De Profundis: НЕ СМЕ ГОТОВИ ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ КОМУНИЗМА

февруари 8, 2016 at 12:15 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/66474-de-profundis-ne-sme-gotovi-da-se-otarvem-ot-komunizma.html

„Готови сме, ако умът ни е готов” – заявява крал Хенри V в едноименната пиеса на Шекспир.
Казано под секрет, граждани – не сме готови. Изобщо не сме готови да се разделим с комунизма в нас и комунизма наоколо.
Не сме готови да се превърнем в общество, което наистина живее и работи по демократичните правила. Не сме готови да потърсим и разберем истината, да се ужасим, да се засрамим до дъно или трезво да се поучим от нея, та затова да се променим – не защото някой /времето, обстоятелствата, Бойко Борисов, световната конспирация или старата ми шапка/ така ни налага, а защото промяната ни идва отвътре, защото не можем без нея.
Умът ни не е готов за тези неща.
Не знам колко време трябва да мине, за да направи цял оборот и да прищрака този наш колективен ум. Или колективното ни подсъзнание, по-скоро. Виждаме, че то е способно хем да ражда чудовища, хем да се страхува от тях, хем само да намира най-добрите оправдания, за да продължи да си ги развъжда и отглежда.
Шантава работа, не е шега.
Добре, де, и на мен не ми се ще да вярвам, че е така, но доказателствата валят, човек няма време дори да ги каталогизира и прегледа всичките на спокойствие. Така беше и тези дни, покрай поредния Ден за почит към жертвите на комунизма.
Няма да се връщам към него. Искам непременно да подчертая обаче нещо, което май за пореден път около 1 февруари никой не каза – всички ние, живите в момента българи, 26 години след промените, продължаваме да сме жертви на комунизма.
Така е, независимо дали си даваме сметка за това или не, независимо дали обичаме или мразим този налудничав феномен, независимо дали подкрепяме партиите, които го олицетворяват или гласуваме, макар често с отвращение, за някакви техни политически опоненти, в желанието си да изберем поне по-малкото зло.
Но сме истински жертви, защото около нас и вътре в нас продължават да живеят три отровни октопода – хората от онова време, отношенията от онова време и символите на онова време.
Да, уж имаме закон, който обявява комунистическия режим за престъпен. Вече 16 години го имаме, но от него нищо не следва. И няма да последва, защото ако го прочете човек, веднага ще види, че той реално е Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗА БЕБЕТАТА, МЪДРОСТТА И КОЛЕДНАТА НИ ПОЛИТИКА

декември 23, 2010 at 7:30 am (Публицистика) (, , , , , )

  • Ако тримата мъдреци от Изтока, тръгнали да се поклонят на бебето Христос, бяха българи, никога нямаше да открият яслите със Светото семейство и Спасителят щеше да си остане обикновено бебе, което, освен “пльонк” отпред и отзад, не върши никакви други чудеса 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Преди много години през тези дни, казват, се случи истинско чудо – небесна светлина отведе трима мъдреци от Изтока да се поклонят на едно бебе.

Нормалният човешки разум се бунтува срещу подобни фантастични развития. Първо – как така цялото небе изведнъж ще изостави важните си небесни работи и ще тръгне да се меси пряко в делата човешки. Нали всички от опит знаем, че когато сме в най- неотложна нужда и се помолим небето да се намеси в наша полза – примерно за да се случи на някой друг онова, което не искаме да се случва на самите нас – то се скатава, прави се на разсеяно и никакво не се появява. Второ – как така трима истински мъдреци, независимо дали от Изтока или от Запада, ще се съберат на едно място и ще са на едно и също мнение през цялото време? Особено пък по въпроса защо изобщо са тръгнали на поход и в коя точно посока ги води светлината. И трето – защо му е необходимо на даден нормален човек, пък бил той и всепризнат мъдрец, да се покланя на едно нищо и никакво бебе? Та то само по себе си е пълна противоположност на мъдростта, доколкото е изтъкано изцяло от инстинкти. На всичкото отгоре, откъм него твърде често се чува някакво странно “пльонк”, изпълнено с не особено приятно съдържание, което излиза на талази ту от предното, ту от задното му отверстие.

Ето част от основанията, граждани, някои от нас да намират тази история за леко преувеличена, ако не и напълно фантастична. Само че нали точно това е смисълът на чудото – да ни изведе от плоскостта на нормалното, стандартно мислене и да ни подтикне да търсим нови, непознати пространства и времена в нови, непознати измерения. Не е казано, че новите измерения непременно съществуват. Нито пък, че в тях новите пространства и времена съществуват на онова място и в онзи вид, в които на нас ни се иска. Понякога отвътре изскачат страховити чудовища, които сигурно не бихме искали никога да срещнем. Той нали и Колумб тръгна да открива Индиите, но откри Америка – а някои и досега спорят дали не е по-правилно да си я беше оставил неоткрита. Но такава е природата на чудото – странна и непредвидима.

От друга страна, съвременните физици и астрономи казват, че самият наш свят, цялата Вселена, е нещо странно и непредвидимо. Според тях досами нас, но без да ги виждаме и без да можем да проникнем отвъд, вероятно има много паралелни светове – същите като нашия, но малко по-различни. Например аз съм убеден, че някъде там има свят, в който намазаната с масло филия никога не пада върху новия килим с намазаното надолу, ако случайно я бутнеш от масата. Също вярвам в свят, където, обратно на ситуацията в нашия, жените постоянно се мъчат да разберат мъжете, защото не ги разбират, но мъжете изобщо не се мъчат да разберат жените, защото и така са си добре. А какво ще кажете за онази паралелна Вселена, от която все пак някакъв маркуч се е промъкнал по мистериозен начин в нашата и от него можеш да си наточиш безплатна бира на корем?

Всички тези чудеса не биха имали никакъв смисъл, ако започнем да ги разфасоваме с аналитичния скалпел на нормалния човешки Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара

В ДЪРЖАВАТА НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

декември 18, 2010 at 8:13 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Предстоящата дълга коледна ваканция на българските политици беше силно вгорчена от огромен скандал, когато Комисията по досиетата разкри имената на сътрудниците на бившата комунистическа Държавна сигурност в дипломатическите служби на България по света. В списъка се оказаха 190 души от проверените общо 462 посланици, консули и ръководители на дипломатически мисии в чужбина. Отделно имената на още 26 души, за които са установени данни за принадлежност към структурите на бившата ДС, не бяха обявени, тъй като са починали. Това означава, че присъствието на ДС в българските дипломатически служби след промените е между 40 и 50 процента – най-високото съотношение в сравнение с процентите във всички други разкрити досега сфери, които обикновено се движат между 10 и 15. Управляващите от ГЕРБ, включително външният министър Николай Младенов и премиерът Бойко Борисов, реагираха като ужилени на новината и дадоха да се разбере, че започват активни действия за промяна на тази ситуация. В интерес на истината обаче, очаква се евентуалното отзоваване на българските дипломатически служители, които са в списъка, да бъде много трудно по различни причини. Една от тях е липсата на лустрационни текстове в самия Закон за досиетата. Друга – заявената вече позиция на президента Първанов, с чието съгласие отзоваването е обвързано по Конституция, че според него огласените агенти на ДС всъщност са работили през цялото време съвестно за националните интереси на страната. Третата причина се свързва с вече известните нагласи на Конституционния съд, който неколкократно досега отменя текстове в различни закони, свързани с възможност за лустрация. Всичко това означава, че може да се очаква решението на този въпрос да се проточи, от което през следващата година не само да произтекат редица неблагоприятни за България развития във външно-политически план, но и той да се превърне в един от основните нагнетяващи напрежение акценти на предстоящата президентска предизборна кампания. 

– Пламен, има ли в списъка от сътрудници на бившата ДС някой, който е бил на водеща дипломатическа служба в Австралия? 

– Не, Фили, най-близката до Австралия точка, към която бившите комунистически специални служби са проявили пряк интерес, е Джакарта, Индонезия. Не знам защо е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ДО-РЕ-МИ-ФА-СОЛ-ЛА-СИ-Е-ТА-А-А-А…..

август 21, 2009 at 4:58 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

21.08.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

/Фили/ Има една тема в България, за която половината ни сънародници винаги казват, че сега не е време тя да се поставя на дневен ред, а другата половина твърдят, че подходящият момент за нея е винаги, когато се сетиш. Въпросът с отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност може би е най-много, най-остро и най-малко ефективно дискутираният въпрос в двадесетгодишната история на българския преход.

Неразрешен още в самото начало на промените, както направиха германците с архивите на коминистическата политическа полиция ЩАЗИ, на няколко пъти замазван с приемане на половинчати закони през годините, напоследък въпросът за досиетата сякаш намери що-годе приемливо решение. Макар да продължава да има твърде ограничени правомощия и все още да не се разпорежда пряко с архивите на комунистическите служби, както е по закон, сегашната комисия по досиетата все пак успя да направи публична повече информация, отколкото всички досегашни, взети заедно.

Освен проверки на депутатите, комисията извади информация за министрите от всички български правителства на прехода, които са били сътрудници на службите, огласи имена на хора от съдебната система и прокуратурата, както и на журналисти от държавните медии. Последната проверка на комисията по досиетата обхвана собственици на частни електронни медии и водещи журналисти в тях. Сред изненадите бяха името на собственика на “Дарик радио” Радосвет Радев, Петър Пунчев, създателят на радио FM+, както и известните в миналото, а и досега водещи на най-популярните музикални радиопредавания Тома Спространов и Йордан Георгиев.

С някои свои първи стъпки, макар на моменти противоречиви, новото правителство на Бойко Борисов вдъхна в българското общество Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

БОЙКО БОРИСОВ И МРЪСНАТА ВОДА НА ПРЕДИШНОТО УПРАВЛЕНИЕ

юли 31, 2009 at 8:14 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

31.07.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

/Фили/ Още с първите стъпки, които предприе, новото българско правителство вдъхна надежди за сериозна промяна в редица сфери на българския обществен и политически живот, но предизвика и известни опасения.

Сто шейсет и двама души, над две трети от депутатите в Парламента, в понеделник подкрепиха създаването на правителство начело с бившия столичен кмет Бойко Борисов. Това стана въпреки силно оспорваното от Синята коалиция включване в него като министър без портфейл, който ще отговаря за българите в чужбина, на Божидар Димитров, историк и бивш агент на Държавна сигурност, известен със силно националистическите си възгледи.

Независимо, че беше съставено като правителство на малцинството, оказа се, че в момента кабинетът Борисов наистина може да разчита на гласовете на още три партии – Синята коалиция, Ред, законност, справедливост и Атака. В категорична опозиция отляво застанаха Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи.

Не е ясно колко дълго тази парламентарна конфигурация може да се задържи в същия вид, но поне засега се вижда, че тя може да действа ефективно. Като доказателство за това се сочат въведените веднага ограничения за служители на бившата Държавна сигурност да заемат ключови позиции в самия Парламент и в ръководствата на отделни комисии, както и начина, по който тези комисии бяха създадени и местата в тях – разпределени.

От друга страна, макар че сериозни структурни промени в кабинета не се наблюдават, персоналните назначения там срещат доста широко одобрение. Засега преобладава мнението, че повечето министри, въпреки че са непознати в политиката лица, са експерти в своята област. Най-активни и най-добре ориентирани още от първите дни Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КРЪГЪТ СЕ ЗАТВОРИ

октомври 21, 2008 at 10:28 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

21.10.08 г.

 

Кръгът се затвори и изглежда вече твърде силно стисна за гушата премиера Сергей Станишев. В понеделник в Кърджали той призова “медиите да дадат отпор на тази ченгеджийница, която се опитва задкулисно да управлява държавата”.

Нека обаче онези колеги, които вече са обули шпайковете, за да хукнат по-бързо и да дадат отпор, да поседнат и обмислят поне два въпроса.

Първият е – към кои медии се обръща Сергей Станишев. Защото в България има – и то не от вчера – не много, но и немалко медии и свободни журналисти, които се опитват да обяснят на обществото що за заплаха е ченгеджийницата и защо има тя почва у нас. И те нямат нужда от премиерски разрешения, призиви и насоки.

Известно е досегашното отношение на премиера към тези медии и журналисти. То се състои от жестове на досада и пренебрежение или най-много – от иронични реплики, пропуснати през силно стиснати зъби.

Това отношение не се е променило за една нощ. Значи премиерът се обръща към другите медии, онези, които досега не са давали отпор на ченгеджийницата. Вероятно най-услужливите техни собственици и шефове още от вчера обменят идеи как да осъществят операцията по спасяването на министър-председателя. Само че в този случай на privat Станишев ще му се наложи да мисли за цели две неща едновременно – не само кой и защо го стиска с гаротата, но също кой и защо му помага да се освободи от нея.

А важно е и как точно му помага, защото е ясно, че при ситуацията в България изразът “медии, които не дават отпор на ченгеджийницата” е оксиморон от най-висока класа. Той може да означава две неща – или че тези медии /най-вече споменатите собственици и шефове, но вероятно и някои от журналистите на по-ключови позиции в тях/ са част от ченгеджийницата, или че са дотолкова слепи, та не могат да изпълняват основната си функция – да работят в полза на обществото.

И в двата случая тези медии, към които реално се обръща Станишев, могат да му принесат само повече вреда.

Вторият важен въпрос, по който си струва да се замислим, е за коя ченгеджийница говори премиера. Тоест, дали “тази” ченгеджийница, която му пречи в момента, е същата “онази”, която до вчера му помагаше? Онази, зад действията на която, поне публично, той беше готов винаги да застане? Или онази, от чиито престъпления, документирани в досиетата, според самия Станишев досега се интересуваха само ненормалниците в тази страна?

Да не би да се е оказало, че това е една и съща ченгеджийница, която в момента просто сменя собствените си приоритети и затова изведнъж става неудобна и опасна за министър-председателя под формата на “държавата”? Който пък министър-председател утре, ако успее да се освободи от смъртоносната и хватка, просто ще пренареди пионките в нея така, че старата ченгеджийница пак да му е от полза. На него лично. На измислената му партия. На измисленото му правителство. На измислената му “държава”. Не на хората в България.

Така че ако премиерът иска да ни убеди в обратното, че работи в обществена, а не в лична полза и затова заслужава да получи сериозна помощ срещу ченгеджийницата от страна на медиите, той трябва да предприеме няколко важни стъпки.

На първо място – трябва да затвори ДАНС и да пристъпи към пълна реорганизация на системата на МВР и специалните служби, като в регламентите за това се заложат наистина демократичните принципи за граждански контрол върху дейността им. А също лустрационни принципи, които засягат всички бивши служители на Държавна сигурност и съпътстващите тогавашни структури в армията.

Второ – трябва да се изработи нов закон, който напълно и реално да изземе от ръцете на бившите и настоящи служби папките с досиетата и да позволи много по-ефективен граждански достъп до информацията в тях.

Трето – тази информация най-после трябва да стане достъпна и за българската прокуратура. Тя трябва да задейства разследвания за престъпления, извършени от бившата ДС, чиято давност все още не е изтекла – включително престъпления срещу човечеството, например геноцида по време на тъй нареченият “възродителен процес”. Както и престъпления срещу националната сигурност на България, извършени под формата на братско сътрудничество с КГБ и служби от други държави в бившия соцлагер.

И на четвърто, но не последно място, премиерът Станишев трябва да гарантира истинска свобода и безопасност на българските медии. Например ако се започне с незабавно разкриване на истината около побоя над Огнян Стефанов, ще бъде добра стъпка. Също ако се усъвършенства и приложи на практика законодателството за достъп до информация в цялата система на публичната администрация.

Та тези и още много други мерки са необходими не само – и дори не толкова –  защото е опасно ченгеджийницата да продължи да управлява “държавата”, а защото е опасно, че ще продължи да управлява и манипулира цялото българско общество, както го прави вече близо двадесет години.

 

Постоянна връзка Вашият коментар