De Profundis: КОНФЛИКТИТЕ, В КОИТО СМЕ НАБУТАНИ И МНЕНИЕТО НА БЪЛГАРО-РУСКИТЕ АВСТРАЛОПИТЕЦИ

септември 17, 2015 at 1:49 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/55119-de-profundis-konfliktite-v-koito-sme-nabutani-i-mnenieto-na-balgaroruskite-avstralopitetzi.html

Помните ли онзи знаменит въпрос на Уди Алън: „Колко дълги трябва да бъдат краката на човека?” И още по-знаменития му отговор: „Достатъчно дълги, за да стигат до земята”.
Така е, точно толкова дълги трябва да са, че да стъпят здраво. Защото иначе главата на въпросния човек започва да се рее над облаците, отгоре той се хили отнесено и блажено като амстердамски турист, и бързо добива невярна представа за онова, което го дебне отдолу. Колкото и да е привързан към парадоксите, в този случай чрез собствения си здрав разум Уди Алън опитва да внуши нещо важно на нашия здрав разум.
Ние обаче – тц!
Имам предвид – ние, европейците. Не всички, но, за лош късмет – голяма част точно от онези, висшите политици, които са част от „световните началници” и от които зависи много, ако не всичко.
„Без Русия не може да се намери решение за Сирия” – каза в неделя самият германски канцлер Ангела Меркел, цитирана от Дойче Веле. Според нея по този въпрос Германия трябва да сътрудничи както със САЩ, така и с Русия, иначе „изход от кризисната ситуация в Сирия няма да се намери”. Същото заяви пред списание „Шпигел” и Хорст Зеехофер, шеф на Християн-социалния съюз, коалиционен партньор на Меркел.
Честно ви казвам – изтръпнах.
Ако в случая става дума дори само за дипломатическо сътрудничество с Русия, това е напълно безперспективна процедура. Интересите на Кремъл са така противоположни с тези и на сирийския народ, и на международната общност за спиране на войната и премахване на диктаторския режим на Асад, че от подобна дипломация решението само ще се забави, не забърза. А изобщо не искам да си представя пък до какви ужасни последици може да се стигне, ако Меркел има Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ПОРНОТО, ДЕТО СЪСИПВА ЖИВОТА НИ…..

април 26, 2010 at 4:59 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/ 

  • По времето на комунизма се знаеше, че младеж или девойка, които често мастурбират, силно оглупяват и в резултат цели поколения зад желязната завеса трябваше да избират между чистото удоволствие и чистия разум 

Пламен Асенов, политическо коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Гледането на порно е основният виновник за последната световна финансова криза – това е логичният извод от разпространен доклад на системата за сигурност на  Комисията по ценни книжа и пазари на Съединените щати /SEC/, органът, който регулира най-големия фондов пазар в света. През по-голямата част от работното си време висши служители от Комисията, с годишни заплати между 100 и 220 хиляди долара, гледали порнофилми в интернет, вместо да надзирават пазара. А един от тях даже не “през по-голямата част”, а пълни 8 часа се трудил над филмите с пъшкане. Изглежда и обедната почивка редовно си е пропускал, човекът. Веднага се опитах да си представя какво и по колко време пък са гледали онези по-нисши служители, чиито заплати от едва 80-90 хиляди долара не ги обвързват дотолкова силно със служебните им задължения…..

Логично – като няма регулация на фондовия пазар, световната финансова криза се стовари върху главата на света, в частност и върху бедната българска глава. Та искам да подчертая, че не са виновни Тройната коалиция и персонално Сергей Станишев за кризата тук, изобщо не са. А съчиненият от враговете им в Парламента доклад за тяхната вина, включващ размер на щетите, нанесени на българската икономика, вместо да се изпраща на главния прокурор, трябва да се шитне на американците с искане за компенсация. После остава само да си чакаме компенсацията. И докато я получим, нищо не не пречи да се насладим на малко порно, не само от българската, но и от световната политическа сцена.

Защото е очевидно, че американската компенсация ще дочакаме, когато дочакаме и онази от Украйна заради спрените в началото на миналата година руски газови доставки, дето Москва ни посъветва да си я искаме от Киев. Тези последни думи не съдържат злостна ирония, а точно обратното. И макар да не знам как се нарича обратното на злостната ирония, сигурен съм че съдържат именно него, защото в Украйна вече са налице всички условия да се изплатят задълженията към засегнати от газовата криза страни като България.

На последните избори там дойде на власт проруският президент Янукович, който почти веднага подписа с руснаците Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ДО ПРОЗАТА НА ПОЛИТИКАТА И ОБРАТНО

февруари 1, 2010 at 6:20 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

  • На българска почва политическото поведение на Бойко Борисов явно изглежда до голяма степен приемливо, крачка навън – и цялата работа с неизучения политически занаят лъсва, понякога в стряскащ блясък  

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

Мнозина може и да не си дават сметка, но писателският занаят се състои предимно от учене на писателския занаят. Същото е и в занаята на политиката – през цялото време го учиш, дори когато си на върха.

Разбира се, и в двете тия общополезни сфери, както и във всички други, има правила и схеми, които човек трябва първо да изследва, после да следва, а има също принципи, към които трябва да се придържа. И които в подходящ момент може да захвърли настрани и да прави каквото си иска.

Може, но не бива – поне докато не е изучил из основи основите на занаята. След това пък захвърлянето настрани даже става задължително в определени случаи, ако искаш да се наредиш сред големите, независимо дали си писател, скулптор, журналист, политик или какъвто и да било.

Един от сериозните проблеми на българското общество е, че в него има много хора, които подхващат тази спирала откъм погрешната и страна, тоест, които са сигурни, че могат да правят каквото си искат в дадена област, преди да са научили какво наистина може и какво не. Продавачки в магазин, които си чоплят носа и гледат клиента като враг, задето им разваля рахата с натрапчивото желание да им пробута малко пари срещу много стока, пътни полицаи, които затрудняват пътното движение, вместо да го облекчават, художествени и всякакви други критици, които трудно схващат дори разликата между червен и зелен домат, ако им ги покажеш, какво остава за стойностите на дадено творческо или друго решение.

Затрупани сме с такива! А известно е, че подобното по-лесно ражда подобно, отколкото различно. Е, как тогава искаме политиците и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар