КАТАТОНИЯ В КАТАЛУНИЯ

октомври 27, 2017 at 12:42 pm (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Очаква се днес испанският Сенат да одобри вече взетото решение на правителството за суспендиране автономията на Каталуния и провеждане на извънредни избори в провинцията, която е на ръба да обяви независимост. Твърдата позиция на Мадрид засега среща пълна подкрепа и от страна на Европейския съюз. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, как се разви каталунската криза след като отмина времето на първоначалните страсти около референдума за независимост на провинцията в началото на този месец?

– Времето отмина, но страстите – не, Фили. Да не влизам в подробности, но нещата стигнаха наистина до ръба, след като миналата седмица регионалният лидер Карлес Пучдемон подписа декларация за независимост на Каталуния, но в следващата секунда заяви, че отлага влизането ѝ в сила и иска преговори. Мадрид отвърна, че няма база за преговори и поиска Пучдемон да каже ясно – има ли обявена независимост или не. Той обаче продължи да шикалкави и тогава централното правителство взе решение да приложи член 155 от испанската конституция, свързан със запазване на единството и целостта на страната. Така противопоставянето е на път да се превърне в челен сблъсък, ако днес, както се очаква, испанският Сенат одобри правителственото решение. Тогава автономията на Каталуния ще бъде суспендирана, тоест, централната власт ще поеме управлението на провинцията във всички сфери. Предвижда се също в рамките на следващите 6 месеца да се проведат извънредни регионални избори и така да се избегне възможността Каталуния да се откъсне от Испания.

– Изборите обаче няма ли да бъдат спечелени пак от сепаратистите, които проведоха референдума, а сега използват натиска от страна на Мадрид като коз в своя подкрепа?

– Нещата не са така еднозначни, Фили. Да, независимостта бе подкрепена от около 90 на сто от участниците в референдума. Но в допитването се включиха около 2 милиона от общо 5 милиона каталунски гласоподаватели или под 50 на сто. Освен това, паралелно с последвалите демонстрации в подкрепа на независимостта, в провинцията имаше и огромни демонстрации срещу откъсването от Испания. Искам да кажа, че самите каталунци изобщо не са единни около идеята за независимост, както се опитват да представят нещата сепаратистите, начело с Карлес Пучдемон. Така че с решението за провеждане на Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

3 МАРТ – НА ЗАПАД ОТ РУСИЯ, НО НЕДОСТАТЪЧНО НА ЗАПАД

март 3, 2017 at 7:56 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ На 3 март 1878 година Санстефанският мирен договор слага край на поредната за XIX век война между Русия и Турция. През 1990-та датата е обявена за български национален празник, макар твърдението, че тя поставя началото на Третата българска държава, да е изключително спорно. Какво всъщност честваме на 3 март и трябва ли да го честваме – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, факт е, че 3 март официално е български национален празник. Какво всъщност се чества на тази дата?

– Поне отначало – нищо, Фили, през първите две години след Освобождението, както се нарича тогавашната руска окупация на българските земи, тази дата сякаш не съществува. За първи път тя се отбелязва през 1880-та, но…..като ден на възшествие на престола на руския император Александър Втори. След още две години в списъка с неприсъствени дни на тогавашния Държавен съвет се записва 19 февруари като ден на „Заключаването на Санстефанский договор”. Така остава до 1949-та, само дето през 1916, с въвеждане на Грегорианския календар, всичко се преизчислява и 19 февруари става 3 март. През 1950 комунистическият режим маха 3 март от календара с почивните дни и за 37 години датата изобщо не се споменава, с едно изключение – през 78-ма, когато е 100-годишнината от Освобождението. И после – пак мълчание. Чак през 1987, подозирам – във връзка с тъй наречения „възродителен процес”, празникът става официален, а през 1990-та е обявен и за национален и през 91-ва е празнуван като такъв за първи път.

– Искаш да кажеш, че през 90-та, с обявяването му за национален празник, истинската тежест на този ден в българската история е силно завишена?

– Казват го редица историци, които напоследък явно се отърсват от идеологическите окови на вечната братска дружба с Русия и изнасят много нова информация по темата. Друг е въпросът дали, кой и как чете тази Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КОСОВО – ЗАПЛАХА ИЛИ ПЛАШИЛО?

февруари 22, 2008 at 4:59 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

22.02.2008 

/Фили/ След като бившата сръбска провинция Косово обяви своята независимост в неделя, още в понеделник двадесет и една страни-членове на Европейския съюз заявиха категорично, че ще признаят новопоявилата се на балканската политическа карта държава. Пет други – Румъния, Словакия, Гърция, Кипър и Испания заеха категорична позиция против признаването на Косово.

България беше единствената европейска държава, която не зае категорично нито едната, нито другата позиция.

На среща на европейските министри на външните работи в Брюксел българският представител Ивайло Калфин каза, че “ще предложи на Министерския съвет да вземе решение за установяване на отношения с властите в Косово”. Той не уточни какъв ще бъде характерът на тези отношения, но, както стана ясно, дори и това няма да се случи веднага, а след неустановен брой  седмици. През този период  “България много внимателно ще следи развитието на ситуацията в Косово и най-вече дали властите там се придържат към поетия ангажимент в декларацията за независимост за спазване на демократичните принципи, зачитане правата на малцинствата и запазване на тяхното културно-историческо наследство”.

Тази позиция веднага бе оценена както от вътрешни, така и от външни наблюдатели като половинчата и неясна. Представители на опозицията в София заявиха, че тя дори е вредна за страната. Според бившия министър-председател Филип Димитров България е трябвало да бъде сред първите, официално признали независимо Косово. Бившият български посланик в Съединените щати Стефан Тафров пък заяви, че “сегашната българска позиция не е много здравословна нито за международния авторитет на страната, нито за информираността на българските граждани”. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар