ГЕЙ-ПАРАД ИЛИ КАК НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, ОБРЪЩАМЕ РЕЗБАТА

юни 23, 2009 at 8:01 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов 

22.06.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

Не съм се занимавал с историята и философията на хомосексуаилзма, така че не съм най-сведущият човек по темата. Със сигурност знам обаче няколко неща.

Първо – някой заклет дарвинист трябва най-после да отговори на въпроса дали еволюцията е успяла да се изхитри и да създаде мъжа и жената човешки от мъжа и жената маймунски по едно и също време, на едно и също място. Защото иначе ми изглежда малко безсмислено да ги създава отдалечени на континенти и векове, ако не хилядолетия, един от друг. И ако изобщо не е станало така, то дали жената се е пръкнала от мъжа, както утвърждава Библията, или мъжът от жената, както за несведущия е по-лесно да си представи? А преди да се реализира въпросното “пръкване”, то дали пък тогавашното човечество, състоящо се очевидно от около един човек, не е било не просто хомосексуално, а дори автохомосексуално? Неясноти има – както се казва.

Второто, което знам със сигурност, е, че не харесвам Азис и Евгени Минчев. Ама не ги харесвам не защото са хомосексуалисти, травестити, фетишисти или каквито там още са, а защото са носители и изразители на най-пошла словесна и визуална естетика. По същите  причини обаче не харесвам Слави Трифонов, Волен Сидеров и плеяда подобни герои на нашето време, които имат общо с хомосексуализма само когато го громят от екрана. В същото време харесвам Мариус Куркински, Фреди Меркюри и Елтън Джон, защото са талантливи, независимо дали въпреки или заради хомосексуализма си.

Третата ми опорна точка е свързана с образователните филми. Е, така и не успя да ми хареса мъжкото гей-порно, но, виж, по лезбийките си падам. Даже в последната ми книга -“Зодиак на смъртта”, има едно тематично стихотворение, което се казва “Разказ с шест хайку или историята на Сафо от един друг остров”.

И четвъртото, което знам със сигурност, въпреки нарастващият ми с възрастта консерватизъм, е, че детето ми няма да стане хомосексуалист, само защото Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка 4 коментара

Евроизбори 2009: ВНИМАВАЙТЕ ЗА ЧЕРНА ДУПКА

юни 13, 2009 at 5:41 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

12.06.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

 

/Фили/ Миналата неделя в България се проведоха избори за Европейски парламент, които преминаха при избирателна активност малко над очакваната. Квотата от 17 депутатски места, която страната има, бе разпределена между шест партии. Предварителните очаквания на социолозите бяха само пет от тях да бъдат представени в Европарламента. Голямата изненада се оказа представянето на НДСВ, партията на Симеон Сакскобургготски, която във всички проучвания за нагласите имаше едва процент, процент и половина от гласовете, а на самите избори изведнъж получи близо осем на сто. Така с една стотна от процента НДСВ изпревари Синята коалиция и взе цели две депутатски места.

Голяма изненада предизвика също представянето на някои от по-малките политически формации, които, въпреки че не успяха да изпратят свои представители в Брюксел, дадоха сериозен повод за размисъл по темата какво би станало, ако вотът от европейските избори в голяма степен се повтори и на изборите за национален Парламент, които са след по-малко от месец.

Буквално шок предизвика партия “Лидер” на бизнесмена Христо Ковачки, която, също като НДСВ, на практика не се появяваше като сериозен политически субект в предварителните проучвания, но на самите избори само четири стотни от процента не и стигнаха, за да има свой депутат в Брюксел.

Сравнително добре, но в рамките все пак на очакваното, се представи и наскоро формираната партия “Ред, законност и справедливост” на Яни Янев, която се опитва да се вмести в незаетата и незаемана през последните 20 години консервативна политическа ниша. 

– Пламен, защо представянето на НДСВ и партия “Лидер” предизвиква чак такава голяма изненада? Все пак жълтите вече два мандата Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ДОГАН Е СТАНАЛ ХРИСТИЯНИН, МАЙ

юни 10, 2009 at 6:53 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов 

10.06.09 

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

Преди евроизборите Ахмед Доган май е станал християнин.

Не, нямам предвид точно да се е покръстил, но изглежда някак си е прихванал от способността на големите светци в християнството да възкресяват мъртъвци. А това е една способност, която със сигурност го прави по-християнин от мнозина.

По време на изборите той собственоръчно, с помощта, разбира се, и на своите всеотдайни апостоли, възкреси от мъртвите цели две партии – НДСВ на бившето величество Сакскобургготски и “Лидер” на настоящото величество Ковачки.

Те и двете са величества в различни сфери и по различен начин, с различен произход, с различни светогледи, но с две общи цели в живота – възможно най-добро обслужване на господарите си и възможно най-пълноценно задоволяване на растящите материални и духовни потребности – както се казваше по времето на комунизма – само че не на “народа”, а на собствените си персони, фамилии и пак на господарите си. Както в действителност се и правеше по времето на комунизма, независимо от това какво се казваше.

Не мога да не си го представя Доган, изправен в цялото си енергично величие пред пещерата, където са двете вмирисани партийни мумии, да вика с пълно гърло – “Симеоне, стани! Христо, `айде и ти, бе!” И после Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар