De Profundis: ЗАЩО МЕРКЕЛ ЗАСЛУЖАВА ШАМАР ОТ ЕВРОПЕЕЦА КОЛ

януари 25, 2016 at 2:00 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/65351-de-profundis-zasto-merkel-zasluzhava-shamar-ot-evropeetza-kol.html

„За мен има едно неизвестно – кога ще затворим границите” – каза онзи ден Бойко Борисов във Велико Търново. Той имаше предвид евентуалното поставяне отново на бариерите и патрулите по всички вътрешни европейски граници, след като договорът от Шенген ги държа отворени 20 години.
Няма защо да се чуди премиерът. Ден преди това британският вестник „Телеграф” ясно отговори на въпроса „кога”. И този отговор е – през май. Както пише вестникът – в понеделник /днес – б.а./, на срещата на вътрешните министри от европейските страни в Амстердам, може да се вземе решение държавите-членки да възстановят граничния си контрол за срок от две години. В опит, разбира се, да овладеят мигрантската вълна, която не просто заля континента, но и продължава да набира сила.
Технологично погледнато, договорът от Шенген го позволява. Обаче ето нещо не технологично – преживял съм, коментирал съм и съм надживял много лоши новини в този живот, но ако решението за затваряне на европейските граници се вземе наистина, тази новина със сигурност би била най-лошата. При това го казвам с ясното съзнание на човек от България, страна, която не ползва пряко свободата на Шенген.
Така или иначе, заедно с общата европейска валута – еврото, това пространство е другата огромна стъпка към реалността, истинската реалност, на Обединена Европа.
Това не е игра на шикалки.
Такава истинска реалност не са Европейският парламент, Европейската комисия или друга някоя от общите ни европейски институции. Подобни топли гнезда за чиновници можем да си създаваме и разрушаваме през ден, без да ни пука, защото те веднага мутират. Не са дори органи като Европейският съд или Европейската банка за възстановяване и развитие, които имат по-пряко отношение към битието на европейските граждани.
Не, именно еврото и липсата на граници са двете стоманени релси, стъпил здраво върху които, влакът на Европа пътува към себе си.
И през 2015-та, само за една година, тези две релси бяха силно саботирани /според мен съзнателно и целенасочено, но това е друга тема/ – първото с гръцката финансова криза, второто – с мигрантската.
Какво става, бе, граждани! И какво предстои да става – не кога, това е въпросът!
Да, Обединена Европа е изключително силна и все още конструкцията се крепи, но докога може да продължава това? Докога обществата ни, събрали се от изток, запад, север и юг, които и без това нямаха достатъчно време да се напаснат заедно, да засилят човешкото, а не институционалното си единство и усещане за общност, могат да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗА ВОТА, НАГЛОСТТА И НАКОНТЕНИТЕ ПРИЗРАЦИ

февруари 27, 2009 at 4:41 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

27.02.2009

 

/Фили/ В България правителството на управляващата тройна социал-либерална коалиция оцеля след седмия пореден вот на недоверие, гласуван снощи.

Със 148 срещу 85 гласа управляващите демонстрираха монолитност три месеца преди края на мандата си, въпреки предварителните очаквания, че НДСВ, партията на бившия премиер Симеон Сакскобургготски, може да потърси начин поне да се дистанцира, ако не изцяло да се еманципира от партньорите си. Такива очаквания имаше от една страна заради все по-дълбоките противоречия, които ясно се вижда, че съществуват напоследък между НДСВ и социалистите по различни актуални теми на управлението, а от друга – за да се спаси партията от очертаващия се за нея пълен крах на предстоящите избори.

Всъщност обаче не този на практика предизвестен резултат от вота беше най-интересното в него, а възможността по време на дебатите да се види за последно моментното разположение на основните политически сили в страната и потенциала, с който те тръгват към изборите през юни – картина, която достатъчно добре се очерта по време на предхождащия гласуването дебат.

В него се видя, че макар част от опозицията да има ясни и точни възгледи както за положението в страната, така и за основните проблеми на това управление, като цяло страда не само от липсата на единство и последователност, но и от липсата на достатъчно опит, за да проведе голяма политическа битка.

От своя страна управляващите, които по време на дебата демонстрираха, че владеят добре технологичните и процедурни хватки, като на практика удавиха критиките на опозицията в огромно количество автохвалебствия, всъщност показаха, че притежават повече опит в политиката на думите, отколкото в политиката на реалните управленски действия. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар