53. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ВАЦЛАВ ХАВЕЛ

октомври 16, 2013 at 9:32 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов

16. 10. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=56

Пражкото летище се казва „Вацлав Хавел”. Ако Чехия имаше космодрум – и той щеше да се казва така. А ако някъде по света имаше мярка за морален авторитет в политиката, то тя също можеше да бъде назована Хавел. Дайте ми десет Хавела честност, че моята внезапно свърши – би казал някой политик, нахлул задъхан в политическия магазин. Нямаш и един Хавел срам от Бога – би упреквал той опонентите си в Парламента. А самият Вацлав, загледан към Земята от прозореца на  небесното си Храдчани, щеше да се усмихва деликатно. И цялата тази трудна и вдъхновяваща история на един живот започва с нещо просто – започва с удоволствието, моля ви се.

Rolling Stones, Satisfaction

Не, нямам предвид удоволствието, което Ролинг Стоунс цял живот се жалват, че не могат да постигнат, включително през 90-та година в Прага, когато отидоха на гости на своя голям фен Вацлав Хавел, драматург, дисидент, затворник на комунистическия режим, демократ по чувство и разум, президент на Чехия по историческа съдба и нормален човек с много любов в сърцето. Не, имам предвид природното човешко удоволствие, което господин Вацлав Мария Хавел и госпожа Божена Вавречкова – или Хавлова – споделят един с друг някъде през февруари 1936 година, за да се роди девет месеца по-късно техният любим син, малкият Веноушек.

Той се ражда, както се казва, в копринени пелени и към него от бебе се обръщат с „Ваше благородие”. Семейството му е твърде имотно, има земи и сгради в Прага, притежава включително филмовото студио „Барандов”, дълбоко свързано е с артистичния и политическия живот на Чехия, така че за раждането на Вацлав е информиран лично столичният кмет, а пресата шуми. Детските години на Хавел са изпълнени с толкова любов, че по-късно тя се превръща Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар