3 МАРТ – НА ЗАПАД ОТ РУСИЯ, НО НЕДОСТАТЪЧНО НА ЗАПАД

март 3, 2017 at 7:56 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ На 3 март 1878 година Санстефанският мирен договор слага край на поредната за XIX век война между Русия и Турция. През 1990-та датата е обявена за български национален празник, макар твърдението, че тя поставя началото на Третата българска държава, да е изключително спорно. Какво всъщност честваме на 3 март и трябва ли да го честваме – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, факт е, че 3 март официално е български национален празник. Какво всъщност се чества на тази дата?

– Поне отначало – нищо, Фили, през първите две години след Освобождението, както се нарича тогавашната руска окупация на българските земи, тази дата сякаш не съществува. За първи път тя се отбелязва през 1880-та, но…..като ден на възшествие на престола на руския император Александър Втори. След още две години в списъка с неприсъствени дни на тогавашния Държавен съвет се записва 19 февруари като ден на „Заключаването на Санстефанский договор”. Така остава до 1949-та, само дето през 1916, с въвеждане на Грегорианския календар, всичко се преизчислява и 19 февруари става 3 март. През 1950 комунистическият режим маха 3 март от календара с почивните дни и за 37 години датата изобщо не се споменава, с едно изключение – през 78-ма, когато е 100-годишнината от Освобождението. И после – пак мълчание. Чак през 1987, подозирам – във връзка с тъй наречения „възродителен процес”, празникът става официален, а през 1990-та е обявен и за национален и през 91-ва е празнуван като такъв за първи път.

– Искаш да кажеш, че през 90-та, с обявяването му за национален празник, истинската тежест на този ден в българската история е силно завишена?

– Казват го редица историци, които напоследък явно се отърсват от идеологическите окови на вечната братска дружба с Русия и изнасят много нова информация по темата. Друг е въпросът дали, кой и как чете тази Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КОСОВО – ЗАПЛАХА ИЛИ ПЛАШИЛО?

февруари 22, 2008 at 4:59 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

22.02.2008 

/Фили/ След като бившата сръбска провинция Косово обяви своята независимост в неделя, още в понеделник двадесет и една страни-членове на Европейския съюз заявиха категорично, че ще признаят новопоявилата се на балканската политическа карта държава. Пет други – Румъния, Словакия, Гърция, Кипър и Испания заеха категорична позиция против признаването на Косово.

България беше единствената европейска държава, която не зае категорично нито едната, нито другата позиция.

На среща на европейските министри на външните работи в Брюксел българският представител Ивайло Калфин каза, че “ще предложи на Министерския съвет да вземе решение за установяване на отношения с властите в Косово”. Той не уточни какъв ще бъде характерът на тези отношения, но, както стана ясно, дори и това няма да се случи веднага, а след неустановен брой  седмици. През този период  “България много внимателно ще следи развитието на ситуацията в Косово и най-вече дали властите там се придържат към поетия ангажимент в декларацията за независимост за спазване на демократичните принципи, зачитане правата на малцинствата и запазване на тяхното културно-историческо наследство”.

Тази позиция веднага бе оценена както от вътрешни, така и от външни наблюдатели като половинчата и неясна. Представители на опозицията в София заявиха, че тя дори е вредна за страната. Според бившия министър-председател Филип Димитров България е трябвало да бъде сред първите, официално признали независимо Косово. Бившият български посланик в Съединените щати Стефан Тафров пък заяви, че “сегашната българска позиция не е много здравословна нито за международния авторитет на страната, нито за информираността на българските граждани”. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар