Говори Пловдив: TO BE OR TO BE

юни 17, 2013 at 6:36 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net 

Не искам да кажа нищо лошо за всичките си приятели, за познатите и непознатите политици, за политическите анализатори и медийните агитатори, за кварталните пияници и битовите алкохолици, както и за останалите велики мислители български, които до вчера разпалено и убедено ми твърдяха, че най-най-най-важното в този момент от този живот е бат` Бойко да си ходи. Да си ходи, пък ако ще на негово място да дойде не просто коалицията СДС /Станишев-Доган-Сидеров/, а самият Антихрист – скандираха пророците тези като един единствен пророк.

Ама лош се оказа пророкът! – ехидничат в Пловдив.

Е, те да си ехидничат, аз не искам да кажа нищо лошо за споменатите части от общия този пророк, защото сега те сами за себе си казват далеч по-лоши неща, отколкото аз мога да им измисля. Също вият нощем и се хапят по гъза.

А онези, които съумяват и да се ритнат сами отзад – ритат се с облекчена съвест и озарени от чувството за разкаяние.

Има обаче и инати, които продължават компетентно да разясняват политическата ситуация по нашите земи. Доколкото разбирам, за святата си разяснителна цел те са заели някаква много специална поза, чрез която съвсем обикновената, видима и всеобщо достъпна реалност им влиза отпред, а им излиза отзад, преработена под формата на мъдри мисли. Нищо, че вътрешно и една спрямо друга те са коренно противоположни. Например:

– Делян Пеевски всъщност продължава и досега да си е човек на бат`Бойко, но се извърна да го хапе публично само за заблуда на новата и много доверчива към доброто у човека национал-социалистическа власт. Целта е Пеевски подмолно да се внедри в нея, тайно и полека да порасте на няколко века, като заеме висок пост в ДАНС, а после чрез него бат` ви Бойко да продължи да ни налага гадната си, антидемократична Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ УСПЕХИ – 2008

декември 23, 2008 at 5:43 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

22.12.08 г.

 

1. На 18 януари в София президентът Георги Първанов не игра казачок пред руския си колега Владимир Путин, макар много да му се искаше. Специалисти отдават това на факта, че другарят Първанов е забравил някои от стъпките на казачока и не иска да се излага.

2. Със съвместните усилия на полиция, ДАНС и прокуратура в страната през 2008 г. не бяха заловени убийците на писателят Георги Стоев, биячите на журналиста Огнян Стефанов и самоубийците на самоубиеца Ахмед Емин. Успешно обаче бяха подслушвани депутати и журналисти. Както се разбра – с право, защото те и такива като тях топят България пред Европа, та тя ни спира паричките.

3. Времето през цялата година беше страхотно и нямаше сериозни бедствия и аварии. Което означава, че Емел Етем най-после си е получила заслужените проценти и не създава проблеми.

4. Цял един златен медал спечели България на летните олимпийски игри в Пекин. Спортни шефове се кълнат, че Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

Христо Ковачки – ЛЕНИН В ПОЛША ИЛИ КАКТО ВИ ХАРЕСВА

ноември 14, 2008 at 5:29 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

14.11.08 г.

 

/Фили/ В сряда Главна дирекция Борба с организираната престъпност /ГДБОП/ проведе акция и иззе документи от офисите на предприятия, собственост или свързани с бизнесмена Христо Ковачки. Самият той, след петнадесетминутен  разговор в Дирекцията, получи обвинение за участие в престъпна група и извършване на финансови  престъпления в изключително големи размери и бе пуснат под гаранция срещу  определена от прокуратурата рекордна за България сума от 300 хиляди лева.

Соченият за голям енергиен бос, а напоследък и с преки интереси към участие в политиката Христо Ковачки каза малко по-късно пред националното радио, че е изненадан от случващото се, но не се притеснява от него и се надява случаят да влезе колкото може по-скоро в съда, за да докаже невинността си.

Христо Ковачки е роден през 1962 година в Самоков. Завършил е ядрена физика в  Ленинградския институт за точна механика и оптика и е доктор на техническите науки. През 1991-ва година обаче изоставя науката и се отдава на бизнес, като първоначално изнася зеленчуци и консерви за бившия Съветски съюз, а после става собственик на верига магазини в София. Големият му възход в бизнеса започва през 2001-ва година, при правителството на Симеон Сакскобургготски. Той бързо купува няколко водноелектрически централи, впоследствие две енергийни предприятия в комплекса “Марица-изток”, става собственик на предприятието “Атомремонт”, което обслужва атомната централа в Козлодуй, придобива пет мини, от чиито доставки на въглища зависи работата на големи ТЕЦ-ове в България, става на практика собственик и на Общинска банка и има сериозно развиващ се бизнес в Сърбия, като тамошните медии го свързват с хора от сръбския подземен свят…..

Самият Ковачки твърди, Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

КРЪГЪТ СЕ ЗАТВОРИ

октомври 21, 2008 at 10:28 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

21.10.08 г.

 

Кръгът се затвори и изглежда вече твърде силно стисна за гушата премиера Сергей Станишев. В понеделник в Кърджали той призова “медиите да дадат отпор на тази ченгеджийница, която се опитва задкулисно да управлява държавата”.

Нека обаче онези колеги, които вече са обули шпайковете, за да хукнат по-бързо и да дадат отпор, да поседнат и обмислят поне два въпроса.

Първият е – към кои медии се обръща Сергей Станишев. Защото в България има – и то не от вчера – не много, но и немалко медии и свободни журналисти, които се опитват да обяснят на обществото що за заплаха е ченгеджийницата и защо има тя почва у нас. И те нямат нужда от премиерски разрешения, призиви и насоки.

Известно е досегашното отношение на премиера към тези медии и журналисти. То се състои от жестове на досада и пренебрежение или най-много – от иронични реплики, пропуснати през силно стиснати зъби.

Това отношение не се е променило за една нощ. Значи премиерът се обръща към другите медии, онези, които досега не са давали отпор на ченгеджийницата. Вероятно най-услужливите техни собственици и шефове още от вчера обменят идеи как да осъществят операцията по спасяването на министър-председателя. Само че в този случай на privat Станишев ще му се наложи да мисли за цели две неща едновременно – не само кой и защо го стиска с гаротата, но също кой и защо му помага да се освободи от нея.

А важно е и как точно му помага, защото е ясно, че при ситуацията в България изразът “медии, които не дават отпор на ченгеджийницата” е оксиморон от най-висока класа. Той може да означава две неща – или че тези медии /най-вече споменатите собственици и шефове, но вероятно и някои от журналистите на по-ключови позиции в тях/ са част от ченгеджийницата, или че са дотолкова слепи, та не могат да изпълняват основната си функция – да работят в полза на обществото.

И в двата случая тези медии, към които реално се обръща Станишев, могат да му принесат само повече вреда.

Вторият важен въпрос, по който си струва да се замислим, е за коя ченгеджийница говори премиера. Тоест, дали “тази” ченгеджийница, която му пречи в момента, е същата “онази”, която до вчера му помагаше? Онази, зад действията на която, поне публично, той беше готов винаги да застане? Или онази, от чиито престъпления, документирани в досиетата, според самия Станишев досега се интересуваха само ненормалниците в тази страна?

Да не би да се е оказало, че това е една и съща ченгеджийница, която в момента просто сменя собствените си приоритети и затова изведнъж става неудобна и опасна за министър-председателя под формата на “държавата”? Който пък министър-председател утре, ако успее да се освободи от смъртоносната и хватка, просто ще пренареди пионките в нея така, че старата ченгеджийница пак да му е от полза. На него лично. На измислената му партия. На измисленото му правителство. На измислената му “държава”. Не на хората в България.

Така че ако премиерът иска да ни убеди в обратното, че работи в обществена, а не в лична полза и затова заслужава да получи сериозна помощ срещу ченгеджийницата от страна на медиите, той трябва да предприеме няколко важни стъпки.

На първо място – трябва да затвори ДАНС и да пристъпи към пълна реорганизация на системата на МВР и специалните служби, като в регламентите за това се заложат наистина демократичните принципи за граждански контрол върху дейността им. А също лустрационни принципи, които засягат всички бивши служители на Държавна сигурност и съпътстващите тогавашни структури в армията.

Второ – трябва да се изработи нов закон, който напълно и реално да изземе от ръцете на бившите и настоящи служби папките с досиетата и да позволи много по-ефективен граждански достъп до информацията в тях.

Трето – тази информация най-после трябва да стане достъпна и за българската прокуратура. Тя трябва да задейства разследвания за престъпления, извършени от бившата ДС, чиято давност все още не е изтекла – включително престъпления срещу човечеството, например геноцида по време на тъй нареченият “възродителен процес”. Както и престъпления срещу националната сигурност на България, извършени под формата на братско сътрудничество с КГБ и служби от други държави в бившия соцлагер.

И на четвърто, но не последно място, премиерът Станишев трябва да гарантира истинска свобода и безопасност на българските медии. Например ако се започне с незабавно разкриване на истината около побоя над Огнян Стефанов, ще бъде добра стъпка. Също ако се усъвършенства и приложи на практика законодателството за достъп до информация в цялата система на публичната администрация.

Та тези и още много други мерки са необходими не само – и дори не толкова –  защото е опасно ченгеджийницата да продължи да управлява “държавата”, а защото е опасно, че ще продължи да управлява и манипулира цялото българско общество, както го прави вече близо двадесет години.

 

Постоянна връзка Вашият коментар

ДАНС – НЕ ПРОСТО БЕЗПОЛЕЗНА, А ВРЕДНА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

октомври 10, 2008 at 5:28 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

10.10.08 г.

 

/Фили/ Само девет месеца след като беше създадена, българската Държавна агенция “Национална сигурност”, по-известна като ДАНС, се оказа в епицентъра на буря от обществено недоверие, която засяга не само въпроса за стила и методите на работа, използвани от Агенцията, но и темата за целта и смисъла на нейното съществуване изобщо. Рекламирана първоначално като “българското ФБР, което ще се бори с престъпността и корупцията по високите етажи на властта”, напоследък мненията за дейността на ДАНС я свързват повече с характера на бившата комунистическа Държавна сигурност, отколкото на спецслужба в нормална, демократична държава.

Идея за създаването на ДАНС се появи в началото на 2007 година, лансирана от президента Георги Първанов. Впоследствие обаче тя беше подета и практически разработена от премиера Сергей Станишев, който успя, за неудоволствие на президента, да “прикачи” Агенцията към изпълнителната власт. В крайна сметка Законът за ДАНС мина през Парламента в средата на декември 2007-ма, а от началото на 2008-ма службата заработи. За неин председател бе назначен бившият служител на Държавна сигурност Петко Сертов, в по-нови времена – съветник първоначално на президента, а след това и на министър председателя по въпросите на сигурността. В състава на ДАНС влязоха три  независими една от друга до този момент служби – Националната служба за сигурност или контраразузнаването, Военното контраразузнаване, както и Финансовото разузнаване.

Още със създаването на ДАНС стана ясно, че тя получава изключително големи правомощия, а в същото време управляващите направиха всичко възможно да я предпазят от каквато и да било отговорности, като десет месеца протакаха създаването на предвидената от закона парламентарна комисия, която да контролира дейността и.

При това положение не е никаква изненада, че от началото на септември насам ДАНС се оказа публично най-обсъжданата и най-критикувана държавна служба в България. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

КОТКА ОКОЛО ГОРЕЩ БЪЛГАРСКИ ДАНС-ЪР

септември 29, 2008 at 9:12 am (1) (, , , , , , )

Пламен Асенов

29.09.08

 

Онова около ДАНС вече така се оплеска, че ако го предложиш дори на гладна улична котка, тя само ще го помирише и ще се отдръпне с възмутено изражение.

Изстрелването наоколо на малки, контролирани гафчета, които да прикрият големия гаф, метод на службите, който понякога върши работа, този път очевидно не свърши. Ракетата май удари хеликоптера право в перката и перката го разнесе.

От страната на свободното слово, САЩ, премиерът Сергей Станишев не коментира последното най-важно събитие – дивашкото нападение над журналиста Огнян Стефанов, което фокусира в себе си както съществуващите в България заплахи за свободата на словото и изобщо за гражданските права, така и неспособността на държавата да се справи с проблема. Не, вместо това той се включи в кампанията за отвличане на общественото внимание, като доразви вече частично лансираната теория, че случващото се всъщност е атака срещу самата ДАНС.

Защо? Защото ДАНС тъкмо започвала да става опасна. И за кого започвала да става опасна? Не за свободното слово, ами за един корумпиран заместник-областен управител и за един заместник-директор на спортна агенция, които съдът пусна или предстои да пусне по живо, по здраво. Също и в самата ДАНС имало някакви неназовани врагове, които пък отвътре се опитвали да рушат авторитета на Агенцията, като съзнателно  слухтели незаконно около депутатски телефонни разговори.

Но истинската цел на враговете били не толкова депутатските разговори, колкото един от самите врагове, на име Владимир Писанчев, да бъде разкрит като подслушвач, отстранен, а може би и осъден за незаконни действия, като по този йезуитски начин се разруши авторитета на ДАНС. И се натрие носа лично на шефа на Агенцията Петко Сертов, който напоследък дори е под натиск да му бъде осъществен нещо като парламентарен контрол. Сякаш депутатите, дори онези от мнозинството, не знаят, че лично според премиера, Петко Сертов “е един от най-почтените хора и никога не би използвал тази служба за политически цели”. И защо е такъв Петко Сертов? Ами защото премиерът казва, че е такъв…..

Да, обаче междувременно пък Владимир Писанчев казва, че за всичките си действия, включително за ползването на разпечатки на депутатски телефонни разговори той притежава съответните документирани разрешения от шефа си Петко Сертов. И сега имаме думата на премиера, срещу думата на подслушвача. На кого ще повярват народните представители, ако случайно вземат, та извикат пред парламентарната комисия въпросния Писанчев? А на кого ще повярват, ако Писанчев наистина извади документи и ги размаха?

Или може би играта е още по-сложна?

Че подслушването на депутати е фойерверк около историята с Огнян Стефанов, е ясно за мнозина. Но нищо чудно покрай това някой да се опитва да спечели бонус, като се отърве от един неудобен човек, наречен Владимир Писанчев.

Това в никакъв случай не е опит за защита на Писанчев, а чиста хипотеза. Тя е породена от информацията, прокраднала се май единствено в Медиапул, че преди това, като служител на контраразузнаването, Владимир Писанчев е работил ПО руско направление. Така че въпросът е – какво е работил в действителност, дали е работил ЗА руското “направление” в България или е работил ПРОТИВ него. Също – дали е продължил дейността си в която и да е от двете посоки вече като шеф на отдел “Вътрешна сигурност” в самата ДАНС. От отговора на този въпрос зависи развитието на хипотезата. От друга страна отговорът на този въпрос сякаш вече се очертава, но ще стане напълно ясен и без някой да го каже с думи, като се види как в близките дни ще се развият събитията около Владимир Писанчев.

Така или иначе, цялата работа може да продължи да се заплита още и още, до безкрай. Или докато на българина така му писне, че си каже – абе, изпуснах му безкрая кой е добър и кой – лош, и вземе, та с възмутено изражение изхвърли цялата работа на котката. И си влезе в къщи да гледа мене си, без да види, че котката също придобива възмутено изражение, докато обикаля дебнешком покрай цялата работа.

 

 

Постоянна връзка 1 коментар

АЛО, БИЯЧИТЕ, ТОЗИ ЖИВОТ ВЕЧЕ СМЕ ГО ЖИВЕЛИ!

септември 26, 2008 at 9:52 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

 

26.09.2008

 

/Фили/ Докато вечерта на 22 септември в Търново българските държавници и политици празнуваха деня на независимосттта, в София бе зверски пребит журналистът Огнян Стефанов, главен редактор на информационния сайт Frognews. От лица, за които свидетели твърдят, че са се представили за полицаи, Стефанов е бит с метални пръти или чукове и в момента продължава да е в много тежко състояние – със счупени ребра, крайници и прешлени, като лекари и прокурори казаха, че случилото се всъщност е опит за убийство.

Петдесет и четиригодишният Огнян Стефанов е роден в Плевен, където завършва спортна гимназия, а после учи журналистика в Лвов. Покрай спортното си минало и близкото си приятелство с покойния шеф на Мултигруп Илия Павлов, Огнян Стефанов има контакти както в подземния свят, така и в средите на специалните служби, което му помага в работата му на разследващ журналист. По-известен в публичното пространство става с материалите си за престъпността и корупцията във в. “24 часа”. По-късно обаче напусна вестника, за да стане главен редактор на сайта Frognews, собственост на Младен Мутафчийски, бивш официален търговец на оръжие, който напоследък прехвърли интереса си към туристическия бизнес.

Преди няколко седмици Огнян Стефанов се оказа замесен в публичен скандал около спирането на електронния сайт Opasnite novini или само Opasnite, както е  популярен в България. В сайта се появиха поредица от анонимни статии, в които бе изнесена нелицеприятна информация за държавния глава Георги Първанов, но най-вече за незаконна дейност на водещи фигури от наскоро създадената Държавна агенция за национална сигурност /ДАНС/. Скоро след появата на Opasnite Огнян Стефанов бе обявен от ДАНС като автор на анонимните статии с обвинение, че те съдържат класифицирана информация. Макар така и да не стана ясно коя точно част от тях е класифицирана информация, а Стефанов да отрече публично авторството си, той беше привикан на разговори в агенцията и сайтът беше спрян. Спирането му предизвика протести за нарушаване на свободата на словото както от страна на български журналисти, така и от международни журналистически организации, а случилото се стана повод да се заговори, че вероятно поне част от изнесеното в Opasnite е истина. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

В БЪЛГАРИЯ – ЛЕСНО Е ДА СЕ БИЯТ ЖУРНАЛИСТИ, ТРУДНОТО Е ДА НЕ СЕ БИЯТ

септември 23, 2008 at 11:58 am (Публицистика) (, , , , , )

 

Пламен Асенов

 

23.09.2008

 

София съвсем заприлича на Москва, след като снощи журналистът Огнян Стефанов, главен редактор на електронния сайт Frognews, бе пребит до смърт от четири неизвестни лица, представили се за полицаи.

Преди време Стефанов бе посочен от ДАНС като съпричастен и към сайта Opasnite, публикувал разкрития за незаконна дейност на служители от самата Държавна агенция за национална сигурност. Публикациите там бяха най-общо обявени за “съдържащи класифицирана информация” и електронното издание бе спряно – акт, който предизвика вълна от протести както в страната, така и от международни журналистически организации. В последвали интервюта Огнян Стефанов отрече да има нещо общо с Opasnite, но по всичко личи, че не е бил достатъчно убедителен и самите Opasni не са му повярвали, след като се стигна до снощното варварско покушение срещу него.

През последните десетина години практиката да се тормозят, “съветват” или “наказават” журналисти в България беше позабравена, но случаят с Огнян Стефанов отново поставя на дневен ред въпроса за стабилността на базисния демократичен принцип – свободата на словото, а оттам и за стабилността на демократичната система в страната изобщо.

Този случай е доказателство в пряка подкрепа на съществуващите от доста време съмнения, че в България леко и почти незабележимо, но последователно, се налага система на олигархично управление, подобно на това в путинова Русия. Забравете мафията! Тя наистина е раково образувание в тъканта на демократичните системи, но твърде лесно за унищожаване, доколкото представлява просто срастване на част от хората във властта с организираната престъпност. Когато този дует се превърне обаче в трио с включването в него на представители на специалните служби, по принцип призвани да предпазват обществото от подобни тумори, образуванието става наистина нелечимо. Още повече като се има предвид факта, че в България, както и в Русия, хора от спецслужбите не просто се присъединяват като трети елемент в конфигурацията, а са в самата основа, в тъканта както на властовите структури, така и на организираната престъпност.

В такава система е лесно да се бият журналисти, трудното е да не се бият.

Физическите атаки срещу журналисти, независимо под каква форма, в демократичните държави обикновено се възприемат като важна индикация за наличието на сериозен обществен проблем. Българското общество за съжаление не притежава силни рефлекси в това отношение. Дано поне американците, при започващото посещение на премиера Сергей Станишев в САЩ, му зададат някои ясни и конкретни въпроси относно това как би следвало да се нарича и как би следвало да се третира страна, в която пребиват журналисти.

А иначе и премиерът Станишев и президентът Първанов трябва остро да осъдят случилото се. И то не само на думи, а с действия – като използват цялата власт, с която разполагат, за да накарат подопечното им МВР и подопечните им специални служби бързо да разкрият извършителите на гнусният побой над журналиста Огнян Стефанов. Дори ако побойниците са хора измежду самите тях. И най-вече ако побойниците са хора измежду самите тях. Ако това разкриване не стане до броени дни, дори до часове, то няма да стане никога.

А това пък от своя страна ще означава не само край на всякакви съмнения по въпроса дали в България има или няма олигархично управление, маскирано зад приказки за демокрация, но и по въпроса кои държавници, кои престъпници и кои специални служби участват в него.

Постоянна връзка 2 коментара