3 МАРТ – НА ЗАПАД ОТ РУСИЯ, НО НЕДОСТАТЪЧНО НА ЗАПАД

март 3, 2017 at 7:56 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ На 3 март 1878 година Санстефанският мирен договор слага край на поредната за XIX век война между Русия и Турция. През 1990-та датата е обявена за български национален празник, макар твърдението, че тя поставя началото на Третата българска държава, да е изключително спорно. Какво всъщност честваме на 3 март и трябва ли да го честваме – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, факт е, че 3 март официално е български национален празник. Какво всъщност се чества на тази дата?

– Поне отначало – нищо, Фили, през първите две години след Освобождението, както се нарича тогавашната руска окупация на българските земи, тази дата сякаш не съществува. За първи път тя се отбелязва през 1880-та, но…..като ден на възшествие на престола на руския император Александър Втори. След още две години в списъка с неприсъствени дни на тогавашния Държавен съвет се записва 19 февруари като ден на „Заключаването на Санстефанский договор”. Така остава до 1949-та, само дето през 1916, с въвеждане на Грегорианския календар, всичко се преизчислява и 19 февруари става 3 март. През 1950 комунистическият режим маха 3 март от календара с почивните дни и за 37 години датата изобщо не се споменава, с едно изключение – през 78-ма, когато е 100-годишнината от Освобождението. И после – пак мълчание. Чак през 1987, подозирам – във връзка с тъй наречения „възродителен процес”, празникът става официален, а през 1990-та е обявен и за национален и през 91-ва е празнуван като такъв за първи път.

– Искаш да кажеш, че през 90-та, с обявяването му за национален празник, истинската тежест на този ден в българската история е силно завишена?

– Казват го редица историци, които напоследък явно се отърсват от идеологическите окови на вечната братска дружба с Русия и изнасят много нова информация по темата. Друг е въпросът дали, кой и как чете тази Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

3 МАРТ ОТМИНА, ВЪПРОСИТЕ ОСТАВАТ

март 6, 2015 at 10:01 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ България посрещна 3 март и за първи път от десетилетия насам това стана сякаш с повече истински дебати не само по историческите факти от Руско-турската война отпреди 137 години, а и изобщо за отношенията България-Русия. Свърши ли всичко, след като празникът отмина – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, тази година около 3 март се заговори много по-дълбоко за българо-руските отношения. Кампания ли беше това, отмина ли моментът или разговорът продължава?

– За радост – продължава, Фили. В интерес на истината, трябва първо да се каже, че той и започна доста по-рано от обикновено. Нещо повече, сега дебатът за това какво всъщност се случи по време на руско-турската война от 1877-78 година, какви са реалните резултати от нея и как до днес се развиват нещата, освен обичайния елемент на емоционални противоречия, извади на бял свят както нови тълкувания на известни факти, така и нови факти. Всъщност – не толкова нови, колкото непознати за широката публика, защото дълги години са крити от историци и политици.

– Не звучи ли странно историците да крият факти, как става така?

– Не просто странно, а е недопустимо, Фили. Но в България, пък и на Балканите, историята се приема не толкова като наука, колкото като политика. Или продължение на политиката с други средства – ако перифразирам една популярна мисъл. И като казвам, че факти са крити или изопачавани през годините, нямам предвид само при комунизма – това започва още веднага след Освобождението, защото Русия веднага залага и досега поддържа, включително чрез директни плащания, своя влиятелна пета колона в България. Разбира се, по комунистическо време нещата стигнаха твърде далеч. Тогава не просто се криеше или премълчаваше нещичко, а се пробутваше откровен исторически сурогат, каша от пропагандни клишета, внушения и измислици. Например част от нашите слушатели вероятно от детството си знаят, че за освобождението на България са загинали 200 хиляди руснаци. Само че сега историците наричат тази цифра напълно изсмукана от пръстите на комунистическата пропаганда. Всъщност Русия влиза във войната на Балканите с армия от 185 000 души, а тя не е избита цялата. Не и наполовина. Не и на четвъртина. Според руски архиви, цитирани от историка Божидар Димитров, общо жертвите на войната са 66 хиляди, но на двата фронта – Балканския и Кавказкия. По различни сведения от тях руснаци са 15 хиляди, българите, опълченци и цивилни – около 30 хиляди, а останалите са румънци, финландци, литовци и други. При това, огромна част от тях са покосени не толкова от реалната сила на врага, колкото от некадърното управление на руското командване. Пример за това специалистите дават с безсмислените парадни атаки на генерал Скобелев при Плевен. Във връзка с тази война в съзнанието на българина обаче буквално са натъпкани клишета, които трудно се преодоляват. Например описанията на народния поет Иван Вазов за възторга, с който българите посрещат руските освободители, са не просто силно преувеличени, а чиста поетическа измислица – заради безчинствата на окупаторите. Да, руската армия в Берлинския, но още повече – и в Сан-Стефанския договор, сама и еднозначно се определя като „окупационна”. Това е армия, която остава в нова България три години след 3 март, но за издръжката и страната половин век плаща със Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар