ЕВРОПА ТРЯБВА ДА СЕ СПРАВИ С БЕЖАНСКИЯ ПРОБЛЕМ, АКО НЕ ИСКА ДА РУХНЕ

септември 4, 2015 at 5:50 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ През последните дни става все по-ясно, че бежанците от Африка и Близкия Изток, които доскоро се смятаха за проблем главно на южните европейски държави, включително България, е общ, при това – много тежък, проблем за цяла Европа. Ще се намери ли бързо и ефективно решение за него – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, гарата в Будапеща е блокирана от бежанци, в сряда за пореден път бе спрян трафика под Ламанша поради опити за нелегално прехвърляне в Англия, италианците не само посрещат хиляди хора, а и вадят от морето стотици трупове – това наистина прилича на нашествие на бежанци. Ще се справи ли Европа с него?

– Европа трябва да се справи, Фили, ако не иска да рухне. Казвам го съвсем буквално. Заплашена е стабилността на евросъюза, дори самото негово съществуване, заплашена е икономическата, социална и политическа система на континента, в края на краищата – заплашени са демократичните устои на тази част от свободния свят. Това не е само мое мнение, споделят го редица политици и анализатори. Има много аргументи, които подкрепят възможността да се реализира подобна катастрофична прогноза, ако не се вземат наистина бързи и наистина адекватни мерки по темата. Всъщност, до голяма степен вече сме закъснели, но все още нещата са поправими, поне донякъде.

– Добре, но все пак Обединена Европа не е ли достатъчно могъща, та една бежанска вълна, колкото и силна да е тя, да е способна да я срути?

– Да, ако става дума просто за една вълна. Ако утре бежанците спрат да прииждат, на никого няма да направи особено впечатление факта, че някъде из континента трябва да се приемат, настанят и подпомогнат милион или два милиона нещастни човешки души, потърсили спасение от кървавите конфликти в техните страни. Това са основно войната с Ислямска държава в Сирия и Ирак, но не само. Бежанци идват от Либия, от Еритрея, от различни други части на Африка, подложени на терор от ислямски групировки или от собствени диктатори. Бежанци идват дори от Бангладеш и други азиатски държави, привлечени от информацията за европейския рай, в който не само ти дават пари и възможност да живееш добре, но и спазват стриктно твоите човешки права. Та казвам, че с вълната в момента Европа може да се справи, само че това, което става, не е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗА ЛИПСАТА И ЛИПСАТА НА ЛИПСА

юли 15, 2010 at 5:15 am (Публицистика) (, , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

  • Мнозина биха се подписали под твърдението, че това, което им се случва в тази страна, не е онова, което е нормално да им се случва 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Свикнали сме да смятаме, че нулата е нищо, но това дори не само от философска, а и от чисто житейска гледна точка е погрешно – тя не е нищо, а означава липса на нещо.

Някой замисля ли се изобщо върху природата на липсата? Не, към темата ме тласка не някаква конкретна липса, защото на мен по принцип само абстрактни неща ми липсват. Нито пък имам нещо в повече – слънчасване от жега лятна, да речем. Но какво щяхме да правим например, ако от двете нули липсваше едната? В една нула трудно се ходи по каквато и да е нужда. А какво става, ако изведнъж се окаже, че на последната банкнота от сто лева, която стискаме за черни дни, също липсва една нула? И как щяхме да измислим компютъра, ако не съществуваше бинарният код, в който нулата играе точно толкова значима роля, колкото и единицата?

Но напоследък, кой знае защо, се улавям, че никак не ми липсват такива неща като президентът Георги Първанов. И то не ми липсват въпреки натрапчивото ми усещане, че на неговото президентско място е изписана една голяма нула – поне що се отнася до отредената му от Конституцията роля да играе защитник на българските национални интереси. Справка – последователната позиция на президента по руските енергийни проекти, които ще вкарат страната в онази яма, засега изкопана и приготвена специално за реакторите на АЕЦ “Белене”.

Чудя се обаче дали догодина, когато Първанов вече не се титулува президент, той ще ми липсва повече или по-малко, отколкото в момента. Това е голяма дилема, да знаете. От една страна си давам сметка, че да ми липсва повече от никак, означава Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара