, който не влиза в числото на великите художници” – пише испанският мислител Хосе Ортега-и-Гасет в есе за испански художник Диего Родригес да Силва-и-Веласкес. Ортега уточнява обаче, че до подобни парадокси човек трябва да прибягва, за да опише необичайния характер на славата на Веласкес във времето от ХVІІ век, когато живее и твори, до последната третина на ХІХ век. После вече тази слава става така голяма, че всички знаят името му.

Ла Романеска, Музика от времето на Веласкес 

Необичайният характер на славата наистина е един от феномените в живота на Диего Веласкес. Имам предвид, че за дълго той е практически непознат на широката публика, тъй като картините му могат да се видят само в двореца, до който хората нямат достъп; че няма известни ученици, които да продължат делото му; че критиците, които зърват негови работи, го признават за голям майстор, но не го харесват. Това обаче изглежда като нещастие само в днешната ни представа за начина, по който изкуството живее. А в началото на ХVІІ век, когато Ренесансът прелива в Барок, славата на художниците има други измерения. Те не организират изложби, за да се фукат пред широките народни маси, а рисуват най-вече по поръчка, основно за църквата, висшата аристокрация и краля. И то ако е крал, който се интересува от възвишеното, какъвто е Филип ІV, чието време неслучайно е признато за „испански златен век”. Изобщо не мислете, че Веласкес е неразбран, беден художник, открит от нас, умните, далеч след смъртта си. Всъщност истината е, че като творец той има цялата слава на времето си и я консумира с пълни шепи. Веласкес търси и харесва славата, заедно с придружаващите я облаги. Постига я твърде млад и то под най-добрата форма. Веласкес не просто е назначен за придворен художник, не само е единственият, който има право да рисува краля и семейството му, а става и близък приятел с владетеля, расте като висш дворцов служител. Наричат го „живописец, който не се занимава с живописта като професия”. Той може да подбира какво, кога и как да твори. Затова рисува сравнително малко и няма своя школа – не защото е твърде зает с дворцови ангажименти. Той има свобода, пари, възможности и признание, но ги получава не от улицата, а точно откъдето трябва – от двореца, от центъра на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

АЗ ПЪК ИСКАМ ДА МЕ ПОДСЛУШВАТ

март 25, 2009 at 9:51 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

25.03.2009

 

Аз пък искам да ме подслушват – тотално, безконтролно, както се предвижда по новия закон.

Гледам, напоследък отделни граждани, сред които много мои приятели, отделни групи граждани, сред които и много умни хора, дори отделни групи политици от опозицията, сред които много политици от опозицията, не искат да бъдат законово подслушвани. Аз пък искам.

Първо – свикнал съм да ме подслушват. Започнаха още през 81-ва година, когато постъпих във вестник “Нов живот” – Кърджали. Тогава закон нямаше, службите си смятаха, че имат права, без да ги имат по закон, както и досега. И смятаха, че гражданите нямат права, макар гражданите да ги имаха по закон – пак както и досега.

Спрямо мен отначало сякаш го правеха само “за всеки случай”, което бързо стана “във всички случаи”. Да не казвам какво настъпи през 84-85-та, след началото на тъй наречения “възродителен процес”, а още повече – през 88-89-та…..Хеле пък – имаше три дни през горещото лято на 89-та, когато на гости в Кърджали се изтъпани мой братовчед с кола от Франция. Нищо че с нея не караше гнусните попълзновения на никаква империалистическа политика, а най-мирно возеше двете си тригодишни близначки, жената и тъщата…..

Няма да влизам в подробности за по-нататък, само ще кажа, че заради пещерната техника, която използваха и заради некадърното боравене с нея, моите приятели много пъти поставяха под угроза /за да използваме и една хубава руска дума/ предаването на репортажите ми за ВВС. И тъй като радиото не може да ги чака тях да се натуткат, отнесоха доста благословии по телефона, в който си пъхаха ушите. Да ме прости някой, ако тогава съм го наругал невинен. Ама едва ли.

Второ – намирам подслушването за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 5 коментара