120. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – МАРИЯ СКЛАДОВСКА-КЮРИ /част втора/

март 29, 2015 at 1:04 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов
04. 02.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100517272/velikite-evropeici-maria-sklodovska-kuri-vtora-chast

Когато през 1895 година полякинята Мария Складовска се жени за французина Пиер Кюри, тя не само добавя фамилията му към своята, но вече има до себе си прекрасен съпруг, приятел и учен, с който може да дели и житейски, и научни радости и неволи. По онова време всички подозират, че на тази жена и предстоят велики дела, но никой все още не знае какви точно. Първо, защото преобладаващото мнение тогава е, че във физиката вече е открито почти всичко важно, остават само някои детайли и светът от физическа гледна точка ще е напълно ясен. Второ, няма как да се предположи, че Мария Кюри ще изследва някакви си тайнствени лъчи, защото те самите още не са открити. Това става месеци по-късно, в края на същата тази 95-та, когато Вилхелм Рьонтген информира за съществуването на тъй наречените Х-лъчи, познати сега като рентгенови. Година по-късно пък французинът Анри Бекерел доказва, че ураниевите соли излъчва такива лъчи спонтанно, без влиянието на външни фактори. Мария Кюри веднага проявява интерес към откритието и така започва нейното голямо научно приключение, което и отнема цял живот, а накрая я убива.

Charles Koechlin, Морски пейзажи за пиано

Когато не знаят нищо за това, което изследват, учените започват да пробват всякакви хипотези, тоест, понякога правят дори безумни неща. В случая обаче Мария Кюри не стига чак дотам, че онова, с което се занимава, да гръмне и да срути квартала. Но прави нещо, което изглежда съвършено просто, само че трябва да си твърде умен, за да се сетиш. Тя взима ураниева руда и слага до нея уред, наречен електрометър. Това чувствително към електричеството устройство е разработено 15 години по-рано от съпруга и, Пиер, и в този случай се оказва безценно. С него Мария доказва две важни неща. Първо, че активността на ураниевите компоненти зависи единствено от количеството на присъстващия в тях уран. Второ – че излъчваните лъчи са плод не на взаимодействието между молекулите, а от разпадането на атомите. В интерес на истината, второто е само нейна обоснована хипотеза, която се доказва по-късно. Но, така или иначе, то е огромна стъпка на човечеството в посока откъсване от вярването, наследено от античността – че атомите са най-малките градивни елементи на този свят, които не подлежат на разбиване, разпадане или каквато и да било друга промяна. Вероятно само това е достатъчно, за да получи Мария Кюри Нобеловата награда за физика. Междувременно, точно докато прави своите първи големи открития в територията на радиоактивността, Мария Кюри сколасва да забременее и да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

95. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ОДИСЕАС ЕЛИТИС

август 30, 2014 at 6:52 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов
13. 08. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100448475/velikite-evropeici-odiseas-elitis

Музика по текст на Елитис от поемата „Достойно ест”

Достойно ест когато си гръцки поет, да се наричаш Одисеас Елитис. Той получи Нобеловата награда за литература през 1979 година, но това е просто едно човешко доказателство за величието му, което служи за ориентир само на нас, слабите в ориентацията хора. Иначе самата поезия на Елитис е истинското доказателство за истинското негово безсмъртие и точно тя го представлява най-добре пред онази света троица, нали се сещате – Бог, Човек и Духът вселенски, скрит във всяко закачливо намигане между първите двама.

Отварям устата си и ликува морето,
отнася словата ми в пещерите си тъмни
и на малките тюлени ги прошепва
нощем, когато човешките горести плачат.

Така започва една песен от „Страсти”, втората част от великата поема на Одисеас Елитис „Достойно ест”, за която специално му бе присъдена и Нобеловата награда. А ето и как завършва тази песен:

Ръждясва желязото, аз века му наказвам –
че в мен са изпробвани остриета безчетни.
Теменужките и нарцисите само
в нож превръщам, достойния нож на героите.

Разголвам гърдите си, ветровете се развързват,
помитат руините и порочните духове
и от облаците тежки се очиства
Земната шир – и открива Блажени ливади.

Одисеас Елитис, Микис Теодоракис, Генезис, из Поемата „Достойно ест

Превод: Тогава той проговори и морето се роди.

Какво повече да каже човек. А после идват прекрасните острови, конете от камъни и спокойните амфори, после идват морето на Гърция, небето над Гърция, целият онзи свят, в който Троянската война все още гърми и Одисей все още плува с черните кораби, светът, в който хората все още си говорят с боговете като с хора, а боговете се реят с вълшебните си крилати сандали между небето и земята постоянно, сякаш за доказателство, че безкрайността може да съществува дори на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

83. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ВЕРНЕР ХАЙЗЕНБЕРГ

май 25, 2014 at 9:31 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов
21. 05. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://bnr.bg/plovdiv/post/100410467/velikite-evropeici-verner-haizenberg

Ако сте играли тенис на маса, знаете, че човек може да насочи хилката към топчето, но няма гаранции, че ще го удари. Още по-невъзможно е да се предскаже точката на евентуалния удар. Така, поне донякъде разбираемо, може да се опише принципът на неопределеността, открит от великия немски физик Вернер Хайзенберг, откривател също и на цялата квантова механика. А ако не знаете що е квантова механика, мислете го така – съвременната наука е меч, с който нарязваме реалността на все по-малки порции, за да я изследваме по-детайлно и така да схванем по-добре общата картина. Физиката е острието на меча, квантовата механика – неговото диамантено покритие.

Пинк Флойд, На живо от Помпей

С Теорията на относителността Айнщайн разбива един голям мит – че физиката на Нютон е краят на физиката изобщо. Не, нещата са много по-странни, отколкото мислим, казва Айнщайн, толкова странни, че който ги разбере, завива му се свят и никога не му се развива. Сред учените започват дискусии, трупат се нови факти, открития, идеи. През 1901-ва например Макс Планк въвежда понятието „квант”, като го обосновава и математически. То значи – дискретно количество, тоест, отделна, изключително малка порция енергия. Изведнъж квантът започва да служи прекрасно, например, за да обозначи нещо, което се вижда експериментално – електронния облак. Датчанинът Нилс Бор вече е развил идеята за стационарните състояния на електрона, но опитите бързо показват – даден електрон никога не се наблюдава на точно определено място, а винаги е в „облак”, тоест, обгърнат е в енергия, която не може да се раздели на по-малки порции или кванти. Това означава, че едновременно електронът е и тук, и там, и навсякъде в облака. Едновременно е навсякъде – не знам дали вече ви се зави достатъчно свят, затова ще добавя още. Според квантовата Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

74. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АЛФРЕД НОБЕЛ

март 23, 2014 at 7:37 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

19. 03. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=77

На този свят има един човек, който заслужава Нобеловата награда, но със сигурност не би могъл никога да я получи – и не само защото отдавна е мъртъв. Той се казва Алфред Нобел и е измислил не само динамита.

Взрив на динамит

Някои и досега смятат, че Нобел създава наградата от угризения, че изобретенията му убиват хора. Алберт Айнщайн например го твърди, макар да не познава лично Нобел и няма как да знае истината. Нещо повече, всичко у Нобел сочи, че нагласата му е точно обратната на угризение и той е горд с постиженията си. В задочните отношения Нобел – Айнщайн обаче има още ирония и закачки. Например, Айнщайн взима Нобелова награда, но едва 16 години след Теорията на относителността, при това за други разработки.  През 1921-ва той вече е изнервен от чакане и публично отрича смисъла на наградата. Но когато комитетът му я присъжда, не отказва славата и най-вече – парите, които я съпровождат. Изглежда в този период Айнщайн прави и споменатото изказване за угризенията на Нобел. Години по-късно той самият е в подобно положение заради атомната бомба. Да, тя е следствие от знаменитата му формула за енергията, равна на масата по скоростта на светлината на квадрат, но трябва ли сега ние да сочим Айнщайн като масов убиец? Не, разбира се, това е все едно да съдим морето за удавниците. Но всъщност, още далеч преди Айнщайн има мнения, че делата на Алфред Нобел не са човеколюбиви. С такъв анекдот е свързана и самата идея за учредяване на Нобеловата награда. През 1888 година Алфред Нобел живее в Париж, а брат му, Лудвиг, умира в Кан. Едно френско издание обаче погрешка публикува некролог на Алфред със заглавие „Търговецът на смърт е мъртъв” и в текста се казва: „Д-р Алфред Нобел, който забогатя с намиране на начини да се убиват възможно най-много хора много по-бързо от когато и да било досега, почина вчера.” Съзнанието, че хората ще останат с толкова погрешно мнение за делата му, буквално стряска Нобел и той замисля създаването на наградата. На 27 ноември 1895 година, в Шведско-норвежкия клуб в Париж, Нобел подписва последното си завещание, с което влага в награден фонд 94 на сто от личното си богатство. Година по-късно той умира, пет години недоволни роднини водят дела, но през 1901-ва, сякаш в чест на новия век, се присъжда и първият Нобел. Той веднага се превръща в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – Т. С. ЕЛИЪТ

ноември 26, 2012 at 5:50 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

16.11.12, радио Пловдив

Започваме с парче от „Котките” – Memory

Да, това е част от прочутия мюзикъл „Котките”, който вече повече от 30 години не слиза от световната музикална сцена. Само че не се подвеждайте, днес няма да говорим за композитора сър Андрю Лойд Уебър, най-малкото – защото още не сме стигнали до буквата У в нашата поредица от радио-портрети на знаменити европейци. Днес ще говорим за Томас Стърнз Елиът, човекът, чиито текст стои в основата на този мюзикъл, поетът, който създаде и узакони представата за модерната поезия на 20 век.

Не се подвеждайте също да мислите, че Елиът е написал текста на „Котките” като специална поръчка за сцената, нищо подобно. Всъщност това са поетични текстове, които той пише и изпраща за забавление на своите кръщелници под името Old Possum или Старият Опосум, още в края на 20-те години. През 1930-та Елиът ги събира и със собствени илюстрации ги издава – на практика като книга за деца – под заглавието „Книга на Стария Опосум за Практичните Котки”. Ето един солиден повод за размисъл по въпроса накъде върви нашата цивилизация и докъде е стигнала, след като през 30-те години на миналия век децата са се забавлявали с текстове, над чиято психологическа дълбочина и социални внушения днес възрастните разсъждават дълбокомислено, докато се разхождат, прегърнали невинна девойка, по Бродуей след представлението. Но това е друга тема. Факт е обаче, че, когато умира през 1965 година, самият Томас Елиът едва ли си е представял как 16 години по-късно някой ще изрови от някъде онези негови стари текстове и ще напише към тях музика, която да ги обезсмърти допълнително – доколкото, разбира се, безсмъртието може да се прибавя към безсмъртие и от това да се получава повече безсмъртие.

Пак Memory

За поета, драматурга и критика Томас Стърнз Елиът, или, както е известен, Т. С. Елиът, през годините е писал и говорил кой ли не. Най-много се изненадах обаче, когато научих, че…..

Цялото предаване за Т. С. Елиът чети и слушай на сайта на радио Пловдив – http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite

 

Постоянна връзка Вашият коментар

ПЪРВАНОВ ДА СИ ХОДИ СЪЩО – 3

февруари 7, 2009 at 10:54 am (Публицистика) (, , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

07.02.2009

 

/Освен псевдосоциалистическото-псевдолиберално правителство, което трябваше отдавна да си е отишло, защото е спирачка по европейския цивилизационен път на България, президентът Първанов трябва да си ходи също. Всеки ден до свалянето, до подаването на оставка, до изтичане на мандата му или до реализацията на някое от предвидените по Конституция крайни събития, свързани с невмъзможност от негова страна да изпълнява функциите си, ще посочвам тук различни основания защо това трябва да се случи./

 

Президентът Георги Първанов трябва да си ходи, защото Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар