БОРИСОВ В ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ

май 24, 2010 at 6:27 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  

  • Един изморен Батман, който не може да повярва в каква каша се е забъркал 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Живеем в държава, където средна ръка проститутка на сеанс получава повече пари, отколкото елитен журналист за публикуван сериозен текст. Значи живеем в държава, където не журналистът може да си купи проститутка ако му се наложи, а проститутката може да си купи журналист. Ако и се прииска.

Горе-долу това имам да добавя по отношение проведената наскоро във Виена среща на български медии от цял свят. Там премиерът Борисов мина да се похвали, че сегашното управление в България по никакъв начин не притиска журналистите, какъвто навик са имали някои предишни управляващи.

И правилно, то журналистите повече няма накъде да бъдат притискани. Голямата част и без това са си притиснати от собствения си непрофесионализъм, от финансовата криза, от произвола на шефовете и интереса на собствениците си, от тъщата и жената в къщи…..Ако ги притиснеш още малко, ще кажат “пльок” и ситуацията може да стане хлъзгава.

А това веднага ме подсеща как, когато в един аристократичен салон разговорът стигна до темата музика, поручик Ржевский активно се включи. Наскоро – каза той – благоволих да го направя с дъщерята на прочута фамилия върху рояла и смея да отбележа, че роялът е един много хлъзгав инструмент.

Толкоз по темата медии и Бойко Борисов. Но по темата за присъствието на Бойко Борисов в медиите има още какво да се каже.

Онзи ден в интервю за “Труд” премиерът съобщава, че “здравата” навил бурмите на митниците и МВР, та да не се карат повече. Разпрата между тях наистина заплаши да се превърне в пропаст между вицепремиерите Цветанов и Дянков, а Борисов е взел мерки да спре конфликта навреме, докато все още е във фазата “здравословен”. Ако беше се прескочила тази граница и взаимните обвинения бяха станали нездравословни, трябваше да се намеси Здравната каса. Или поне Анна-Мария пак да се усмихне публично. Премиерът добре знае, че и двете не са препоръчителни за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

КРЪГЪТ СЕ ЗАТВОРИ

октомври 21, 2008 at 10:28 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

21.10.08 г.

 

Кръгът се затвори и изглежда вече твърде силно стисна за гушата премиера Сергей Станишев. В понеделник в Кърджали той призова “медиите да дадат отпор на тази ченгеджийница, която се опитва задкулисно да управлява държавата”.

Нека обаче онези колеги, които вече са обули шпайковете, за да хукнат по-бързо и да дадат отпор, да поседнат и обмислят поне два въпроса.

Първият е – към кои медии се обръща Сергей Станишев. Защото в България има – и то не от вчера – не много, но и немалко медии и свободни журналисти, които се опитват да обяснят на обществото що за заплаха е ченгеджийницата и защо има тя почва у нас. И те нямат нужда от премиерски разрешения, призиви и насоки.

Известно е досегашното отношение на премиера към тези медии и журналисти. То се състои от жестове на досада и пренебрежение или най-много – от иронични реплики, пропуснати през силно стиснати зъби.

Това отношение не се е променило за една нощ. Значи премиерът се обръща към другите медии, онези, които досега не са давали отпор на ченгеджийницата. Вероятно най-услужливите техни собственици и шефове още от вчера обменят идеи как да осъществят операцията по спасяването на министър-председателя. Само че в този случай на privat Станишев ще му се наложи да мисли за цели две неща едновременно – не само кой и защо го стиска с гаротата, но също кой и защо му помага да се освободи от нея.

А важно е и как точно му помага, защото е ясно, че при ситуацията в България изразът “медии, които не дават отпор на ченгеджийницата” е оксиморон от най-висока класа. Той може да означава две неща – или че тези медии /най-вече споменатите собственици и шефове, но вероятно и някои от журналистите на по-ключови позиции в тях/ са част от ченгеджийницата, или че са дотолкова слепи, та не могат да изпълняват основната си функция – да работят в полза на обществото.

И в двата случая тези медии, към които реално се обръща Станишев, могат да му принесат само повече вреда.

Вторият важен въпрос, по който си струва да се замислим, е за коя ченгеджийница говори премиера. Тоест, дали “тази” ченгеджийница, която му пречи в момента, е същата “онази”, която до вчера му помагаше? Онази, зад действията на която, поне публично, той беше готов винаги да застане? Или онази, от чиито престъпления, документирани в досиетата, според самия Станишев досега се интересуваха само ненормалниците в тази страна?

Да не би да се е оказало, че това е една и съща ченгеджийница, която в момента просто сменя собствените си приоритети и затова изведнъж става неудобна и опасна за министър-председателя под формата на “държавата”? Който пък министър-председател утре, ако успее да се освободи от смъртоносната и хватка, просто ще пренареди пионките в нея така, че старата ченгеджийница пак да му е от полза. На него лично. На измислената му партия. На измисленото му правителство. На измислената му “държава”. Не на хората в България.

Така че ако премиерът иска да ни убеди в обратното, че работи в обществена, а не в лична полза и затова заслужава да получи сериозна помощ срещу ченгеджийницата от страна на медиите, той трябва да предприеме няколко важни стъпки.

На първо място – трябва да затвори ДАНС и да пристъпи към пълна реорганизация на системата на МВР и специалните служби, като в регламентите за това се заложат наистина демократичните принципи за граждански контрол върху дейността им. А също лустрационни принципи, които засягат всички бивши служители на Държавна сигурност и съпътстващите тогавашни структури в армията.

Второ – трябва да се изработи нов закон, който напълно и реално да изземе от ръцете на бившите и настоящи служби папките с досиетата и да позволи много по-ефективен граждански достъп до информацията в тях.

Трето – тази информация най-после трябва да стане достъпна и за българската прокуратура. Тя трябва да задейства разследвания за престъпления, извършени от бившата ДС, чиято давност все още не е изтекла – включително престъпления срещу човечеството, например геноцида по време на тъй нареченият “възродителен процес”. Както и престъпления срещу националната сигурност на България, извършени под формата на братско сътрудничество с КГБ и служби от други държави в бившия соцлагер.

И на четвърто, но не последно място, премиерът Станишев трябва да гарантира истинска свобода и безопасност на българските медии. Например ако се започне с незабавно разкриване на истината около побоя над Огнян Стефанов, ще бъде добра стъпка. Също ако се усъвършенства и приложи на практика законодателството за достъп до информация в цялата система на публичната администрация.

Та тези и още много други мерки са необходими не само – и дори не толкова –  защото е опасно ченгеджийницата да продължи да управлява “държавата”, а защото е опасно, че ще продължи да управлява и манипулира цялото българско общество, както го прави вече близо двадесет години.

 

Постоянна връзка Вашият коментар