СИЛНО ЗАСРАНИТЕ НИ ДОЛНИ ГАЩИ

ноември 18, 2010 at 6:42 am (Публицистика) (, , , , , , )

  • Макар България да е твърде малка страна, нейното общество сякаш живее в необятната Вселена по отношение времето за научаване на истината за разни неща, които иначе се случват току пред очите му 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Сигурен съм, че мнозина от нас често се зверят към звездното небе. Някои го правят с романтично-образователна цел. Те излизат с невинна девойка, образоват я кое точно е Голямата мечка, кое – Малката, и как практически се реализират възникналите топли чувства помежду им. Което пък девойката възприема за много романтично. Други стават жертва на синдрома на последната бира. Нали ние, българите, често улисани във философски  разговори, забравяме, че като си пил вече ракия и вино, с бирите накрая не бива да се прекалява. Поне не и с онези, предварително нарочени за последни. Трети се зверят в звездите поради старческо безсъние или поради внезапна липса в паметта на прост житейски факт – домашен адрес, моминското име на тъщата. Аз лично, граждани, съм преживял всички подобни процедури, но напоследък гледам небето най-вече с историческа цел – опитвам да докосна миналото на Вселената.

Научно признато е, че ако една звезда е отдалечена на сто милиона светлинни години, то в нейно лице ние виждаме Вселената такава, каквато е била преди въпросните сто милиона. Представяте ли си докъде стига погледът ни – далеч преди динозаврите и разни други гадинки на Земята. Този ефект се дължи на бавната скорост на светлината. Наистина, в нашето човешко измерение тя изглежда бърза. Казват, че ако яхнеш светлинен лъч, ще обиколиш земното кълбо седем пъти за една секунда. За повече яснота на пловдивчани – това означава да отидеш до София и да се върнеш в Пловдив хиляда пъти за една секунда, като имаш и малко време да си свършиш някоя работа. Обаче във Вселената с нейните гигантски мащаби не е така, та научаваме за събитията там много след като те са се случили, тоест, потопени сме отвсякъде в история. Прави впечатление и друг научен факт обаче – макар България да е твърде малка страна, нейното общество сякаш живее в самата необятна Вселена по отношение  времето за научаване на истината за разни неща, които иначе се случват току пред очите му.

Например, не помня вече колко години минаха от убийствата на прокурор Николай Колев и адвокат Надежда Георгиева, поне Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка 1 коментар

ИМА ШАНС ДА НАМАЛЕЯТ ДЕФИЦИТИТЕ НА ИСТИНА И СПРАВЕДЛИВОСТ

февруари 27, 2010 at 5:05 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

27.02.2010 

/Фили/ През последната седмица в България все по-широко се разгръща ветрилото на борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Тя се води на различни нива, като засега вниманието основно е концентрирано върху полицейски операции.

Всичко започна преди няколко месеца с акция под кодово име “Наглите”, при която бе заловена част от престъпна група, извършвала отвличания за откуп през последните години. Последва операция “Октопод”, в резултат на която в ареста се озова Алексей Петров – знаково име от българския престъпен свят, разконспириран преди две години като агент под прикритие на специалните служби и после  назначен за съветник на председателя на Държавната агенция “Национална сигурност”. Обвиненията към него и останалите участници в групата “Октопод” включват голяма част от престъпния състав на Наказателния кодекс, но главното е за създаване на организирана престъпна група, която е търгувала с влияние. Последната масова акция на полицията стана известна като “Факирите” и при нея бяха задържани хора от подземния свят, които имат отношения към множество кражби на автомобили в страната.

Нещата обаче не свършват дотук. Премиерът Бойко Борисов предупреди преди няколко дни в Пловдив, че може да се очаква операция “Наглите” да се извърши и сред фармацевтичните фирми заради съществуващи съмнения за създаване на картелни споразумения и изкуствено завишаване на цените на лекарствата. Само ден по-късно пък Борисов извади от забравата едно разследване от преди две години във връзка със смъртта на Ахмед Емин, началник на канцеларията на лидера на Движението за права и свободи Ахмед Доган. Възприет тогава като знаков от обществото, случаят все пак потъна в забрава, след като МВР и прокуратурата набързо го обявиха за самоубийство, въпреки че не отговориха адекватно на множество въпроси и съмнения.

В същото време стана известно, че започва очакваното съдебно дело срещу бившия социален министър Емилия Масларова, обвинена Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ДОБРИТЕ ИДЕИ НА ПЪРВАНОВ И ДРУГИ ТАРАНТЕЛИ

февруари 23, 2010 at 4:10 am (Публицистика) (, , , , , , , )

  • За личностите на един президент, икономическите досиета на прехода, участието на България в ПРО  

Пламен Асенов, политически кометатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Има една психологическа теория, според която, когато казвам “аз”, под това се крият всъщност няколко различни “аз”-а – “аз”-ът, който съм, “аз”-ът, който си представям, че съм, “аз”-ът, който казвам, че съм, “аз”-ът, който събеседникът ми смята, че съм, “аз”-ът, който той си представя, че съм, в момента, когато му казвам “аз”. И така нататък. В тази поредица неизбежно съществува един “аз”, който смята, че всичко това са глупости. И един друг, според когото всичко това не са глупости. Психиатрите твърдят, че шизофренията се получава, ако е раздвоено първото “аз”, базисното – защото оттам нататък всичко останало не просто се умножава по две, а се повдига на втора степен и работата става твърде сложна за пресмятане. Още повече ако въпросните “аз”-ове решат да потанцуват тарантела.

Какво се случва обаче, когато базисното “аз” е не раздвоено, а разтроено? 

Към този иначе мъдър, но невесел въпрос ме наведе текстът на едно интервю, с което президентът Георги Първанов ощастливи неотдавна слушателите на “Дарик радио”, а оттам и всички нас. Казаното от него също е мъдро, без да е весело.

Не е весело, доколкото в интервюто има признаци за разтроение на личността – понякога президентът отговаря просто като президент, понякога като човек на име Георги Първанов, а понякога и като човек с псевдоним “Гоце”. И е мъдро, защото той очевидно успява да съчетае тези три “аз”-а, без това да му създава вътрешни психологически проблеми. Поне не такива, които да му личат външно. Как точно се реализира това съчетание се вижда още Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ЩЕ НИ ОСВОБОДИ ЛИ РУСИЯ НЯКОГА ОТ СВОИТЕ ПРЕТЕНЦИИ?

февруари 20, 2010 at 8:04 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

Интервю на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

20.02.2010 г. 

Ще бъдат ли разположени в България елементи от американската система за противоракетна отбрана /ПРО/ или няма да бъдат? Има ли преговори по въпроса между София и Вашингтон или досега са водени само неформални разговори в рамките на натовското партньорство? Премерена, непремерена или погрешно разбрана беше руската реакция на информацията за евентуалното разполагане, изнесена през миналата седмица от американския посланик Джеймс Уорлик? Имат ли или нямат отношение към тази тема изненадващите визити в София на двама от икономически най-могъщите руснаци – шефовете на “Газпром” Алексей Милер и на “Росатом” Сергей Кириенко?

Тези и много други въпроси, свързани с българското участие в отбранителната система ПРО и с развитието на българо-руските отношения, са в центъра на вниманието на българското общество през тази седмица. Заедно, разбира се, с новите разкрития, свързани с продължаващата полицейска операция “Октопод”, насочена срещу организираната престъпност в страната. 

– Пламен, коя от двете теми все пак предизвиква по-широк интерес у публиката? 

– Струва ми се, че “Октопод”, Фили. Някак по-домашно звучат разкритията от полицейската акция, които впрочем продължават. Най-малкото – в тях са замесени познати, полупознати или непознати, но основно български имена на хора и от подземния свят, и от официални структури като полиция, митница, прокуратура. Намесват се все по-упорито, макар засега повече под формата на въпроси, и имена на действащи политици. Докато разполагането на елементи от американския противоракетен щит стои някак чуждо, някак международно, недостатъчно познато – както поради спецификата си, така и поради неяснотата на свързаните с него заплахи. А и мнозина българи май все още не си дават сметка доколко външните дела са важни за вътрешните развития.

В същото време обаче има индикации, че са възможни потенциални спекулации за наличие на връзка между двете теми. 

– Вероятно казваш “спекулации” не в смисъла, в който тази дума често се приема в България – като нещо морално осъдително, а в смисъл, че има база за размисъл Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

ЩЕ ЗАСМУЧЕ ЛИ ОКТОПОДЪТ ОКТОПОДА?

февруари 11, 2010 at 6:45 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

  • Може ли някой да назове името дори на един единствен човек от средните и високите нива на видимия български престъпен свят, който да не е бил обвързан по някакъв начин с комунистическата Държавна сигурност и наследилите я, уж демократични, български специални служби? 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Полицейска операция “Октопод” е в действие от вторник вечерта в България.

Както стана ясно от първите съобщения, тя цели полицията да се справи с престъпна група, “съпричастна към изнудвания, силово събиране на дългове и рекет, проституция и сводничество, разпространение на наркотици, източване на “Кремиковци”, търговия с влияние, пране на пари, укриване на доходи, неплащане на данъци и източване на ДДС от държавния бюджет”.

Между арестуваните е човек с прякор Трактора. Както и децата в България знаят, зад този селскостопански ник-нейм стои Алексей Петров, бивша барета, бивш бос от престъпния свят, бивш съветник на първия шеф на ДАНС Петко Сертов, бивш достоен гражданин, предал на премиера Бойко Борисов папка с класифицирана информация, изгубена от бившия премиер Станишев и случайно попаднала в неговите ръце. Споменава се още, че се издирва и приятеля му Антон Петров с прякор Хамстера, загубен някъде, може би в превода, след като съвсем неотдавна съдът го освободи под гаранция.

След двете операции с кодово име “Наглите”, това е третата подобна мащабна полицейска акция само за шест месеца управление на правителството на ГЕРБ. И в този смисъл изглежда, че сме свидетели на своеобразен рекорд за последните двадесет години.

Трябва да им се признае на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, че не стоят със скръстени ръце. Нито съм фен на това правителство, нито съм му противник ей така, изначално и по принцип. И не от местен патриотизъм – защото главният секретар Калин Георгиев е наше момче, пловдивчанче – казвам това.

В случая ми се струва, че активността на правителството трябва не само да се отбележи, а и да се стимулира от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

БОЙКО КЕ ПАДНЕ, АКО НЕ ЗАТВОРИ ЧЕНГЕДЖИЙНИЦАТА

октомври 27, 2009 at 4:34 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов 

27.10.09 г. 

Като една гнила Туркия Бойко ке падне, в случай че не затвори ченгеджийницата и не разгони хлебарките от нея.

Когато и да се е родил през последните 50-60 години, всеки нормален българин би трябвало да е наясно, че именно ченгеджийницата е един от основните проблеми на страната. Че ако не се разръчка този змиярник и не се поставят в буркани всички змийчета, които пълзят и съскат вътре, още много години ще се чудим защо преходът ни  продължава така дълго и така безславно.

Това означава премиерът да се раздели с пионерската си представа за добрите служби, чиято дейност се опорочава само от неколцина лоши хора. Означава да се рушне изцяло системата и да се съгради наново. Означава да се въведат – и да се спазват – строги лустрационни практики, за да започне обществото най-после да диша нормално. Означава да се направят много по-достъпни архивите на бившата Държавна сигурност, заедно с делата – или чутовните подвизи – извършвани от нейните хероически служители преди и след промените.   

Тези неща са казвани вече. Аз лично съм ги казвал в публични, журналистически текстове поне 20 пъти за последните 20 години. Казвали са ги, частично или на куп, но пак публично, хора като Едвин Сугарев, Иво Инджев, Пламен Даракчиев, Иван Бедров, Христо Христов, Коко Босия – да ме извинят всички онези, които също са ги казвали, но аз не съм ги чул или просто съм забравил, та не ги Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар