ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АНДРЕ ЖИД

декември 4, 2012 at 1:43 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

30.11.12, радио Пловдив

Андре Жид е името на едно от най-лошите момчета на европейската литература от края на ХІХ и първата половина на ХХ век.

Слушай и чети тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=9

Реклами

Постоянна връзка Вашият коментар

ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖЕЙМС ДЖОЙС

ноември 12, 2012 at 5:58 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

09.11.12

„Великите европейци” е поредица радио-портрети на значими фигури от европейската история, политика, наука, изкуство, култура, социален живот. Тази образователно-развлекателна рубрика на журналиста Пламен Асенов и БНР – Радио „Пловдив” е насочена е към широк спектър слушатели, но търси контакт най-вече с младите хора. Излъчва се в ефира на БНР – Радио „Пловдив” всеки петък между 13 и 15 часа, в рамките на програмата „Тринайсетият час”.

Рубриката стартира на 12 октомври и досега в нея са представени портрети на Алберт Айнщайн, Лудвиг ван Бетовен, Леонардо да Винчи, Антонио Гауди, Джеймс Джойс и др. Текстовете са с дължина 6-7 до 10-12 минути, в зависимост и от възможностите за максимално „оцветяване” на дикторския текст. Заради предизвикателствата на такъв рядко разработван жанр като радио-портрета, целта е да се излезе от линейната биографична схема и да се търси развитие около една или няколко преплетени линии от живота и дейността на съответния герой. Развиват се също и максимален брой връзки към интересни детайли и характерни особености както на собственото време на героя, така и на нашето, слушателското време.

„Великите европейци” е рубрика с дългосрочен характер, която е отворена за сътрудничество и подкрепа от страна на бизнеса и заинтересовани обществени организации.

Тъй като мнозина се обаждат да питат къде могат да слушат предаванията, очевидно  трябва да направя по-видимо указанието:

        Слушай тук

        Слушай тук

         Слушай тук

         Слушай тук

          Слушай тук

          Слушай тук

http://dox.bg/files/dw?a=170dd23b93

„Някой изобщо разбира ли?”

Твърди се, че с тези думи на уста през 1941-ва година си заминава от света Джеймс Джойс, писателят, който с една книга промени литературния свят завинаги. Добре, де, не е написал само една книга човекът, написал е няколко – „Дъблинчани”, „Портрет на художника като млад”, „Бдението над Финеган”, мнозина може би са ги чували като заглавия, а някои дори са ги чели. Но, също както архитектът Гауди остава в света най-вече с прочутата си катедрала „Саграда Фамилия”, така и Джойс е известен най-вече със своя „Одисей”.

Ето откъс от романа, който самият Джойс чете през 1924 година, аудиозапис, от който са направени само 20 копия за продажба в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

АТЕЛИЕ „ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ“ – КУРС ПО ЖУРНАЛИСТИКА И ЛИТЕРАТУРА

септември 1, 2009 at 11:25 am (1) (, , , , , , )

Продуцентска къща ECLIPSE PRODUCTIONS – Пловдив 

                                ОРГАНИЗИРА 

                    АТЕЛИЕ – ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ

        /за ученици на гимназиална възраст и студенти/ 

Ателието сформира четири работни групи: 

журналистика за ученици – от 1 октомври 2009 до 30 юни 2010 г.

– журналистика за студенти – от 1 ноември 2009 до 31 май 2010 г.

литература за ученици – от 1 октомври 2009 до 30 юни 2010 г.

литература за студенти – от 1 ноември 2009 до 31 май 2010 г. 

Максималният брой участници в една група е 6 души. Групите се събират в творческа обстановка и работят два пъти седмично по 2 астрономически часа. Цена – 5 лв. на час. 

Ателието дава възможност на хора, които имат сериозен интерес към занимания с журналистика и литература, да се запознаят с основите и спецификата на творческото писане в съответната сфера, да получат практически опит и експертна помощ в своите първи, втори или трети стъпки, да развият и започнат да реализират специалните си умения.

Освен дискусии и практическа работа с текстове, програмата по журналистика включва  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КНИГА С АВТОГРАФ

май 9, 2009 at 11:08 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов 

09.05.2009

IMG_1657-Plamen-Helikon Снимка: Дамян Серкеджиев

На 12 май, вторник, между 17 и 19 часа, ще заседна в книжарница “Магелан”, /Пловдив, Капана, ул. “Братя Пулиеви” №1/, където ще дам автограф на който иска. Надявам се в по-камерна атмосфера, не като на публично представяне, да имаме време да си поговорим с хората, които дойдат, за поезията, за нещата от живота или каквото друго ни хрумне да си говорим.

poster-avtograf   Постер: Иван Тотев

Макар срещата да е обявена като “Книга с автограф”, всъщност ще представя трите си досега издадени книги. Две от тях са по-известни на широката публика /с цялата условност на това понятие, когато става дума за широка публика на литература в България/, защото имаха късмета да бъдат издадени през последните две години и все пак продавани по книжарниците и представяни в медиите.

Детската книга “Цвета и Търла-Марла”, първа част от поредицата “Светът на Цвета” /издателство “Жираф”, художник – Цвета Марова/, както разбирам, вече има доста почитатели както сред децата, така и сред техните родители. Не се учудвам, защото я писах с огромно удоволствие и радост от живота, а тези неща Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ГЕОРГИ МАРКОВ – СКИТНИК В НЕБЕТО НАД БЪЛГАРИЯ

септември 19, 2008 at 6:35 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

19.09.08

 

/Фили/ На 7 септември се навършиха 30 години от убийството на писателя Георги Марков. В Дорсет, където той е погребан, на гроба му се появиха бели, зелени и червени цветя, символично поставени обаче не от официален български представител, а от  жена му Анабел и дъщеря му Александра-Райна.

Гадаенето по символи е сложна наука, но всеки може да се досети какво в случая означават цветовете на българското национално знаме върху гроба на писателя, убит от бившите български тайни служби. Защото е видно, че официална София поне от три десетилетия насам предпочита да се държи, сякаш Георги Марков не е съществувал и приема случилото се с него само като досадна пречка за “добрия” имидж на страната, а не като ключов знак за престъпността на комунистическия режим и възможност за пречистване на обществото с разкриване на истината за живота и смъртта на писателя. Както и с евентуално признание за стойностите на творчеството му, разбира се.

Георги Марков е роден през 1929 година в Княжево. На 19 години се разболява от туберкулоза и по време на дългия си престой в санаториуми, прави и първите си литературни опити. До 1969 година е автор на няколко прозаични книги, както и на пиеси, повечето спрени от цензурата. През 69-та година, след спиране на пиесата “Аз бях той”, Георги Марков напуска България. Установява се първоначално в Италия с идеята да се завърне в страната, когато шумотевицата около пиесата отмине, но през 71-ва година властите не подновяват международния му поспорт и по този начин практически го изпращат в изгнание. За сметка на това обаче го осъждат като невъзвръщенец на шест и половина години затвор. Марков се установява в Лондон и започва работа в Българската редакция на ВВС, прави и литературен пробив в британските театрални среди. От 75-та до 78-ма година той пише своите “Задочни репортажи за България”, които са истински удар в сърцето на комунистическия режим в България. Излъчвани по радио “Свободна Европа”, те се възприемат като сериозна заплаха от комунистическата върхушка и нейните слуги от Държавна сигурност, което води и до ликвидирането му през 1978 година. На моста “Ватерло” в Лондон, близо до централата на ВВС, Марков получава сачма с рицин в крака и няколко дни по-късно умира от отровата. Делото за това убийство още не е приключило, а частична светлина върху него бе хвърлена едва преди броени дни. В резултат на упорита битка, включително съдебна, която журналистът от вестник “Дневник” Христо Христов води от години, той получи достъп до досието на предполагаемия убиец на Георги Марков, които хвърлят светлина върху участието в това престъпление на българската Държавна сигурност и съветското КГБ. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара

THE DARK SIDE OF THE КНИГАТА

януари 15, 2008 at 8:25 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

01.06.2007 

/Фили/ С присъединяването си към Европейския съюз от началото на 2007 година, България се превърна в страна, която се стреми да се впише не само в политическата и икономическата общност на Стария континент, но и в европейската духовна и културна традиция.

Както по отношение на много други сфери, и тук съществуват твърде сериозни  разлики между българските и европейските измерения. Мнозина смятат дори, че е много вероятно икономическата пропаст, дистанцията в политическите традиции и неравностите по отношение на правенето и спазването на законите да бъдат доста по-бързо преодолени, отколкото културните различия, отколкото промяната в обществените и индивидуалните рефлекси по отношение на изкуството и духовността.

Разбира се, темата е твърде обширна, за да се изчерпи с един бърз анализ, но днес с Пламен Асенов, нашия политически коментатор в София, ще се опитаме да я погледнем от специфичен ъгъл – литературния живот, книгоиздаването и книгоразпространението в България. Както на всеки 1 юни, така и днес в България се празнува Денят на детето. Именно от детската литература тръгва разговора ни с Пламен, който, освен журналист, е и писател и – случайно или не, но точно днес представя за първи път публично своята нова детска книга в Пловдив.   Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

4.ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА

ноември 30, 2007 at 11:42 am (Проза,Светът на Цвета,част 1) (, , , , , , )

korica23.jpg

ПА ДЬО ТРИСТА И ПЕТНАДЕСЕТ  

Един ден Цвета и Търла-Мърла отидоха на балет. По-точно – отидоха в школа по балет с цел да станат балерини. Някак си обаче преди да отидат идеята им допадаше изключително много, а малко по-късно, когато вече бяха там, идеята остана да допада само на половината от тях.  

Според Цвета ходенето на балет беше твърде интересно занимание. Там, преди всичко, можеха да се видят  б а л е р и н и. Истински балерини, които току правеха шпагати, когато им хрумне. Или други някакви  е к з е р с и с и, което значи – упражнения специални. 

И повечето бяха с  п а ч к и. Пачка е особена балеринска рокля, дето всяко момиченце си мечтае да облече – хем рокля, хем разперена една такава около талията, кръгло разперена. Най-често беше бяла на цвят, но можеше да бъде и бледорозова. Или пък даже бледосиня…..И когато се движиш с нея, другите  п о л у ч а в а т  чувството, че ще литнеш. Или че си лебед.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

3. ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА

ноември 30, 2007 at 11:34 am (Проза,Светът на Цвета,част 1) (, , , , , , , , )

korica22.jpg

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ТЕАТРАЛНАТА ПИЕСА 

Цвета и Търла-Мърла си играеха в задния двор. 

Първо Цвета падна от люлката. После от люлката падна Търла-Мърла. Накрая двете  е д н о в р е м е н н о  паднаха от люлката. Беше много смешно и те се смееха.  

– Хайде да играем на прескочи-кобила – предложи Цвета. Компютърните игри им бяха омръзнали напоследък. Освен това и компютърът се беше  с к а п а л  от много цветета и търли-мърли, често накачулени отгоре му. Сега едната от тях твърдеше, че той е отишъл на ремонт, а другата – че е на поправка.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

2. ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА

ноември 30, 2007 at 11:25 am (Проза,Светът на Цвета,част 1) (, , , , , , , , )

korica21.jpg

ОТКЪДЕ СЕ ПОЯВЯВАТ БЕБЕТАТА? 

– Чушлясах! – каза Цвета, като потриваше доволно коремчето си, но все още без да става от стола. На нейния език това означаваше, че се е натъпкала с чушки. Я к а т а. 

Всъщност в това нямаше нищо чудно, тъй като през последните дни Цвета ядеше с а м о  чушки. В различни варианти – пълнени чушки и пърлени чушки, празнени чушки и дразнени чушки, пържени и стържени, сладки-гладки, люти-плюти. Не можеше да им устои. И не можеше да им се насити. 

– Да не ти се надуе сега коремчето? – с внезапен интерес попита Търла-Мърла, която до момента само гледаше храната пред себе си и замислено си играеше с трохите, като ги правеше на топчета.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

1. ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА

ноември 30, 2007 at 11:06 am (Проза,Светът на Цвета,част 1) (, , , , , , , , )

korica2.jpg

ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА ИГРАЯТ НА УЧИЛИЩЕ 

– Хайде днес да си играем на училище – каза една сутрин Цвета, докато, стегнала  правата си тъмна коса на стегната плитка, се мъчеше да стегне и една голяма бяла панделка отгоре. 

– Аз ли ще бъда учителката или ти ще бъдеш ученичката – отзова се веднага Търла-Мърла, като погледна хитро с големите си сини очи. 

– Нито едното. Аз  с ъ м  си учителка и затова ще продължа да си  б ъ д а  учителка – погледна я Цвета с  н е й н и т е  големи сини очи. 

Цвета и Търла-Мърла бяха сестри, но единственото нещо, по което си приличаха, всъщност бяха точно прекрасните им сини погледи. Може би имаше нещо общо и в  н а ч и н а, по който се оплескваха, докато ядат пасти. Само че едната наричаше този начин на ядене “пастоплеск”, а другата – “плескопаст”. И оттук, та до всичко останало, двете бяха абсолютно различни. И абсолютно доволни от различието си. Защото така по-лесно познаваха коя коя е.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

4. Коте Сладко и Мише в Шише нападнати от Бръмбъзък

ноември 18, 2007 at 3:24 pm (Проза,Историите на Коте Сладк) (, , , , , , , )

Една сутрин Мише в Шише се събуди.  

В това само по себе си нямаше нищо необичайно. То правеше така всяка сутрин и дори не се замисляше. Днес обаче се случи твърде рано. Още в три. Или може би в пет. Във всеки случай далеч преди времето за миене на зъби, времето за чай със сирене и времето за бегом към шишето, където сигурно ще дойде и Коте Сладко, за да си говорят и размотават цял прекрасен юнски ден. 

В главата си имаше само една натрапчива мисъл – че трябва да слуша някаква много специална музика.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

3. Коте Сладко и Мише в Шише – дедуктиви

ноември 18, 2007 at 3:02 pm (Проза,Историите на Коте Сладк) (, , , , , , , )

Времето не валеше. Както впрочем и нищо друго. От няколко дни слънцето грееше, птичките пееха, а двамата приятели бяха неразделни. Е, почти неразделни, защото от време на време трябваше да се вечеря в къщи. И да се спи – нещо леко  досадно, когато имаш нов приятел подръка. 

Освен това те се разделяха и за още няколко секунди. Мише в Шише смяташе, че трябва да поддържа авторитета си, като поне веднъж дневно влезе замалко в шишето, което, както всички помним, се изтягаше в тревите край оградата и което беше нещо като негово скривалище за през деня. През това време Коте Сладко го чакаше отвън, защото, въпреки че беше малко, в същото време беше някак си и много голямо, за да се напъха през единствения тесен вход и да му погостува. 

“Ако се съди по това колко много знае Мише в Шише за разните Житейски Работи, то би трябвало да е по-голямо от мен – мислеше си често през това кратко време Коте Сладко. – От друга страна  о ч е в и д н о  е по-малко, щом може да се пъхне в бутилката, а аз не мога. Ако доскоро някой беше седнал да ми твърди, че по-голямото може да бъде по-малко, нямаше да му повярвам. Ама сега…..” – дивеше се котето, като все още не смееше да пита приятеля си дали това е Обикновен Парадокс или трябва да се брои по-скоро за Истински Абсурд.   Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »