ИЗКУСТВО ПО ВРЕМЕ НА ИЗБОРИ

септември 23, 2011 at 6:05 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ Днес в България е официалният старт на предизборната кампания за президентските и местните избори следващия месец. Очаква се тя да се проведе при високо напрежение и с размяна на сериозни удари  под кръста между кандидатите, но, в крайна сметка – без каквито и да било изненади като резултат. А това означава – и без перспективи за истински промени в цялостния български обществен живот, зациклил през последните десет години в омагьосания кръг на популизма и неспособността да се решават реалните проблеми.

Затова и с Пламен Асенов, нашият политически коментатор в България, напълно  съзнателно решихме да посветим точно днешния си разговор не на политиката, а на изкуството. Макар теоретично да е по-абстрактна от политиката, напоследък тази сфера от живота сякаш все повече се възприема от българите като реален остров насред морето от житейски хаос. 

– Пламен, за Пловдив, градът, в който живееш и работиш, отдавна се твърди, че е културната столица на България. Оправдава ли той все още това свое име? 

– Дълъг и сложен е този разговор, Фили, и отговорът не е еднозначен. Ще обобщя обаче, като направя аналогия с политиката и медиите. Даден политик може да излезе с интервюта в десет вестника, но ако не се покаже поне по една телевизия, той на практика не съществува за публиката. Така и с българското изкуство – ако направиш изложби в десет града, но не се покажеш в Пловдив, значи нещо не е както трябва. И това при положение, че всъщност в Пловдив не се продава много изкуство, продажбите вървят най-вече в София или в чужбина. Но, въпреки това, самото представяне тук се смята Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар