De Profundis: ЛЕВИЯТ ЦИРК ИЛИ ПОРЕДНОТО ЗАБАВЛЕНИЕ, ПЪЛНО С НЕВИННИ ДЕВИЦИ, ВИНОВНИ ДЕВИЦИ И ОПАШКИ НА МАГАРЕТА

август 18, 2016 at 9:29 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/80011-de-profundis-leviyat-tzirk-palno-s-nevinni-devitzi-vinovni-devitzi-i-opashki-na-magareta.html

Голямо удоволствие е да се следят отблизо национално-отговорните действия на българската левица, граждани.

Някои наричат тези действия „цирк”. Те недоволстват, че циркът тече прекалено дълго и хаби обществената енергия, като вкарва цялата българска пара само в свирката. Аз обаче не съм съгласен – тъй нареченият български преход щеше да е адски скучен, ако беше минал гладко, без номерата на уж бившите комунисти. Направо щяхме да умрем от скука – я питайте швейцарците какво им е. Така или иначе обаче, дори някой още да не е прозрял забавното в това ляво забавление, сега пак има тази възможност.

Защото, не знам за вас, граждани, но като много зряла и патриотична постъпка от страна на левицата аз лично оценявам факта, че цели три месеца преди президентските избори, тя вече ги загуби. Да, загуби ги окончателно и катастрофално.

Не че някой друг ги спечели. Но левицата пък ги загуби.

Така поне излиза от онези /мело/драми, които се вихрят около номинацията на червения кандидат-президент. Всъщност, смешното в тези самодейни политически сценки е почти толкова, колкото и жалкото. Идейното в тях се опитва, поне на думи, да не изостава от паричното. Българското с изплезен език търчи по петите на руското и дава вид, че се мъчи да го догони, но все не успява. Изобщо – голяма каша от достойни хора, натикали се в достойни за самите тях обстоятелства, които страдат поради собствената си алчност, простотия, предразсъдъци, зависимости, обвързаности и други прекрасни Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: ТОЗИ ВИД ЖИТЕЙСКИ ТЪГИ

юли 29, 2013 at 1:43 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Напоследък голям смях пада, граждани – по цял ден се смея и не мога да спра.

– И `що се хилиш, когато на нас ни е тъпо? – ехидничат в Пловдив.

Ами явно стигнах границата на поносимост, до която може да се преживяват гадостите като гадости и преминах отвъд, където или трябва да се гръмнеш, или да започнеш да се хилиш. А като типичен пловдивски кибик, аз винаги искам да разбера какво ще стане накрая, затова оцелявам със смях. През смях. Въпреки смеха. Или както там се описват научно този вид житейски тъги.

Но как да не се смееш, животът ти поднася такива иронии, които само с просто мислене не можеш да докоснеш. Например, излиза онзи ден тъй нареченият премиер Орешарски пред групичката бандити, наречени Пленум на БСП и чете програма, умно и прекрасно озаглавена  „Държавност, развитие, справедливост”. С други думи – ние сме стожери на тези три неща, пък онези, дето искат да ни свалят от власт, са против тях, гадовете му с гадове.

Представяте ли си? Държавност – с грешката Пеевски начело на службите. Добре де, и с грешката Йовчев да е, каква е разликата? Развитие – с 1 милиард лева, предназначени директно за крадене, отделно комисионите от програмирания в програмата рестарт на АЕЦ „Белене”, за които пари другарите тепърва има да се джафкат. Справедливост – под флага на руските имперски интереси, изритването ни от Европа и вечното управление на рубладжиите като висша форма на развитие на българската материя. И на величавия български дух.

Но безсрамието на комунистите не свършва дотук. Е, да, теоретично се знае, че то не свършва никъде, защото е като самата Вселена, както я описва Стивън Хокинг – крайна, но неограничена. В случая имам предвид, че онзи ден на Бузлуджа въпросната премиерска програма беше директно възхвалявана чрез циците на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар