De Profundis: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА КАЗАРМА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ – НЕ Е ЛИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СПРЕМ ДА МИСЛИМ ГЛУПОСТИ

март 8, 2016 at 10:11 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/68724-de-profundys-zadalzhitelna-kazarma-zadalzhitelno-glasuvane-zadalzhitelno-e-da-sprem-da-mislim-gluposti.html

Пролетта още не е пукнала, граждани, но в инкубатора за отвратителни политически идеи вече се пукнаха някои отдавна заложени там кукувичи яйца и запъртъците им завоняха като стадо мъртви динозаври.
Връщане на военното обучение в училище и задължителна казарма от шест месеца за всички – тази величайша простотия, която лансира Красимир Каракачанов, можеше да си остане само в неговата глава. През годините той е доказал, че е готов да ги мисли и мъти такива, без да му се отразява съществено нито на политическото самочувствие, нито на психическото здраве.
Но какво да го правиш, той не е съвсем виновен, а така са го научили в съответната служба – да бъде гьонсурат докрай и да мъти водата в България винаги, щом някои големи началници поискат да си наловят тук риба.
Но все пак не остана тази тъпа идея само в умната каракачанска глава. С модификации и добавки за повече аромат, тя бе вкарана в обществен оборот от медии, други огромни патриоти и дори от самото ни Министерство на отбраната.
Особено впечатление ми направи например изявата по темата на Михо Михов, бивш генерал, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия и бивш военен съветник на бившия президент Георги Първанов. На нормалните хора обикновено им се повдига от толкова много бивши неща, събрани да гният на куп, но очевидно не и на самия Михов. Нито пък на медийните пророци, които взеха да го канят в студията и да му се мазнят, сякаш човекът е открил лекарство против глупост.
А той не е. Май точно обратното е открил.
„Докога в Българската армия ще има свободни места за командири, ако няма кой да поведе войниците, то няма как да имаме национална сигурност” – разпери крилете на развинтеното си въображение бившият пилот. И по стар навик не помисли, преди да говори. Защото иначе би трябвало да каже още поне две неща – срещу кого въпросните командири трябва да поведат войниците и второ, в коя модерна война броят на войници е някакъв особен фактор.
Отговорът на втория въпрос е лесен – вече в никой истински конфликт размерът не е от значение, всичко е висока технология, а за тази работа и най-умният новобранец не може да бъде обучен за жалките 6 месеца. Като се знае, че за това време някои таланти не успяват да усвоят дори разликата между ляв и десен крак.
Така че трябва да се върнат поне две години казарма, както беше по любимото на Михов комунистическо време. Да, тогава армията беше над сто хиляди души – но елате да питате такива като мен, които изкараха 25 месеца в славната БНА на Добри Джуров и Михо Михов, що за некадърна, разкапана и небоеспособна войска беше това. И „Швейк”, и „Параграф 22” ще ви се сторят като розови романчета пред историите, които мога да ви разкажа за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

МУСТАКИТЕ НА ДАЛИ-ТО

ноември 11, 2010 at 7:12 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

  • Още преди да се създаде, АБВ на Първанов лансира една от най-спекулативните теории в политиката изобщо – че правилният път на демократичното общество е не партньорството, включващо и нормалната практика на противопоставяне, дори силно, между партиите, а някакво си цялостно обединение 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Най-хубавите мустаци на всички времена са на художника Салвадор Дали – стана ясно от една електронна анкета. За тези, които не се сещат как изглеждат мустаците на  въпросното Дали, мога да ги опиша така – артистични до извратеност, иронични до наглост, изтънени до изтънченост и вирнати до небесата с присъщата на гения скромност. В класацията следват звездата от кеча и киното Хълк Хоган, физикът Алберт Айнщайн, актьорът Чарлз Чаплин и други. От патриотизъм, но и не само, аз бих класирал доста напред и геройските мустаки на нашенския войвода Панайот Хитов, но организатори и участници очевидно не са били патриоти.

Не съм въодушевен от тази класация, някак несправедлива ми изглежда. В края на краищата, мустаците са природна даденост, не можеш изначално да си ги избираш, както не избираш родители и родина. В този смисъл те могат да се отглеждат, но не могат да се сравняват така, на ангро. Ако отглеждаш красиви рози в градината, не участваш с тях в състезание за лалета, нали? Пък и доста потенциални победители в случая са дискриминирани, като не са допуснати до участие – например онези жени, които определено имат мустаци, макар да не се хвалят с тях публично, както и мъжете, които не носят мустаци, но биха могли да си пуснат и да спечелят.

Това ми даде повод да се запитам например как ли би изглеждал вече-не-президентът Георги Първанов с мустаци. Трудно е да си го представим, защото през годините той неотклонно се придържа към съвременната представа за сериозния човек, който ходи гладко избръснат и сме свикнали да го възприемаме голобрад като яйце. А специално при него съществува и допълнителният въпрос кое от лицата му е истинско и на кое от тях Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар