ИСКАТЕ ЛИ ДА ВИДИТЕ ИВАН?

май 16, 2011 at 4:42 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов 

Като питам сега “Искате ли да видите Иван?”, знам, че мнозина ще ми отговорят – не, бе, вчера го видях. В тази страна всеки си има поне един собствен Иван, когото вижда постоянно.

Аз моя Иван – Тотев Иван, го виждам почти всеки ден, но въпреки това той е толкова голям скулптор и интересен човек, че винаги ме изненадва и никога не ми омръзва. Затова се каня да отида и да го видя пак във вторник, 17 май, някъде към 18.30 часа, в галерия L`Union на улица “Съборна” в Пловдив.

Ще има сигурно доста хора, освен това – малко вино-мино, хихи-михи, шушу-мушу и други стандартни за такива случаи процедури. По-важното обаче е, че, освен самия Иван, там ще могат да се видят 14 скулптури и 10 съвсем пресни акварела, които той представя.

Виждал съм ги още в процес на работа – струва си да се погледат, дори втренчено. В смисъл – не, че, ако ги гледате достатъчно втренчено, ще успеят да ви излекуват от дюстабан, плешивост или друго някакво неприятно телесно страдание, не. Това, на което са способни работите на Иван обаче, е доста по-необикновено – способни са да отворят в човека представата за такива духовни пространства, които не срещаме постоянно, дори когато ги търсим настойчиво.

Как го прави само с две ръце, малко восък, гипс и хеви-метъл, той си знае. Ние, останалите, можем единствено да подозираме, че всъщност цялата работа е в главата.

Постоянна връзка 2 коментара

2010 – НЯМА СПИРАЧКИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ВЪЗХОД

януари 7, 2010 at 4:56 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , , , )

 

  • В България, когато се правят прогнози, съвсем резонна изглежда идеята да се говори само за хубавите неща, които не очакваме в никакъв случай да ни се случат  

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

През тези дни българските политически Нострадамуси бъркат страшна каша от неща, които ще ни се случат през 2010. Видно е, че няма как най-хубавите от тях наистина да ни се случат заради сериозните противоречия, които съдържат.

Например, правителството прогнозира, че към средата на годината икономическата и финансовата криза вече ще затихнат. Същото това правителство обаче признава, че очаква броят на безработните през годината да се увиличи с 250 хиляди души. На фона на официално признатите сега около 350 хиляди, това си е доста солидно увеличение и никак не предвещава затихване на кризата.

Героичната българска полиция крои планове как, след като се справи с “Наглите”, да се справи и с останалата част от престъпността в страната. Някои анализатори дори дават това справяне като твърда прогноза за 2010. Позовават се на последната история с убийството на Боби Цанков и свиканото покрай нея спешно заседание на МВР шефове и прокурори, при което стана ясно, че заседанието е по принцип, а не е свързано с конкретното убийство. И на последвалите арести се позовават. Само че в същото време не по-малко героичната българска съдебна система, без която полицията не може да се справи и с връзките на обувките си, продължава да крои главно планове как да се докопа до неполучените си коледни пари от миналата година. И също – как да забрави възможно най-бързо името Красьо, за да направи така, по принципа на когнитивната магия, че името да бъде забравено и от цялото българско общество.

Отделни прогнози пък се насочват към възможността през 2010 най-после някой министър от бившите да бъде осъден ефективно за злоупотреби или за нещо друго от сорта на изчезнали секретни доклади на службите. Само че и това очакване е нереалистично. А нереалистично е, защото хората са невинни. Те ако бяха виновни, нямаше да се чака Бойко Борисов да вземе властта и на тази основа да провежда политически чистки – още предишното правителство щеше да си ги уволни, защото то неистово се бореше Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 6 коментара

БЪЛГАРСКИЯТ СПИН ИЛИ ЗАЩО ПРОИЗВЕЖДАМЕ САМО ЛОШИ НОВИНИ

декември 1, 2008 at 9:11 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

 

01.12.08 г.

 

Усещането за постоянен разпад, с което живеят повечето хора в България, се дължи на липсата на базисни принципи.

Обществото боледува от нещо като СПИН – синдром на придобита принципна недостатъчност, който така е разял обществената имунна система, че болестите се трупат една върху друга и ефектите от тях взаимно се усилват.

Признаците за това се виждат с просто око и диагнозата може да постави дори пълен лаик.

Например партийна система в класическия смисъл в България на практика вече не съществува. Има само привидност на партийна система. В нея управляващата левица спокойно смесва някои десни стъпки, които предприема, с леви брътвежи. Нагло се зъби срещу европейските партньори на България и зъб не обелва срещу путинова Русия, която е истинската заплаха за мира, сигурността и нормалното развитие на страната. БСП е изградена като шизофреничен кошмар от учебник по психиатрия. Държи под шапката си финансови “олигарси”, настоящи, бивши и още по-бивши ченгета, повече или по-малко откровени бандити, заедно с многобройни представители на селската и градската финансова, интелектуална и емоционална пустош и се опитва на всички да обясни, че те съставят едно политическо цяло. Което, на всичкото отгоре, ще победи.

Разбира се, вътрешната структура се отразява и външно в политическото поведение на левицата. Тя не се свени от съюз с бившия цар, когото преди 60 години прогони от страната и когото плюеше обилно, докато беше на власт, както и с ДПС – политически представител на турците, чиито имена смени насила преди повече от две десетилетия и с които същата тази левица водеше епични сталинградски битки доскоро.

В светлината на казаното дотук въпросът защо пък този бивш цар и тези турци са съгласни на такъв съюз звучи напълно риторично.

Десницата също Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

В БЪЛГАРИЯ НЯМА КОЙ ДА ПРИЗНАЕ ПОЛКОВНИКА ЗА ПТИЦА

август 29, 2008 at 10:15 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

29.08.08

 

/Фили/ За много хора в България името Христо Бойчев навява само някакви далечни и често неясни спомени – за неуспешна, но майтапчийска кандидат-президентска кампания, за знака Виктория, само че с вдигнати три, а не два пръста, за нелепия девиз “Шъ съ опрайм!”, макар на всички да им е ясно, че “няма да съ опрайм”, както и за някаква съпътстваща персона с фамилията Кулеков.

Всъщност от онова време, средата на 90-те години насам, драматургът Христо Бойчев рядко се вясва в България, защото живее навън и постоянно пътува, следвайки пътя на своите пиеси, играни вече в над сто театъра по света.

Христо Бойчев е роден през 1950 година в село Аглавец, близо до Полски Тръмбеш. Завършва машинно инженерство, но предпочита мъките на словото пред мъките на техниката. През 1997 година неговата пиеса “Полковникът-птица” спечели международната награда по драматургия на Британския съвет, която Бойчев получи лично от ръцете на Харолд Пинтър. “Полковникът-птица”, както и следващите десетина пиеси на автора оттогава се играят в театри по всички континенти, включително и в Австралия.

“Живея като гражданин на света. По ми е приятно, отколкото да живея като гражданин на България. На много малко хора им е приятно да живеят като граждани на България. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара