81. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – МИЛОШ ФОРМАН /част първа/

май 11, 2014 at 4:36 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов
07. 05. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://bnr.bg/plovdiv/post/100404989/velikite

Коса, Коса, Не, не, не +

Представяте ли си? Излизате през 68-ма от границите на мрачната комунистическа Чехословакия, където единственото цветно и свободно нещо са добрата бира и красивите девойки, и попадате в Ню Йорк. А първото, което виждате там, са хипита – странни млади хора с дълги коси, пъстри дрехи, накичени целите в дрънкулки, които свирят на китари, пеят или просто си танцуват като някакви прекрасни ненормалници насред където ги свари идеята за танц. Картината е идеализирана, естествено, но наистина незабравима като за пръв поглед. Второто нещо, което виждате, е голямата сензация на Бродуей – мюзикъла „Коса”, посветен на същите тия безгрижни цветни типове. И ако случайно сте талантлив чешки режисьор на име Милош Форман, как да не поискате да превърнете цялото това усещане във филм, с който на практика да му се вречете за цял живот – както Шийла и Клод се вричат един на друг в знаменитата сцена в катедралата, сцена, плод всъщност изцяло на модерното по онова време LCD.

Коса, Харе Кришна

Ако не си представяте обаче точно така усещането за свобода, не се тормозете. Макар „Коса” на Форман да получава „Златен глобус” в Щатите и „Сезар” във Франция, той е често премълчаван от критиката. Тя май също не може да си представи, че хипитата са важна тема – особено в края на 70-те, когато е безпощадно ясна цялата безплодност на идеите и фантазиите на децата-цветя, а бунтът срещу войната във Виетнам е обществен спомен, който няма особена нужда от съживяване. Същата тази критика обаче май не може да си представи как при нас, отвъд Желязната завеса, тогава прозвуча този филм. Да, по случайност или поради обикновена тъпота, комунистите „пуснаха” филма още в началото на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар