СВОБОДАТА ДА СЕ ПРИТИСКА СЛОВОТО

септември 27, 2013 at 7:13 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

Към сайта SBS на български:

http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Тлеещото напрежение в българската медийна среда изби от неочаквано място, когато радио Дойче веле освободи двама коментатори заради натиск от Корпоративна търговска банка, смятана в България за център на олигархични интереси. Истинският спор обаче не е персонален, а е за свободата и несвободата на медиите и журналистите и за отговорността им пред обществото – тема, която днес обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, българската редакция на Дойче веле неотдавна се раздели с журналистите Иван Бедров и Еми Барух, което предизвика вълна от критики в България. Какво всъщност стана?

– Двамата бяха освободени тихомълком, Фили, с по един сух имейл, в който пише горе-долу следното: мерси, но повече няма да работим с вас. Естествено, такива новини са котка в чувал, не остават скрити. Всичко бързо се разчу, стана ясно също, че раздялата е заради писмо от Корпоративна търговска банка, КТБ, в което колегите са обвинени, че водят кампания за оклеветяване на банката. В самия текст на писмото обаче се видя, че това са съвършено празни приказки, то не посочва никакви примери за подобни публикации, а говори най-общо за някаква си кампания, която, на всичкото отгоре, засягала и доброто име на председателя на управителния съвет на КТБ Цветан Василев. Тук само ще кажа, че в България Цветан Василев е известен като банкер и бизнесмен с твърде широки интереси, включително като човек, под чието влияние е медийната империя на Ирена Кръстева и Делян Пеевски. И като казвам известен, Фили, имам предвид – печално известен.

– Пламен, искаш и в Ес Би Ес ли да получим подобно писмо заради това уточнение?

– Нищо чудно и да получите, Фили. Но то би дошло, независимо какво ще кажем ние с теб в това или друго предаване. Защото всъщност идеята на писмото е не някой да пази съмнителното си добро име, а да се задушат последните независими гласове, които информират обществеността за реалната ситуация в страната. След като е ясно, че медиите в самата България са проядени от корпоративни и политически Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ПОЛИТИКАТА ДА СЕ ЦЕЛУВАТ ТЕЛЕВИЗОРИ

януари 29, 2010 at 4:58 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

  • Казаното остава, дори да липсва в телевизионните новини, липсващото се вижда, дори по телевизията да твърдят друго или да не споменават нищо 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Човек и добре да живее, от време на време изпада в положение да гледа новините по телевизията. Забележителното е, че през последните месеци с бързи темпове и на практика по всички телевизори новините стават все по-официозни – усилено маркират случки, които висят без никаква връзка една до друга, наричат част от тях събития, но не става ясно защо са събития, а разнообразието от гледни точки е направо изумително, защото често се свежда до по-малко от една. Да не говорим пък, че картинките, които се въртят, са едни и същи, разликата е само в нюансите на оцветяването и озвучаването.

То не че и досега не беше така в повечето канали, но понякога имаше пропуквания, които, за радост на публиката, навремени създаваха главоболия на собствениците и шефовете на съответната медия.

Гледам например онзи ден една картинка – Бойко се целува с Меркел. Направи ми впечатление обаче, че той я целува по много и упорито, докато тя само държи бузата си в удобна за целуване позиция и не му отвръща истински, а очевидно маркира, както правят изисканите дами. Викам си – тука има нещо!

Преди години всички си викахме “тука има нещо”, когато видим по БНТ-то Тодор Живков да се нахвърля да целува Леонид Брежнев. Що целуване падаше – правеха го всеки път щом се видят, до три пъти и задължително по устата го правеха. А после се отдръпваха леко и, още прегърнати, гледаха се с любов. Верно, Живков гледаше с повече любов към Брежнев, отколкото Брежнев към Живков, ама то е защото България вечно трябваше да проси нещо от СССР, а СССР нищо не просеше от България, притежаваше си я цялата.

Та, целува Бойко Меркел що я целува и после репортажът ни пренася на тяхната пресконференция. От думите и на двамата се разбира, че новината от срещата им се състои в нещо, което Германия няма да прави – няма да разглежда България в общ кюп по някаква тема, а ще я разглежда самостоятелно. Така и не става ясно по коя точно тема няма да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара