51. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖЕЙМС УАТ

октомври 2, 2013 at 8:58 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов

02. 10. 13, радио Пловдив

Заповядайте на среща с „Великите европейци” – Първо студио на БНР – Радио „Пловдив”, 18 часа, сряда, 9 октомври 2013 г.

Целия текст за Джеймс Уат слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=54

Какво е за нас времето, означено с 8 часа и 17 минути? Нищо, според някои. Но не и според онези, на които влакът им тръгва точно в този час от гарата. И тъй като на всеки от нас влакът му все някога тръгва, добре е да не закъсняваме, тоест – да се замислим.

Влакът тръгва

Великият британски писател Олдъс Хъксли, пише за великия шотландец и световен изобретател Джеймс Уат, че той, освен всичко друго, е изобретател и на времето за хората от модерната епоха. „За нас моментът 8.17 означава нещо, особено ако се случи това да е часът, когато влакът ни тръгва – пише Хъксли и продължава. – За нашите предци този странно ексцентричен миг е бил без значение, той дори не е съществувал. С изобретяването на локомотива, Уат и Стивънсън частично изобретиха и времето.”

Влакът минава

Мнозина и досега продължават да смятат, че Джеймс Уат е известен с изобретяването на парната машина. Това не е вярно. Първата машина, която използва пара, за да върши механична работа, е изобретена от Томас Нюкомен през 1712 година. Голяма, тромава и неефективна конструкция, тя дълго се използва единствено в минната промишленост за изпомпване на вода. Около 50 години по-късно Уат, който никога не е виждал работещ Нюкоменов двигател, започва собствени експерименти с пара и създава различни модели, но без особен ефект. Той обаче се хваща и чете здраво по темата. Наличната информация не е много, науката термодинамика все още не съществува в разгърнат вид. След година обаче му пада случай да разгледа Нюкоменов двигател отблизо и оттам да тръгне към създаването на собствения си модел, който застава в основата на индустриалната революция.

Хайдн, Годишните времена

През 1763 година Уат е нещо като техник към университета в Глазгоу. Той има там малка работилница и помага на професорите – поправя уреди и инструменти, създава екипировка за нови университетски опити, участва в разработката и представянето им пред публика. Веднъж му се налага да поправи истински Нюкоменов двигател и той го прави, но установява, че и след ремонта неговата ефективност е твърде малка, както казваме днес – цялата пара отива в свирката. Или поне повечето. В живота извън шегите, Уат разбира, че парата всъщност отива основно за загряване на цилиндъра, вместо да се преобразува в механична сила. Две години по-късно, след редица експерименти, изобретателят се досеща, че парата и буталото просто трябва да се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар