СЪС ИЛИ БЕЗ СИРИЗА, ГОЛЯМАТА ГРЪЦКА ВЕСЕЛБА Е ВЕЧЕ В МИНАЛОТО

януари 30, 2015 at 7:04 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ С лозунги за опрощаване на гръцкия дълг, лявата партия СИРИЗА спечели изборите и състави коалиционен кабинет с дясната „Независими гърци”. Смята се, че управлението им може да доведе до сътресения в Европейския съюз, включително и в България. Какви и колко големи са опасностите – разговаряме днес с Пламен Асенов.

– Пламен, от години на власт в Гърция се сменяха традиционната левица ПАСОК и традиционната десница Нова демокрация. Сега идват две нови, крайни и малки партии, но с големи обещания за премахване на дълга. Защо гърците им повярваха?

– Защото на хората им се иска обещанията да се сбъднат, Фили и да отпаднат негативните ефекти от плащането на дълга. Май у всеки човек има заложена вяра, че вълшебните приказки стават истина – влюбените се женят и всички три дни ядем, пием и се веселим.

– Тази веселба в Гърция обаче не се ли състоя вече, тоест, тя не е ли в миналото, а не в бъдещето на гърците?

– Да, и там е проблемът. Дойде време да се плаща сметката, но хората не са готови за това. А сметката на страната е огромна. В момента гръцкият дълг се изчислява на 316 милиарда евро, но каква е неговата структура? 200 милиарда се дължат на Европейския фонд за финансова стабилност и Европейския механизъм за стабилност – институции, до които Гърция има достъп като член на Еврозоната. Това означава обаче, че зад тези 200 милиарда стоят държавни гаранции, най-вече от страна на Франция и Германия. Ако Гърция фалира, те трябва да платят. Ако дългът на Гърция бъде опростен пък, на какво основание ще се откаже опростяване на испанския, ирландския, италианския дълг? Така рискът от нова нестабилност в едва излизащата от кризата Европа буквално чука на вратата. Останалите над 100 милиарда евро Гърция дължи на Международния валутен фонд, Европейската централна банка и частни кредитори. Тези институции не си поплюват за мерките, които кредитополучателите трябва да вземат, за да върнат своите дългове. Те вече имат договори с предишното гръцко управление за разсрочване на дълга, за намаляване на лихвите, дори за отписване на цели 101 милиарда евро от него – но срещу това поставиха условия за строг режим на икономии, за намаляване на държавните разходи като процент от БВП, за повишена ефективност на икономиката.

– Доколко проработиха тези мерки?

– Как да се изразя, Фили? Да кажем, че на първия етап проработиха криво-ляво. Тоест, някакъв минимален ефект има. Вероятно с упоритост и постоянство след 10 години биха довели и до по-чувствителна редукция на дълга. Но това е в чисто Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар