De Profundis: ТЕРОР ЛИ? АМИ ХАЙДЕ ДА СЕ СЪБУДИМ, БЕ, ГРАЖДАНИ!

май 23, 2017 at 11:33 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-teror-li-ami-hayde-da-se-sabudim-be-grazhdani

Атентатът в Манчестър е голяма трагедия. Но той не е просто поредната голяма трагедия. Той е поредният, но със сигурност – не последен, епизод от войната на тероризма срещу нормалния свят, която се вихри като някакво кърваво хоро от много години насам.

Тази война има своите вдъхновители, ръководители, финансисти, има си изпълнители, а също и зрители, някои от които повръщат отвратени, а други ръкоплещят, доволни от зрелището, което се разиграва на арената на световния Колизеум.

Тази война има, разбира се, и своите жертви. Имената на конкретните хора, чиито съдби са пряко затрити от терористите, са десетки, може би вече и стотици хиляди. Но най-голямата жертва на терора всъщност е светлият ни човешки дух, постоянно дърпан назад от принудата да се бие с мрака, вместо да се разгръща някъде напред.

Добре е, че след ужасните атентати в САЩ през 2001-ва човечеството, или поне най-напредналата и демократична част от него – онази, която наричаме Запад в духовен, а не само в географски план – официално обяви война на тероризма. Добре е, че вече се взимат някакви мерки, за да се ограничи до минимум в глобален план както броя на жертвите, така и разпространението на заразата. Те явно не са достатъчни и трябват още.

Не е добре обаче, че всички ние, тъй наречените „обикновени хора”, седим отстрани и си бъркаме в носа просто като зрители, които гледат ставащото на арената. Не е добре това, че май не си даваме сметка колко пряко и лично тероризмът засяга всеки един от нас. Как подкопава или дори направо руши обществата ни. Как ни пречи да крачим, а ни кара да се тътрим. Ами хайде да се събудим, бе, граждани!

Но какво да направим ние, питат мнозина. Не е наша работа да ловим терористи и да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: КАКЪВ ГРАЖДАНИН ИСКАМ ДА БЪДА

януари 28, 2013 at 9:11 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

1. Искам да бъда гражданин от този вид, който харесва референдумите.

А-ха-а, от онзи вид граждани значи? – клатят глава в Пловдив.

И са прави да бъдат ехидни. Горката България, през последното столетие преживя четири референдума, кой от кой по-невъзможни за харесване като тема, въпрос, организация, смисъл, резултат и проч. Вчерашният не прави изключение. За народа загуба велика, както би се изразил Иванчо Йотата, ако можеше да говори. Или ако някой го чуваше какви ги дрънка на ползу роду.

Но, въпреки това, харесвам гражданите, които харесват референдумите, защото ме вдъхновяват, като ми наподобяват нещо познато.

Забелязал съм например, че ако двама такива граждани трябва да минат през една и съща врата, те непременно опитват да минат през нея едновременно. В резултат настъпва задръстване, онези зад тях се тъпчат един друг и недоволно подвикват отпред да се побърза. Но когато вратата се освободи, веднага други двама се натискат да минат едновременно през нея и купонът се разраства. Така я карат, докато цялото стадо не мине по реда си и не увисне на месарските ченгели. Забелязал съм също, че ако даден гражданин от този вид внезапно спре насред пътя, за да помисли, всички други чинно спират и мислят заедно с него. Или поне дават вид, сякаш мислят. Ако на въпросните граждани им се назначи водач, те го следват докрай, независимо дали е магаре или се казва Овчаров. И независимо дали ги води към пропаст, голям гьол в Белене или друго, още по-лошо място като Сибир. После, щом видят резултата от воденето, повечето се тюхкат, наричат водача си с лоши думи, а някои дори го псуват мръсно. Но после пак го следват, защото няма да следват себе си, я.

Не е ли вдъхновяващо?

2. Искам да бъда гражданин от този вид, който е благороден.

Не благороден в смисъла на благородник, защото няма аристокрация в страна като нашата, където всеки смята себе си равен на всеки друг не само пред олтара на закона, а и пред олтара на разума и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар