Говори Пловдив: ДОБРИТЕ ИДЕИ КАТО БЯЛ ЗАДНИК НА НУДИСТКИ ПЛАЖ ЗА АФРО-АМЕРИКАНЦИ

февруари 2, 2015 at 9:19 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Преди пет-шест години написах книгата си „Оксиморонният свят”. Не я търсете по книжарниците, излезе само в сто екземпляра, за приятели. Но когато четях коректурите разбрах, че от този напълно сюрреалистичен текст всъщност действителността те гледа право в лицето. И написах на корицата, че, за моя собствена изненада, се оказах писател-реалист.
Сега не смея да прочета „Оксиморонният свят” отново, за да не разбера, че реалността не просто е застигнала, но дори и надминала целия абсурд на куб от книгата.
Не, никого не изненада, разбира се, официалната декларация на украинския парламент от 27 януари, с която Киев обяви Русия за „страна-агресор”, а сепаратистите в Донецк и Луганск за „терористи”. Ако в това изобщо има някаква изненада, тя е, че декларацията идва малко късно, всъщност нещата си стоят така още от самото начало и това е ясно на всички.
Обаче виж, истинска изненада е, че в България, някак пропуснахме да научим повече за тази декларация от нашите медии, които иначе много обичат истината. Те не се заеха напоително да информират обществеността за нея. Нито се захванаха самоотвержено да я коментират. Не поканиха Митю Гестапото, Тримата глупаци, Мата Хари и други прекрасни анализатори издълбоко да я анализират. Не, те се направиха, че такава украинска декларация не съществува.
Сигурно защото тя наистина не съществува в руските информационни средства, откъдето нашите черпят знание и мъдрост.
Много хора не обръщат внимание, но това е важно. Напоследък повечето български медии, кой знае защо, дори когато става дума за новина от Брюксел, посочват руски източник, през който са я взели.
Може би поради липса на пари те не назначават хора с основните европейски езици, за да превеждат от източника, а си превеждат сами от руски? `Щото нали руския ние, българите, си го шпрехем от деца, той ни е като втори роден.
А може и да е точно обратното. Може това постоянно позоваване да е част от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ОКСИМОРОННИЯТ СВЯТ ПАК НА ЖИВО /трето представяне в Пловдив/

октомври 8, 2011 at 8:58 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

 

Омръзна ми, граждани, да казвам истината и да излиза, че съм прав.

Не стига, че почти винаги съм прав в журналистическите си материали, но сега се оказа, че съм прав, дори когато съм написал една съвсем налудничава книга, наречена  “Оксиморонният свят”.

Как познах, че съм прав ли? Ами тези, които са чели въпросният наръчник по умерен идиотизъм знаят, а за другите сега ще кажа, че името на героя от четвъртата част на книгата е Джон Смит. В процеса на писане стана ясно, че и името на неговия личен Бог, на когото той гради храм, също е Джон Смит. Само че до скоро аз съвсем наивно смятах, че въпросният Джон Смит /да не се бърка с другия Джон Смит, както и с всички останали хора по света, които носят това име/ е напълно измислен герой, а се оказа, че не е така, оказа се, че той си съществува съвсем реално и дори живее в България.

Нали се сещате за случая, при който в петък някакъв човечец хвърли две димки пред Парламента? Първоначално си помислих, че най-вероятно той иска по свой начин да поздрави народните избраници, като им спретне малко светлинно-пушечно шоу, да им благодари за всички законови добрини, които са му сторили.

После размислих обаче задълбочено и стигнах до извода, че е по-вероятно, ама много по-вероятно, човекът просто да е напълно изтерзан отвътре и отвън поради прекрасния живот в родната ни България, та с този отчаян ход се е опитал да каже на тях и на всички нас: – А, стига, бе!

Както и да е. Важното в случая е друго. След като бдителните органи на реда задържаха злосторника, почти терорист и любезно го накараха да проговори, разбра се, че, според собствените му признания, той е гражданин на Нова Зеландия и името му е…..познахте, разбира се – Джон Смит.

Не, не, не вярвам, граждани, да му е дошло вдъхновение на човека точно от моята книга. Само остава и полицията да си помисли така и да ме изкара подбудител. Не вярвам, защото книгата е издадена в толкова малък тираж, че на практика познавам всички хора, които я притежават. Сред тях не е нито въпросният Джон Смит, нито, слава Богу, полицията.

Може пък Джон Смит да е попаднал на някои от историите за Джон Смит в блога ти – ще кажат досетливите. Може, но там са публикувани толкова малко от тези истории, че звучи невероятно някой да получи толкова значимо вдъхновение само поради тяхното четене. Все ми се струва, че за целта би трябвало човек да е прочел цялата книга и да е вникнал твърде дълбоко в нейните дебри.

Логиката в тази история от всекидневието, доколкото съществува логика в нея, идва да покаже само едно – че не книгата “Оксиморонният свят” е повлияла по някакъв начин на околния живот след своето появяване, а по-скоро околният живот наистина се е вселил като дух и плът в книгата “Оксиморонният свят”. С други думи, както обичам да казвам понякога в по-интимна среда – аз мислех, че съм писател на абсурда, а то се оказа, че съм чист реалист.

Малко е подтискаща тази мисъл, граждани, та затова подхвърлих в началото, че ми омръзна да съм прав, с истината когато съгреша дори.

Така или иначе обаче, фактите сочат, че книгата “Оксиморонният свят”, не стига че не се продава по книжарниците, а само на представяния тук-там, но и вече съвсем свършва – останаха в наличност едва около петдесет бройки. Ето защо хората, които държат да научат как да се представят пред полицията, след като са хвърлили димка пред Пралманта или са направили нещо още по-фантастично, могат да дойдат във вторник, 11 октомври 2011 година, от 20 часа, в кръчмата “Петното на Роршах” в Пловдив /ул. “Йоаким Груев” 36, отстрани на Дирекцията на полицията/ и да разберат от първа ръка някои истини за правилното поведение в живота и защо той си струва да бъде живян.

Особено ако в душата си човек непреклонно носи името Джон Смит.

Постоянна връзка Вашият коментар

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА „ОКСИМОРОННИЯТ СВЯТ“

май 25, 2011 at 6:28 am (Публицистика) (, , , , , )

УВОД

“Оксиморонният свят” е от онези книги, които човек цял живот иска да прочете, но не може, защото никой не пише такива. Затова сяда и си я написва сам. 

ДВЕ ПРЕДСТАВЯНИЯ В ПЛОВДИВ

 

Автор – Пламен Асенов

Илюстрации – Цвета Марова

Художествено оформление – Иван Тотев

Издател – Продуцентска къща “Еклипс” – Пловдив

Това е корицата на книгата “Оксиморонният свят”.

Съдържанието е не по-малко интересно от корицата, но първата възможност човек да се докосне до всичко заедно, е на 25 май, сряда, от 18.30 часа в двора на Етнографския музей в Пловдив, където ще има градинско парти на книга и чаша вино за специално поканени приятели и ценители. Приятели и ценители, които не познавам лично, но които видят тази информация в нет-а или в някой случаен пророчески сън, също са поканени.

За този, който не успее да дойде сега, има и резервен вариант. След седмица, на 1 юни, от 17.30 часа, в Стария Пловдив – къща “Златю Бояджиев”, ще бъде официалната премиера на “Оксиморонният свят” като част от програмата на дните “Пловдив чете”. Книгата ще представи Юлиан Жилиев, критик и преводач.

Заповядайте! 

ЗА КНИГАТА

“Оксиморонният свят” е книга смешна по форма и трагична по съдържание – но все пак от нея научаваме защо сме верни привърженици на живота в този свят, който ни убива постоянно. За да видим Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар