De Profundis: ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЛЕВСКИ, ДОБРИЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕМИЕР И ДОБРИТЕ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ

февруари 22, 2016 at 2:17 pm (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/67578-de-profundis-za-vrazkata-mezhdu-levski-dobriya-balgarski-premier-i-dobrite-grazhdani.html

Отиде си една много интересна седмица, граждани. Интересна с това, че най-важните събития в нея имат отношение не толкова към краткото настояще, колкото към дългото бъдеще. А някои – и към вечността в главите ни, която съществува, независимо дали осъзнаваме това или не.
Няма го вече Умберто Еко, човекът, който доказа, че великите истории си съществуват вън и независимо от нашето съзнание, дори ако никой никога не ги е разказвал. Но когато ги издириш, за да ги разкажеш пръв, неизбежно откриваш, че някой друг вече ги е разказал преди теб.
Да, Умберто Еко е същият човек, който обясни защо няма нищо лошо в това Кант да не знае нищо за птицечовката, но е добре птицечовката да поназнайва нещичко за Кант, ако иска да бъде себе си. И го обясни разбираемо дори за самата птицечовка.
Той беше един от последните, а може би и последният, голям писател от епохата преди компютъра, от епохата на прашните библиотеки и тракащите пишещи машини, от времето, когато знанието беше тежък труд, а думите имаха по-силна връзка със смисъла, отколкото имат сега.
Не знам за вас, но на мен Еко ще ми липсва. Много.
Като сме започнали днес с мъртвите, да припомня, че през седмицата отбелязахме 143-годишнината от обесването на Левски и за пореден път това събитие се превърна в повод за политическа фукня и дрънкане на глупости, вместо в честен поглед към себе си – което всъщност е смисълът на годишнините.
Иначе се получава онова, което виждаме да се получава – някакви папагали се скъсват публично да повтарят всички клишета, избръщолевени за Апостола от сто и кусур години насам, докато децата им самоотвержено пишат по стените със спрей „Долу Левски!”.
Най-гнусно и жалко насред цялата уж обичаща Левски гмеж, изглеждат тъй наречените „патриоти” от тъй наречената партия „Атака”. Те, които сами признават, че за тях по-висш патриотизъм от служенето на московските интереси няма, да правят шествия и да брътвят по българските площади за паметта на Левски, е истинско кощунство. Особено на фона на все по-ясните и публично известни исторически доказателства, че Левски е обесен точно заради необятните руски интереси – винаги да имат главната дума в управлението на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ДА СЕ `ЛЪЗГАШ ПО МЕДА И МАСЛОТО

февруари 21, 2011 at 7:32 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Денят, в който отбелязваме обесването на Левски, за нас, българите, освен всичко друго, е и ден за тотално объркване на понятията. Оставете, дето датата, която ползваме за дата на Обесването, е неправилна – понятията очевидно са грешни, което е по-важно.

Излиза Волен пред погледа на Апостола и с остър поглед заявява, че голямата грешка на България била, дето досега никога не е управлявана от националисти. Ама мно-о-о-о голяма грешка. Иначе, ще рече, отдавна нещата в тази страна да са добили характера на втечнени мед и масло. И, един вид, на нас, гражданите, би ни останало само доволно да се `лъзгаме по въпросната митологична вече смес.

То как няма да се превърне сместа в истинска митология, след като кой ли не ни я предлагаше под формата на светло бъдеще – комунистите ни я предлагаха и преди, и сега, очаквам да ни я предлагат и после; Жорж Ганчев, ако все още си спомняте тази чутовна фигура от българската политика, и той ни канеше да близнем от медеца и масълцето му; Царят – едно на ръка, той пък, за разлика от комунистите, постави всенародния достъп до заветната комбинация от сладко и `лъзгаво в твърде скъсена времева перспектива и това твърде бързо му изяде главата; да не говорим за Първанов, който през първия си мандат беше социален президент и раздаде каквото можа с пълни шепи на унижените и оскърбените, а чак през втория си мандат се преквалифицира в национален президент, загрижен за руските национални интереси тук.

Сега, вярвам, никой не се учудва, че и Волен се вписа в тази редичка /или кацна на този курниз, както се описват подобни ситуации в по-маргиналните среди/ от народни Спасители, които ни предлагат меда и маслото като перспектива. Но то не е само защото идват избори, граждани, както подло си помислихте веднага, щом чухте думите на новия ни спасител Сидеров, то е и заради характерното объркване на понятията.

На първо място в случая са объркани понятията патриотизъм и национализъм. В смисъл – не че несъзнателно са объркани, а съвсем съзнателно. И с объркването им Волен просто се опитва да подлъже Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара