АКО ВИ СЕ ПЛАЧЕ, НЕ ПЛАЧЕТЕ ЗА РЕФЕРЕНДУМА, А ЗА ОМБУДСМАНА

август 14, 2015 at 2:48 pm (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Точно преди да излезе в лятна ваканция, българският парламент взе решения, свързани с реформата в съдебната система, референдума по изборното законодателство и избра нов омбудсман. Каква е предисторията и какво развитие може да се очаква по тези твърде важни за обществото теми – тази седмица слушаме втората част от коментара на Пламен Асенов.

Темата за референдума по въпроси, свързани с изборното законодателство, който бе подкрепен с 570 хиляди подписа и като предложение беше вкаран в парламента от президента Росен Плевнелиев, неочаквано за мнозина, не получи предвижданата подкрепа. На практика референдумът всъщност бе бламиран, защото от трите въпроса, формулирани от президента – за въвеждане на задължително гласуване, за разширяване на мажоритарния елемент в изборите и за въвеждане на електронното гласуване, първите два бяха изцяло отхвърлени.
Това отново доведе до някои търкания в управляващата коалиция, конкретно и за пореден път – между ГЕРБ и РБ, в опит да се изясни въпроса кой за какво е гласувал и какво точно е имал предвид, когато е казал еди какво си по темата. Това обаче е дребен ефект, който вероятно ще отшуми като лятната жега. Президентът Росен Плевнелиев също се показа силно засегнат от неочаквания за него резултат, а мнозина коментатори сякаш наляха вода в неговата мелница, като проплакаха за провала на референдума.
Големият въпрос според мен обаче е защо президентът изобщо се ангажира с каузата на този референдум, който под булото на уж най-демократичния инструмент – допитване до народа, прикриваше всъщност потенциал за доста недемократични или дори антидемократични решения и действия.
Какво имам предвид?
Първо, 25 години поред тук общественото доверие в политиците и политиката спада ли спада, спада съответно и изборната активност, която понякога дори поставя под съмнение самите резултати от даден вот. Но някак си, вместо да види гредата в собственото си око и да я извади за общо благо, тъй нареченият „елит” предпочита да търси механични решения – класически пример за което е въвеждането на задължително гласуване с цел повишаване на активността.
Второ, като цяло, българското общество страда от липсата на добро разбиране за свободата, нейните измерения и функции, начините за нейната реализация и цената, която се плаща за нея. Особено с цената то изобщо не е съгласно.
Доказателствата за казаното са много – например силното отчуждение, което властва сред хората в България, почти пълната липса на реално местно самоуправление, а това, което съществува под такова име е всъщност само параван, с който се прикрива другият огромен проблем – твърде силната централизация на държавата. Тя се държи в този вид, независимо каква е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПЛЕВНЕЛИЕВ ДА ЧЕТЕ ТОКВИЛ, ЗА ДА НЕ СЕ ПРАКТИКУВА В БЪЛГАРИЯ „ТИРАНИЯТА НА МНОЗИНСТВОТО“

август 8, 2015 at 11:09 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/52098-de-profundis-plevneliev-da-chete-tokvil-za-da-ne-se-praktikuva-v-balgariya-tiraniyata-na-mnozinstvoto.html

През 1835 година френският аристократ Алексис дьо Токвил издава първия том от знаменитата си книга „Демокрацията в Америка”. Той е на 30 и още не знае, че така ще се превърне в един от фундаментите на модерната социология и политология. Нито някога ще узнае, че през 2011 година Збигнев Бжежински ще каже за него: „За да разбереш Америка, трябва да си чел Токвил, който още преди 175 години прогнозира потенциалните заплахи за американското общество”.
Та същият този Токвил, който има страстен уклон към свободата, измисля и в книгата си за първи път употребява термина „тирания на мнозинството”. Това означава – налагане на решения, които поставят интересите на обществото по-високо от интересите на индивида. Алексис дьо Токвил смята, че всеобщото избирателно право и свързаният с него диктат на широките маси постепенно ще доведат до унищожение на свободата, до засилване ролята на държавата, до политическа индиферентност на индивида и съответно – до стремеж на гражданите да търсят и получат политическа опека отгоре, а не да развиват свободното си самоуправление.
Всичко това да ви прилича на нещо познато? Само че реализирано не в САЩ, а в България?
Така си е – атомизирано общество, което не може да роди и да устоява истинска гражданска позиция; люде, които не искат свободата си, защото не знаят какво да правят с нея; огромна маса от хора, които непременно искат да бъдат равни на всички останали, като смъкнат всички останали до своето ниво; свръх централизирана държава, в която местното самоуправление е повече параван за прикриване на този факт, отколкото реална обществена сила; политически партии, които се ръководят най-вече от тясно егоистичните интереси на върхушките си, а не от идеята за истинско обществено развитие…..
На този фон ми се ще да препоръчам на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ОБРАТНОТО НА ЧУДЕСА

юни 27, 2009 at 5:54 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

26.06.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

/Фили/ По време на отминалите неотдавна избори за Европейски парламент в България, гласовете, които са пряко купени или подадени в резултат на тъй наречения “контролиран вот”, са над 16 процента – твърдят представители на няколко неправителствени организации, обединени в Гражданска коалиция за свободен и демократичен избор, като се базират на данни от анализа на изборните резултати. В реални цифри това означава, че гласовете на над 400 хиляди избиратели са били пряко и силно манипулирани, в резултат на което са разпределени по неестествен начин между три и четири от общо седемнайсетте места, които страната има в Европарламента.

Преобладаващите в България очаквания преди вота за национален Парламент на 5 юли са да има още по-сериозни изкривявания в резултат на няколко основни фактора. Освен прякото купуване на гласове, срещу което, поне формално, напоследък бяха взети по-сериозни законодателни мерки, като то беше инкриминирано, налице е нов феномен – тъй нареченият корпоративен вот, за който се смята, че е практикуван най-вече от партия Лидер на бизнесмена Христо Ковачки.

Твърде много опасения, които при това звучат съвсем основателно, се свързват с въведената за първи път през тази година система за частично мажоритарно гласуване, като по нея трябва да бъдат разпределени Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар