ИзПодТепето с Пламен Асенов: ПОВЕЧЕ БЪЛГАРСКИ ПРИНОС В ЕВРОПЕЙСКАТА ЛЕВИЦА

юни 15, 2015 at 7:19 am (Публицистика) (, , , )

Специално за Под Тепето – http://podtepeto.com/defile/poveche-blgarski-prinos-v-evropejskata-levica/

Странно нещо, граждани, са това левите партии.
Докато нормалните хора работят, за да победят бедността, левите партии вървят подир тях и ги убеждават да се борят срещу бедността, като откажат да работят за богатите, защото те ги експлоатират. Сякаш ако работят за други бедни или за държавата, те няма да ги експлоатират, а ще им гукат и ще ги в люлка люлеят…..
Докато нормалните хора почиват, левите слизат сред масите и усилено се трудят там, тоест, насъскват ги да искат по-малко работа и повече отпуски, а, едновременно с това – и по-големи заплати. За да имат средства да почиват пълноценно, де, `щото иначе за к`во са им големите отпуски.
Докато нормалните хора празнуват, като похапват агне или пуйка по Великден и Коледа, левите сядат на софрата им и както скромно, но упорито посягат, опитват се да организират демонстрации срещу експлоатацията, глобализацията и мълчанието на агнетата. Организират също манифестации за истинска социална справедливост и семинари по въпроса защо социалистите заслужават по-голямото парче от пуешките кълки.
Защото са социалисти, ето защо.
Срещу кого точно се борят тези тревожни мозъци, от кого настойчиво изискват всичките тези неща, засега, поне за мен, си остава загадка. Толкова години опитвам да разбера и ги питам, но те самите пък от още повече години не знаят…..
Все пак подозирам, че го правят от искрена любов към бедните, онеправданите и социално слабите, както твърдят. Само дето не мога да докажа, че е така. Те самите не ми дават никакви козове – дори когато са на власт, не правят нищо, за да потвърдят тази догадка.
Важното обаче е друго – когато левите решат да правят каквото и да било изобщо, те са неизчерпаем извор на глупости. Както, впрочем, и през цялото останало време.
Ето, граждани, какви тъжни мисли ме налегнаха, щом прочетох, че ПЕС, Партията на европейските социалисти, тъй нареченият Социалистически интернационал, едната от двете основни политически сили в Европейския парламент и сериозна организация, от която, независимо дали си даваме сметка или не, донякъде зависят животите и съдбите ни, е преизбрала другаря Сергей Станишев за свой лидер.
Това е същият човек, чиято дипломна работа от Московския Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

99. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АЛЪН АЛЕКСАНДЪР МИЛН

октомври 19, 2014 at 7:33 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов
10. 09. 14, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100458479/velikite-evropeici-alan-aleksandar-miln

На този свят има два вида хора – едните харесват Мечо Пух, другите го обожават. Да, чувал съм, че според някои Малкият Принц на Екзюпери например звучи прекалено романтично, дори леко лигаво. Срещал съм объркани души, които не просто не харесват, а направо не понасят историите за Алиса на Луис Карол. Единственият човек обаче, който със сигурност не е особено доволен от Пух и приключенията на неговата приятелска тумба, е авторът, английският писател Алън Александър Милн. Не казвам, че е недоволен като творец, защото книгата е брилянтна и той го знае. И не казвам, че е съвсем недоволен от нея, нали с удоволствие ползва съпътстващите я слава и пари. Но все пак Милн изпада в нещо като собствен капан за муслони. Оказва се, че историите за Мечо Пух буквално убиват цялото му друго творчество. Публиката просто отказва да чете романите и да гледа пиесите му, с други думи – отказват му признанието за добър писател, което дотогава има и го признават единствено за велик детски писател. А това, от гледна точка на всеки истински писател, не е съвсем правилно. Но това не му пречи, както ще чуем в един оригинален запис с гласа на Милн, да чете своята прочута книга за пълно удоволствие на публиката.

Милн чете от глава 3

Превод: Един хубав зимен ден Прасчо измиташе снега пред къщата си и когато вдигна глава, видя наблизо Мечо Пух. Пух обикаляше и обикаляше в кръг, дълбоко замислен. Когато Прасчо му се обади, той пак продължи да крачи, втренчен в снега.
— Здрасти! — повтори Прасчо. — Накъде си тръгнал?
— На лов — каза Пух.
— На лов за какво?
— По следите съм на нещо — каза Пух тайнствено.
— Следи на какво? — приближи се Прасчо.
— И аз това се питам: какво ли ще е?
— И как мислиш да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар